ShadowDance

Отварям си аз нета, поглеждам форума и виждам от ония теми, дето можеш да пишеш много по тях и каквото и да напишеш все ще е истина и при все това нищо няма да кажеш. От любимите ми.

Всъщност проблемът при отношенията между хората (били те от различни или еднакви полове) са винаги в дефинициите и по-конкретно дефиницията "просто приятели". За по-близките ми хора е известен (или не чак толкова) фактът, че единственото, заставащо между мен и кума ми е друг един факт - той е остро хетеро. Ала ако се заиграем с думите и понятията веднага мога да обясня защо двамата сме влюбени един в друг до толкова, че ако бяхме различнополови/леви Аби и Деси нямаше да имат никакъв шанс.

От друга страна повечето ми истински приятели на които много държа и (колкото и да са малко точно тази категория), без които наистина да не мога, са жени/моми(чета) (какво да направя, по-естетична компания са от мъжете). С някои от тях в определени моменти от живота стигнахме до леглото, с други аха да стигнем, но сексуалния момент винаги е присъствал.

Истината е, че чисто платонични отношения могат да съществуват, но са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото (поне по наблюдения, базирани на личния ми опит, не искам да правя глобални категоризации). Такива изключения се появяват, когато хората КРАЙНО не се привличат. Интересното е, че такива хора рядко и се сприятеляват, защото това, което поначало тласка приятелствата мужду мъже и жени в началото им е сексуалността - човекът/човечката от другата страна те очарова с нещо - било визия, маниер, поглед - и това те привлича. В последствие се сприятелявате и така нататък, но поне аз си мисля, че на подсъзнателно ниво в началото винаги водещ е "транслокаторът", който кътам в гащите си. Липсата на първоначално привличане и очарование би довела и до липса на желание да се "присламчиш" към въпросната жена и да се сприятелиш с нея.

Пак на момента с дефиницията. Мъж и жена могат да споделят приятелство, могат да си легнат и след това да си останат пак просто приятели. Зависи колко са мислещи, колко са разкрепостени и доколко са емоционални в отношенията си с други хора, защото това изчукване може да заглади гънките по ламарината на приятелството и да го направи още по-, или пък направо да го разруши. Всичко опира до индивида.

Съответно може да има сексуално привличане между двамата, но и двамата да имат повече самоконтрол, или да не са твърде активни и то да си остане загатнато само, или дори скрито и стаено (и въпросът - ако нямо кой да чуе падането на дървото в гората, то паднало ли е всъщност?).

И в този ред на мисли съм крайно несъгласен с annorion. Защото дори и с двете МНОГО близки приятелки, с които съм си лягал, пак първо бяхме дълго време приятели, преди случайно (или не) да стигнем до леглото. Пак зависи от човека. Защото приятелството, било то породено от сексуално привличане (както е по-често между разнополови) се базира на интереси, споделяне, и прочее неща, диктувани от ума, не от "чирака".

И дори да се появи елементът секс, ако поне единия от двамата е трезвомислещ и рационален приятелството няма да се повлияе. То е малко като дългите връзки и брака, които се базират на секс, приятелство, споделяне на полуобщ живот и сигурност. И всяко едно от тези неща възниква от самосебе си. Сексът не е някакъв висш архетип в определянето на междуполовите отношения, напротив. Всичко зависи пак от дефиниция.

Бисайдс, имам една приятелка, която при все завеяността си е много по-умна, дълбока и абстрактна от повечето ми приятели мъже. Чия компания бих предпочитал за "сериозни" разговори в този случай? И пак, ако искам да си полафя за Уърхамър ще звънна на някой от пичовете от клубчето или ще скокна до там. Това, че в първия случай сексуалното привличане е много в наличност не променя факта защо търся компанията й. Просто двете са съвсем различни желания. И дори да нямаше кой да озаптява хормоните ми, дет вика Пъгсли, пак МОГА да бъда приятел с въпросната жена и пак да нямам нищо против да мине през леглото ми (сори, това прозвуча долно) и това да не се отрази по никакъв начин на приятелството ни и пак да си останем просто приятели.

Тук, разбира се зависи как човек гледа на секса/правенето на любов/шиенето........

Да не говорим, че често съм си мислил, че и при приятелствата между уж хетеро мъже може да има сексуални нотки (при това различни от вече упоменатото пишкомерене), ама няма да продължавам по тази линия, че хората ще започнат да ме избягват......

Ето, написах много и нищо не казах. *слънчево смайли*

Ghibli wrote:Е какъв може да е този сексуален елемент между хетеросексуални хора от еднакъв пол? Ако може по-конкретно, че нещо не си го представям. Най-много мога да си сравнявам д-то с приятелките си, ама дотам.

