ShadowDance

Щом си говорила с авторите - няма проблем, няма да питам повече. Правя го главно заради тях - да им осигуря нужната обратна връзка.

Иначе - книгата има двама по-възрастни редактори. Едната редакторка е в средата на 30-те си, другият ги наближава. Аз обаче не разбирам защо един по-зрял човек ще помогне на авторите да усетят по-добре собствените си герои тийнейджъри... ако имаш желание да задълбаеш в тая посока, ще ми е интересно.

А финалът наистина страда. Няма обаче да казвам как - нека всеки четящ сам да си прецени.

За мен авторът създава мелодия, редакторът прави аранжимент. Понякога мелодията след аранжимента не може да се познае много много, но пък се получава красива песен, която малко повече и по-различни хора биха си запяли, отколкото ако си беше останало само на ниво мелодийка.
Преди 10-на години излязох от тийн годините, и предполагам, че е напълно възможно да бях също толкова досадно, лицемерно и сдухано хлапе, като някое от описаните в Играта. Но искам да чета такива реалистични описания в съответните си книги претендиращи за реализъм, а не в такива с претенции за фантазийност.
Например в "Шахтата" на светлинките тийновете са далеч по-приемливи, далеч по-близки до спомените ми, или най-малкото - можех да си харесам някого дори и от "висотата" на 30-те ми години. Но хлапетата в Играта са... Недомислени. Ако са част от блог тип "Вижте какво ми се случи в училище" - ок, ама те са част от книга, претендираща да се прави от едни от най-талантливите деца в България. Летвата е височка - те сами си я поставиха. Ама с Играта се спънаха.
Или виж например хлапетата в поредицата за Мина на Фламбурари - вярно е, не ги е писал тийнейджър, ама на мен лично ми допадат повече чисто технически като изграждане на характер на уж съвременно дете и поставянето му в строго фантазийни условия. Така, че има начин с намесването на възрастен да се получи и добро тийн фентъзи - просто съм чела такова добро. Тук това не е така.

hell... сега вече ще се ядосам наистина.

Ако имаш конкретни примери кое как се прави по-добре - дай ги.

Това, което си написала тук, е просто едно общо мнение, ако ще и облечено в приятни думи. (Сравнението с мелодията в началото например ми хареса.)

Пак да повторя - говорила си с Валя, казала си си препоръките, била са (предполагам) изслушани.

Сега ми се иска да чуя нови, конкретни препоръки.

(Да, Мина и другарите й в книгите на Весела Фламбурари са суперсладки... обаче дали са истински? Кой е казал каква летва са си поставили Светлинките? Къде го пише това? Къде ги видя тия "претенции за фантазийност"?... И прочие, и прочие, и прочие. Мога да се заловя за всяко твърдение и да го нищим до вдругиден... но не ми е това задачата.)

Калине, мисля, че трябва малко да погледнеш по-отстранено на нещата, колкото и да ти е трудно, (защото е ясно, че ти е много скъпа тази книга и много си вложил в нея), обаче реагирайки така започваш да отблъскваш хората от идеята за диалог. Някой ти казва, че нещо не е харесал, ти му отвръщаш, че говори общи приказки и искаш подробен литературен анализ. Не всеки има книгата пред себе си в този момент и желанието и времето да направи нещо подобно, но това не прави дадено мнение невалидно по подразбиране.

Гиб (и всички, които ми се чудите на акъла) -

Всъщност аз не искам какъв да е диалог. Нямам време за това.

Искам да чуя препоръки, които ще са полезни и приложими за авторите.

Така че - въобще недейте да се включвате тук, ако нямате нещо конкретно по "Играта". Аз от своя страна обещавам да не коментирам повече забележките ви, само да си ги отбелязвам. То излезе, че всяко желание за доуточняване е заяждане и контраатака...

П.П. Не знам на кого първи му хрумна идеята, че съм дошъл да защитавам "Играта". Обикновено просто подминавам такива non sequitur в разговора, с надеждата да затихнат от само себе си. Обаче какво се получи тук? Вместо да затихне, тоя рефрен се засилва. И аз трябва да пиша общи приказки, тоест да губя още време, вместо да си говорим по темата...

Е, вие не бихте ли се ядосали на мое място?

