ShadowDance

Не че е по темата, но няма НИЩО (и наистина нищо, говоря абсолютно сериозно и не се опитвам да хиперболизирам) по-прекрасно от това да споделяш положителна емоция с близък човек. Нищичко. И малко неща са по-трудни от това да изразиш подобно чувство в разказ, поне за мен. Просто... то е толкова... истинско. Как да го вкараш в измислена история, дори и зад нея да описваш реалността?

jaar сложно е за обясняване, но ще опитам. Споделям положителните емоции с приятелите си винаги когато мога(колкото и рядко да се случва в последно време), но писането за тях е различно. Когато пиша с някакво чувство(а аз почти винаги пиша с някакво чувство) аз не просто го описвам, аз някакси го взимам от себе си и го оставям в думите. Когато пиша с отрицателни емоции ми олеква, изхвърлям от себе си лошите усещания и чувства. Но, да направя нещо такова с некоя положителна емоция... не знам - до сега не съм успял, а и не съм опитвал сериозно честно да ти кажа...

пп.:той роланд добре си го каза - аз само допълвам...

Аха, абсолютно съгласна. Рол верно много добре го е казал. Аз ще си обобщя за мене с думи прости - нямам проблем да споделям с приятелите си, проблемът ми е, че по някакви причини не мога да го напиша. Може би не искам всички да разберат за духовните ми терзания, предполагам, че това е причината.

Ъ. По темата: НЕ!
И почти никога не пиша за хора, които познавам. Изключително ме дразни въпросът: Ти тук, мене ли си имала предвид?

Неее, един мармот имах в предвид!

Ами, Джаар, ако ти кажа откъде ги намирам, няма да е интересно, нали ;)) А положителните емоции не стават за споделяне с приятели, просто щото те са прекалено заети със своите каши, за да ми обърнат внимание, докато с блеснали очички им обяснявам за сплавта между магнезий и алуминий и в какви запалителни смеси се използва или за новата ми идея за гавра с гадната продавачка в магазина, уви...а когато се случи да ми обърнат внимание, то се изразява в едно "ти съвсем определено не си наред, знаеш ли?", което ме обезсърчава за по-нататъшно настъпление. По някакъв начин идеята да опиша въудошевлението си на хартия/doc. файл ми оказва същото влияние...

Бе ко да ти кажа, Любо, не е точно тъй. В смисъл, едно е да споделяш следното "Юпииииииииииииииии, най-сетне спечилих джакпота от тотото, ся цяла седмица ще сме на шампанско и хайвер!!!!", пък съвсем друго е да хванеш напълно невинен човек за слушател и да му обясняваш ентисуазирано Как Си Открил Най-правилния Начин, По Който Се Простира Прането, нали. Има си различки. Ама принципно съм съгласна, че не всяка положителна емоция става за споделяне - което си е, си е. А има и такива емоции, дето ни на живо, ни хартия мога да ги споделям, щото са си Мои, пък аз съм егоист и не си ги давам:)

Понякога се чудя защо е толкова трудно да се изрази положителна емоция така че да те грабне. Най-вече във филмите и книгите, имам предвид, иначе е заразително. Рядко ми се е случвало да усетя такава радост или оптимизъм във филм, че да го почуствам дълбоко някак, май Амели Пулен беше последния такъв... От друга страна май има повече, в които обречената атмосфера да докосва нещо в мен. Като че ли е по-лесно да накараш човек да почуства нещо чрез болката, отколкото чрез радостта... тъжно... или само аз го чуствам така?

Като че ли е по-лесно да накараш човек да почуства нещо чрез болката, отколкото чрез радостта... тъжно... или само аз го чуствам така?

И аз мисля, че е така, но то като че ли си зависи от конкретният човек, на когото се опитва да повлияе даденият филм/книга.