Когато оценяваш нечий външен вид, ти оценяваш привлекателността им. Не можеш да направиш това без въпросния сексуален елемент - да кажеш дали някой е хубав (хубава) означава да се поставиш в някаква позиция, където проявяваш макар и минимален интерес.

Всъщност подобни импулси присъстват абсолютно навсякъде, включително и на някакво ниво в семейните отношения, което си е напълно нормално и не разбирам защо възмущава повечето хора толкова остро, при положение, че не зависи от нас.

А колкото до хетеросексуалните хора от еднакъв пол - хахах. Ако се разровиш достатъчно дълбоко в подсъзнанието, никой не е хетеросексуален.

Но, както казах, това не е задължително да пречи на каквото и да било. Широкоразпространеното схващане, че има някаква дебела линия между платоничните чувства и неплатоничните такива, се спаружва под критичния поглед на реалността.

Ъъъъ... ако това беше предназначено да ми отговори на въпроса, трябва да ти кажа, че се провали зрелищно.

И тук всичко зависи от дефинициите. И понеже никога не съм чувствала нужда да обмислям в дълбочина "приятелството" - не мога и да му дам точни дефиниции.

Тук някои хора казаха, че други се възмущавали от намесата на секса в приятелството. Аз не виждам такова нещо в темата. При мен няма такова нещо - ако някой приятел има мераци към мен, даже ще ми е гот. Харесва ми да съм сексуален обект и постоянно обективизирам сексуално околните на свой ред. Аз живея с мисълта, че ние, бидейки животни, се вълнуваме от размножаването си най-много от всичко на света и цялото ни битие е подчинено на него. Ако някой мисли другояче - да знае, че се самозаблуждава. Тялото си иска своето и това е съвсем в реда на нещата.

Всеки мъж (и жена), които съм срещала през живота си са били оценявани от мен от сексуална гледна точка. Кога подсъзнателно, кога напълно съзнателно. Дали като евентуален партньор, дали като конкуренция - няма значение. Нямам много спомени как съм гледала на света преди пубертета, но след сексуалното ми съзряване - това е резултатът. Първите ми по-физически контакти с мъжкия пол, бяха като бях малка. Израсла съм с момчета - играли сме голи в пясъчника, пикали сме един пред друг, били сме се, прегръщали сме се. На 2-3 годинки съм задала на майка ми екзистенциалния въпрос, защо едно приятелче може да пишка право, а аз не мога. Предполагам тогава съм осъзнала разликите между половете. За пръв път бях привлечена от момче, когато бях на 6 години в предучилищната в Алианса. В първи клас бях "женена" за един съученик - имах си пръстенче от него и т.н. В 5-6ти клас се изповядах в любов за първи път. И т.н. Не знам доколко в това е имало физическо привличане и доколко - опит да имитираш моделите наложени в обществото от възрастните. Знам обаче, че от един момент нататък нещата определено станаха плътски и са такива и до момента.

Дали това пречи на приятелството и кво точно е приятелството - нямам представа, а и не ме интересува, щото досегашните ми комуникации с другия пол (или пък моя) не са ми създали някви страдания и проблеми. Знам, че има хора, с които обичам да общувам. За които съм готова да направя някои неща, които биха ми причинили неудобство в персонален план. Които, казано на езика на емоциите, обичам (това отказвам да го дефинирам). И търся. И да, бих ебала доста от тях, но няма поради ред причини. В рамките на моралните лимити на днешното общество, комуникацията с тези хора ми е удобна и приятна, а пък сексуалните мераци, колкото и да са важни, все пак подлежат на контрол. Може би на мъжете им е по-сложно - високите нива тестостерон си казват думата. Мисля, че те страдат повече от мен в една "платонична" връзка, когато имат сексуално желание към отстрещния човек. Затова и "Let's just be friends" е най-омразната фраза за един мъж. Докато за една жена е ок, че и постижимо на всичкото отгоре.

Съгласна съм с повечето от нещата казани от Amelia и май с всичко казано от Maledictus.

При мен проблема е, че ако някой приятел ми натрапи любовния си и сексуален интерес аз не знам как да реагирам, чувствам се неловко, почвам да го избягвам и си ебало майката на приятелството с извинение и без, много гадно става
Всъшност май най се стресирам от любовен, а не от сексуален интерес и то именно от неумело натрапен такъв.
Ако просто нещо витае във въздуха и не се изразява в непохватни опити за налитане - проблеми няма, даже е по-интересно общуването в такъв случай.

Не знам защо, но имам чувството, че не съм по темата

Amelia - Lets just be friends не е омразна фраза. Като я чуеш изтриваш телефона/icq/skype на девойката и прекратяваш всички контакти с нея. Само веднъж съм го нарушил това правило и здраво си изпатих.