Калине, ако ме четеше внимателно щеше да видиш и пример, който би разбрал - "Шахтата" на светлинките. Ти тази книга чел ли си я?
На мен там героите са ми доста по-достоверни и приятни. И са пак "произведени" от светлинките.
За мен Аурелион е доста висока летва, която самите светлинки си поставиха в очите на читателите си. Които не сме много. За съжаление. И очаквах от тях нещо на същото ниво.
А претенциите за фантазийност идват с първия остроух елф, Калине - в тоя момент реалността отстъпва пищейки към ъгъла, оставяйки се на фантазията.
Айде обори ме

А защо го водим тоя спор? Виж сега, на Мартин или Пратчет няма как да им казвам какво ми харесва и какво не, и да ги моля да пооправят нещичко ако може в следващата книга. Не че ще ми обърнат и внимание. Но от тебе Калине, пряко или не, може да зависи началото на една четивна българска фантазийна школа, чиято основа са Светлинките от Казанлък. Е, това не си ли заслужава споренето? За мен да.
И между другото Светлинките нямат една книга, а 4. Що да не поговорим и за другите? Може някой и да се заинтересува, ако темата седи повечко време активна ПР-а в мен заговори...

Всичко съм им чел, Слънце.

Кажи ми сега: какво има в "Шахтата", което в "Играта" го няма?

Най-добре: с малко цитатче или препратка към страница.

Спор аз не водя. Разни хора току се опитват да ме въвлекат... ама нъц.

Като каза "елф" и "фантазийност" - чела си дългото интервю със Светлинките, да? (Линковете долу.) Там те най-добре са обяснили защо има елфи в книгите им.

За другите им книги също бих послужал отзиви с удоволствие. Работата е, че в "Монетата" има разни грешки, с които самите автори вече са пределно наясно - така че всякакви критики там вече са малко obsolete. Докато критиките по "Играта" - тъкмо на място и време.

Хм, тук има едно малко принципно положение по отношение на фантазийността... И аз може да смятам , че пиша неосъществими етюди на моята мизантропска душа, ама всъщност хората са на мнение , че си пиша обикновени разкази. Така, че може светлинките да си го наричат ню уиърд, ама аз като читател лаик му викам фентъзи, и ако в скоро време не взема да срещам ушати с лъкове по улиците, няма да си променя мнението. Читателска гледна точка пък.

За Шахтата... Абе повече ми харесва и туй то - като дух, като излъчване, като идея ако щеш. Литературни анализи ред по ред на детски книжки няма нужда да правим. Просто...
Сто процента не гледаш Биг Брадър, нали? Е , аз съм принудена от работата си да му гледам най-вече рекламите. Но знаеш ли какъв е проблема на 4-я сезон? Кастинга. Отвратителен, недомислен, недоклатен кастинг. Заради едно-единствено нещо - няма положителен герой. С всяка година рейтинга на един от най-успешните формати се срива, защото на кастинга се залага или на фрийкове или на средностатистически простаци. Няма положителен герой, който да се хареса, няма онзи тип, който лицемерно да кажеш - ей тоя е пич, баш като мен. А има точно такива , които те е срам да признаеш, че са точно като теб. Ей това му е и проблема на Играта - много тип " ей с тоя се сблъсках на улицата", никакви тип "ей тоя е такъв пич, че ще го поздравя непременно , ако го видя на улицата".
Кастинга на Играта е сгрешен, кастинга на Шахтата бе доста по-приятен. На възраст поправи ме, ако греша, но героите са връстници, и пак ги има и дразнещи субекти, и лоши, и лицемерни, и овцедушни, и всичко... Но има и нещо положително в цялата работа. Докато в Играта... И саможертвата накрая , дето бе ни в клин, ни в ръкав, не оправи положението, само го поосра повечко.
И в началото... Преброй само колко от първоначалните герои се изгубиха безследно за има-няма 3 страници действие. Ако ше убиваш някой герой с живот 6 реда, дай поне да е ефектно според мен.
Това си ми е читателското мнение.
Монетата си имаше и своите слаби моменти, но не толкова много както в Играта. И си оставам на мнение, че това е най-добрата книга на Светлинките.
А Въже от светлина, ако някой ден все пак успея да родя, ще си я чета на наследниците заедно с Андерсен и Братя Грим ( оригиналната версия ).

Ето това вече по' ми прилича на отговор. Грубо, но от сърце. *смея се*

Както обещах по-горе, ще се въздържам от коментари, само ще питам още...

1. Какво не достига на Лукас Шейн да е положителен герой? На Мая?

2. Всеки читател ли има нужда да си казва "ей тоя е пич, баш като мен"? (Това го питам заради себе си, не толкова заради "Играта". Мойте въпроси повече клонят към "Това звучи ли ми достоверно? ...А желание за развитие има ли?")

3. Какво не й достига на саможертвата в края, за да е смислена и въздействаща?

4. Какво значи да убиеш герой ефектно? Ако авторите не искат да наблягат на убиването, какво да правят с героите, които вече няма кой да ги "води"?

