ShadowDance

Е малко повече инфо каква й е идеята?

18-19 лева е и си е съвсем нормален формат 300-странична книга.

Wasp Factory е наистина малка книжка – аз я четох на pdf от нямаше и сто страници. Добра е, но определено не е за хора със слаби нерви и стомаси. Но пък всичко е описано с едно такова особено черно чувство за хумор, което според мен е основното достойнство на книгата. Героите също са си предизвикателство сами по себе си, защото въпреки "особеностите" си стават симпатични и са доста добре развити. Единствената й слабост бе, че някои моменти бяха малко нереалистични, особено финала, но пък ако се чете като готик ужас, всичко си й е точно.

От Culture цикъла нямам идея, не съм толкова фен на спейс оперите, а и нещата на Банкс извън сф ми се струват по-интересни.

По темата - сега чета Орландо на Вирджиния Улф и довършвам Освободеният на Ле Гуин.

Много отдавна съм чел "Фабриката..", и много малко си спомням. Общо взето героят беше някакво момче с неособено приятно детство, а накрая се извърташе и неочакван финал, който според мен не е много уместен и да, нереалистичен е.
Колкото до слабите нерви и стомаси, никак не бях впечатлен. Не знам,обаче нещо не ми въздейства, а аз определено си падам по такива неща.Добра книжка,но не и нещо уникално.
"Играчът.." ми хареса доста повече, може би заради умелото описание на играта,на която така и не са ясни правилата,но пък това не пречеше да се почуства известна...епика.

Сега чета Maus, което си е комикс, но май трябва да го сложа тук. Болно is not the word.

Връщайки се на темата за Банкс малко, The Wasp Factory аз съм я хвалил поне в два отделни случая, просто ДУ ИТ, струва си отвсякъде. И да, фантастиката му става по-добра и по-добра, The Algebraist, за която също съм докладвал, започва нова серия и просто продухва главата.

Отцепих, че май си се заформи като за цяла тема.

Снощи не можах да се откопчая от The Player of Games, докато не я прочетох, и съм в луд възторг! Страхотно добра книга, адски увличаща и освен това се занимава с игрите по много як начин (lame изказване, знам, но е вярно), а аз съм съкър за подобни работи.

Освен това все повече се влюбвам в абсолютно непретенциозното и ненатрапчиво чувство за хумор. В смисъл, идеята за космически кораби-светове, дълги стотици километи и с милиарди жители, които имат имена като Little Rascal и So Much For Subtlety, просто ме пълнят тотално

Време е за възкресяване на темата.

Преди няколко месеца реших все пак да пробвам Бенкс и Културата и понеже из нас се мотаеше Играчът на играчите, я прочетох набързо. Доста добра с няколко много силни момента, но може би заради превода, не ме впечатли чак толкова като цяло. Но все пак достатъчно, за да пробвам нещо в оригинал.

Use of Weapons беше логичния избор, понеже се води най-добрата за Културата и е следващата в реда на издаването им. Тя не само оправда доста големите ми очаквания, но и ги надмина сериозно. Първото, което забелязах, е че Бенкс е страхотен като стил в оригинал, просто е кеф да се чете. Много обичам да подхвана някой нов за мен автор на английски и още от първите изречения да усетя, че е майстор и наистина умее да борави с думите.

Anyway, сюжетът тук е свързан с Cheradenine Zakalwe, който е агент на Special Circumstances и изпълнява поръченията им за насочване на развитието на разни по-изостанали светове в исканата от Културата насока (предотвратяване на войни и подобни неща), като за целта използва военния си талант и значителната си харизма. Самият той обаче не е роден в Културата и още в началото става ясно, че в живота му е имало травматични събития, спомените за които се опитва да подтисне и за които на читателя се дават подсказки в течението на повествованието. Структурата на романа е нестандартна и за по-лесно ще цитирам Wiki по въпроса - "The book is made up of two narrative streams, interwoven in alternating chapters. The numbers of the chapters indicate which stream they belong to: one stream is numbered forward in words (One, Two ...), while the other is numbered in reverse with roman numerals (XIII, XII ...). The story told by the former moves forward chronologically (as the numbers suggest) and tells a self-contained story, while in the latter is written in reverse chronology with each chapter successively earlier in Zakalwe's life." Звучи оплетено, но всъщност много бързо се свиква, а този начин на представяне на действието и главния герой спомага много за това той да стане интересен на читателя, а и прави развръзката още по-силна и разтърсваща.