П.П. Не Светлинките си го наричат "ню уиърд". Аз, armydreamer и sol_lam го разпознахме като такова. (Говоря за "Монетата". "Играта" е чисто фентъзи.) Сега вече съжалявам, че изобщо споменахме тоя поджанр - само неразберии и повдигнати вежди ни донесе.

ЕДИТ: Върнах едни, ъъъ, изгубени изречения в началото.

2. Всеки читател ли има нужда да си казва "ей тоя е пич, баш като мен"? (Това го питам заради себе си, не

толкова заради "Играта". Мойте въпроси повече клонят към "Това звучи ли ми достоверно? ...А желание за развитие
има ли?")

Всеки читател на този роман би трябвало поне в един момент да си зададе първия въпрос, да. При все тона на голяма
част от книгата, както и насочеността й, един симпатичен герой е много важен. Вместо това имаме angsty-пияница
(Ил'ниер), три момичета, които са почти placeholder-и (Ера, Мая и канадката), двама angsty-младежи (по неприятен

начин - Лукас, и по приятен и недоразвит начин - Елириан), един злодей с пропилян потенциал да е нещо повече

(Антарес), един подходящ кандидат за симпатичен герой (Кардам), отново недоразвит, и три хлапета, които варират

между дразнещи и plain nasty (Тика, Люк и Ити).

4. Какво значи да убиеш герой ефектно? Ако авторите не искат да наблягат на убиването, какво да правят с героите,

които вече няма кой да ги "води"?

Героите, които няма кой да ги води и водят до задънена улица, биват изхвърлени от книгата, защото й развалят

структурата с неособено домисленото си развитие.
Или - ако основното в случая е role-playing импулсът, който ражда тия герои - авторите си ги запазват и биват наясно

с това, че после могат да получат критики от хора, които не са наясно с процеса на колаборация на колектива.
Още повече, че една от много важните стъпки за всеки автор/автори е да спрат да се диктуват от това, което ги

"кефи", а и от това, което им е нужно. В някакъв момент някой трябва да си зададе въпроса: "Иий, много як тоя герой,

ама чий го дири в тоя роман?" Антарес и Елириан явно не са били интересни за доста хора. Е, на мен ми бяха

интересни.

Антарес в сцената с портретите и някои моменти с дъщеря му - за съжаление първото бе недоизведено, а второто бе

трансформирано в стандартна "тираничен татко" ситуация. Елириан, с личната му дилема, както и с идеята за това какво

представляват способностите му, както и с някои негови размишления край езерото в края. Тези неща са добри, те би

трябвало да въодушевяват авторите, не толкова техните собствени (или на техните съученици) художествени портрети.

П.П. Не Светлинките си го наричат "ню уиърд". Аз, armydreamer и sol_lam го разпознахме като такова. (Говоря

за "Монетата". "Играта" е чисто фентъзи.) Сега вече съжалявам, че изобщо споменахме тоя поджанр - само неразберии и

повдигнати вежди ни донесе.

Жанрът е лесен за разпознаване и обяснение, не виждам какви вежди носи и защо ги носи. Но hellside имаше предвид

конкретно "Играта", която всички се съгласяваме, че е фентъзи от "excursion into an unknown realm" типа - бтв

основният тип детско-юношеско фентъзи.

Това, за Лукас, че бил положителен герой... Калине, или отдавна не си чел нещо с положителни герои, или съм твърде дърта да го определя като такъв. Браво поне , че ти си още млад и наивен, в добрия смисъл на думата, за да вярваш така.

На саможертвата какво и липсвало? Ами... да речем...всичко? Когато един самоубиец се размаже кротко на паважа от 10-я етаж, в 99 процента от случаите поне веднъж е промрънквал на глас, че живота му е пълен шит. В другия 1 става въпрос за душевно заболяване. В Играта беше напълно "недостоверна" героичната изненада накрая. Или е плод на душевно заболяване. Единствената реакция на точно тази саможертва може да бъде само "WTF?!?", а не полагаемото на саможертва от такъв суициден тип "Боже, какъв герой!!" или поне "Браво, пич, евала!"

И айде стига с тая достоверност във фентъзи, пък било то и детско. Нема истина, а всичко ти е изфентъзирано. Ебати, то се предполага от етикета - фентъзи. Има ли ушати и други измерения , гори, летящи ездачи, магии и прочие - прас, фентъзи. Достоверност всяка тука оставете. На Кай и Фионавар може героите му да не бяха супер уместни съвременни хора, ама поредицата се получи невероятна. Заменям достоверност за великолепен резултат винаги.

А какъв е смисъла да вкараш 20 героя със цели описания, някои с потенциал, и три страници по-късно да ги изхвърлиш от тип "те вървяха някъде, ама се изгубиха"? Ако си разбрал, че един герой ти е излишен за 3 страници, толкоз ли е къртовски труда да се върнеш и до изтриеш от началния списък?

Аурелион е далеч-далеч по-добра. Затова се и разочаровам. Право си ми е пък.

Trip wrote:... двама angsty-младежи (по неприятен начин - Лукас, и по приятен и недоразвит начин - Елириан)

Въпрос и към двама ви с hellside: Кое (конкретни ситуации; примери) е неприятното в Лукас?

То запазва ли се константно в хода на книгата?

,,,ще продължа по-късно - RL проблеми.

Най-вече - записките в дневника му. Технически недобре реализирано -> кара го да изглежда дразнещ.
Отношението му към останалите герои в по-голямата част от книгата (описано и в голяма степен в дневника му), което освен че не е точно присъщо на симпатичен персонаж, е и натякнато по няколко пъти за всеки от останалите 10-тина герои.

Начинът, по който Лукас добива някакво развитие, дразни.

Spoiler: show

Онова с върколака беше много, много куцо. "А, чакай бе! Ама мен ме е ухапал върколак?!? Бахмамаму...Е, какво да се прави, ще се става необосновано трагичен персонаж..." Катализаторът за промяна му се случи, а не бе случен от него. В това много важно отношение Лукас беше инертен. Такива герои дразнят, особено в детско-юношески романи.
Липсваше качествено развитие на връзката между него и канадката (забравих й името, сори). Всъщност бих предпочел една качествена, интензивна сцена (или даже повече), която да развива някак връзката им, вместо секса след купона между Ил'ниер и Тика, който ми беше ненужен и не на място, въпреки че вероятно отразява разпространена тийнейджърска тенденция в реалния свят. Нямам нужда от такива statement-и, честно казано.

Trip wrote:Най-вече - записките в дневника му. Технически недобре реализирано -> кара го да изглежда дразнещ.

Кое не му е добре реализирано?

Spoiler: show

Емо... бахти... за всяко нещо ли трябва да питам по отделно? Ти така ли си пишеш оценките, като ги пишеш - хващаш някакви фърчащи впечатления, заковаваш ги върху листа... айде, submit! Дотук винаги съм си мислил, че имаш обосновка.

Ако нямаш време да отговаряш с примери - при все, че помолих за един или два, не за цяла сурия (както например ви тормозех за "Мигновечност") - ми недей въобще да отговаряш. Няма да ти се разсърдя. В момента просто продължаваш тенденцията "общи приказки"... все едно ми викаш "плюя аз на твойте молби". После чакай да съм спокоен и настроен за смислен диалог...

За върколака:

Spoiler: show

а Лукас Шейн го ухапа върколак, докато се опитваше да направи какво?

За нуждата от sex statement-a (...къде пък видя statement там... ебати, една и съща книга ли сме чели, едни и същи думи ли ползваме, едни и същи букви ли виждаме...): А защо да няма нужда от такъв пример? Младите хора, на които книгата ще попадне - и те ли нямат нужда?

Spoiler: show

(Чакайте бе... вие тая "Игра" да не сте я чели само като фентъзи, от типа ескейпистка литература? То все едно аз да кажа: "Ебати тъпия "Пергамент", една история не може да разкаже като хората...")

hell,

Още малко - и ще те разбера.

(Оттам пък още малко - и самите автори ще те разберат. Припомням... точно така, коментарите тук ще стигнат там.)

hellside wrote:А какъв е смисъла да вкараш 20 героя със цели описания, някои с потенциал, и три страници по-късно да ги изхвърлиш от тип "те вървяха някъде, ама се изгубиха"? Ако си разбрал, че един герой ти е излишен за 3 страници, толкоз ли е къртовски труда да се върнеш и до изтриеш от началния списък?

Трип по' е нацелил причините за бързото разкарване на половината тийнерия: разкарването на съответните автори от клуба и оттам - липсата на автор, който да "води" съответния герой.

Е да де, ама тоя герой/автор е имал три-четири интересни реплики в началото. И ако просто го отрежем, ще огорчим малчугана, който все пак се е напънал нещо. Не е възпитателно. Хъмммм... какво да направим, какво да направим?

Няма да обяснявам повече. Даже нямам повече въпроси към теб, сега като се замисля.

Благодаря. Разбрахме се.

А за фентъзито - като имаш време да слушаш, ето ти моя поглед върху делението "фантазно - научнофантастично". Скандален е, нахален е... ама за какво да се мъча с банални неща?