Основният въпрос сред многото, поставени в романа, загатнат още в заглавието, е кога и доколко целта оправдава средствата. Този въпрос е поставен и на глобално ниво (при намесите на Културата в развитието на по-низши технологично цивилизации), и при индивидуалните решения, засягащи отделни хора, които трябва да вземе главния герой. Бенкс не дава лесни отговори, но определено кара читателя да се замисли сериозно.

При цялата сериозност и драматичност на повествованието и поставените въпроси, Бенкс е успял да вкара доста хумор на моменти, който да поразведрява обстановката. Имената на корабите са култ както винаги, а заяжданията между главния герой и надзираващия дейността му drone са безценни на моменти.

Като цяло това е една изключително силна творба в която има всичко нужно за класика на жанра - интересен свят, наистина запомнящ се и добре развит главен герой, споменатите вече морално-етични въпроси, върху които кара чителя да се замсли, майсторски построен сюжет, структуриран по оригинален начин. За съжаление не мога да се впусна в повече подробности, защото ще трябва да пиша спойлъри, което точно за тази книга ще е грехота (ако сте се заинтересовали, имайте едно наум да избягвате такива, преди да я прочетете).

Горещо ти препоръчвам да прочетеш и The Player of Games. Бях точно толкова възторгнат, и по сходни причини, колкото си ти сега. Изкушавам се да я подхвана и аз най-сетне тая, имам я тук...

Ъммм... той е писал по-горе, че я е чел?

Аз съм чел Matter последно негово, пак за Културата, но не ми хареса толкова. Дълго време сякаш нищо не се случваше и разни геори обикаляха къде ли не, после изведнъж накрая всички се събраха и действието от мудно мина на свръхсветлинна скорост...

А Wasp Factory e , баси книгата.

Може да тествам Играчът в оригинал, въпреки че на мен в превод ми хареса общо взето

Moridin wrote:Ъммм... той е писал по-горе, че я е чел?

Писал е, че я е чел в превод; Рол неведнъж е казвал, че оригиналът е много по-добър.

Предпочитам да подхвана някоя от другите фантастики на Бенкс в оригинал, вместо The Player of Games. Може и да не е за Културата. Ако имате препоръки, сега е момента.

От прочетеното из нета, засега се насочвам към Look to Windward.

Точно нея щях да препоръчам. От тези от Културата, които съм чела (Use of Weapons не съм), ми е най-любима.
От non-Culture за Feersum Endjin съм срещала много интересни ревюта, изглежда бая експериментална и литературна.

thunder wrote:Аз съм чел Matter последно негово, пак за Културата, но не ми хареса толкова. Дълго време сякаш нищо не се случваше и разни геори обикаляха къде ли не, после изведнъж накрая всички се събраха и действието от мудно мина на свръхсветлинна скорост...

А Wasp Factory e , баси книгата.

Аз на Matter и се изканвам от много време, ама е толкова обезкуражаващо тлъста... А Wasp Factory e точно ":shock: , баси книгата". И шокът идва не толкова от истински шокиращите моменти, а от ненормалния хумор на Бенкс, който стои толкова съвсем на място, че почти ти става неудобно, предвид историята. На диалозите на двамата братя психопати съм се смяла с глас.
Той въобще хуморът му е едно от нещата, който го извеждат на друго ниво като писател според мен.

Убедихте ме - и аз ще продължа с Културата, след лекото ми разочарование от Consider Phlebas.
Другата седмица ще пробвам на плажа The Player of Games.

Повярвай ми, на мен разочарованието ми хич не беше леко - книгата я влачих с месеци. Просто втората е някаква друга реалност, чак не можех да повярвам, че един автор ги е писал.