Според мен във всяка близост, освен роднинска, включително приятелска такава, няма как да няма поне малка доза сексуално привличане. Не намирам нищо лошо в това, както и във факта, че понякога това привличане намира, хм..., израз. Разбира се, човек не спи с всичките си приятели, но това се случва, ерго, явно се случва тогава, когато привличането е на повече от едно ниво. Какво му е лошото на това? Уел, хлъзгаво е малко, но не е ли така с всеки вид отношения?

Конкретно на въпроса на Вивиан. Да, има разнополови приятелства без сексуална нотка в тях. Обективността обаче изисква да признаем, че случаите, в които такава отсъства двустранно в продължение на години, могат да се преброят за всеки човек на пръстите на едната ръка. Не зная дали това прави тези приятелства по-ценни или не, а и май няма смисъл да си задаваме този въпрос. Със или без сексуално привличане, ние търсим в приятелите си близост, която не се изчерпва с едното чукане, дори и да се е случило именно такова

Интересно, всички говорят за намеренията и за съзнателните/подсъзнателните мисли. На мен ми е интересно друго - възможно ли е мъж и жена да бъдат "просто приятели" във - ако щете - условия на вакуум.

Т.е. възможно ли е - ако има един мъж и една жена и нищо друго интересно за правене - тези хора да решат, че ще са си само приятели. Така хитро заобикаляме и се лишаваме от социалните условности (ако има само един мъж и само една жена, какво е "привлекателност" - ние дори нямаме база за сравнение; същото и за "ама той/тя си има приятел..") и можем спокойно да обсъдим въпроса в контекста на неговата същина.

Тук отварям една голяма скоба - че по този случай вече си имаме и прецедент - Адам и Ева, добрата стара Райска градина и Адам, който се показва от храста, отправя отчаян и изпълнен с неразбиране поглед към небето и пита "А какво е 'главоболие'?"

Има и много интересна версия на същото в "Злополучията на змията-изкусителка" - разказ от сборника "Сърцето и Галактиката".

В крайна сметка според най-продаваната книга за всички времена, Адам и Ева очевидно са решили, че сексът си струва. Няколко хиляди/милиона години по-късно - чудя се - дали ние бихме направили същият избор?

При така поставени предварителни условия - естествено, че не е възможно да са само приятели. Нали все с някого трябва да правят секс, а на разположение е само другият.

Адриана - интересно ми е защо изключи роднините тогава

Нали все с някого трябва да правят секс..

Аз точно тази концепция... ъм... опитах да оспоря. Чисто теоретично, разбира се, защото подобен вакуум би трябвало да не може да се получи на практика.

Явно не съм те разбрала, но и ти никъде не споменаваш, че сексуалното желание е изключено от картинката. Тогава няма ли да е все едно са две безполови същества?

Като теоретик искам да кажа, че когато правим теоретичен модел, е хубаво от него да има смисъл от практическа гледна точка. И е добре да симулираме максимално близо реалните условия. Този модел в случая не мисля, че ще даде нещо на света и е твърде нереален и опростен, за да е интересен.

На животните не им трябват разум и концепции за привлекателност, за да правят секс. Ако имаме само двама полово зрели човека "във вакуум", сексът е само въпрос на време. Броени часове или дни всъщност. Няколко милиона години по-късно, ще направим същия избор ако сме само двама в света, без значение какви концепции за привлекателност имаме. Дори сексуалната ориентация не би била проблем, мисля. Може да отнеме малко повече време, но в крайна сметка инстинктите ни ще надделеят.

И отново, без дефиниция на "приятелството", не можем да теоретизираме за тези неща, камо ли да оборваме разни тези.

Уесно нема ;р

Окей. Съкращавам, за да е простичко. Всички умират. Един мъж и една жена остават живи и здрави (примерно пренесли са ги на някаква друга планета след като земята е била засипана с лъчи и радиация от слънцето - т.е. засипана повече от обичайното). Ще правят ли те секс? Според Амелия - да. Според библията - да. Предполагам ще бъде 'да' според почти всички или дори всички други.

Тогава какво спира тези двамата души да правят секс? Само обстоятелствата. Нищо друго. Те могат да бъдат всякакви, но не е в това идеята. Идеята е, че щом като ни спират само обстоятелствата, по никакъв начин не може да твърдим че можем да сме само приятели. Мисленето и физиологията не ни спират. Ще си го помислим, а дори и да не си го помислим, възможността пак ще бъде там. Така че напълно чисто лишено от каквато и да е сексуалност приятелство между мъж и жена няма как да има.

Пак се позовавам на казаното от Амелия - дори между мъж и мъж или жена и жена няма как да има лишено от сексуалност приятелство - по същата тази концептуална логика.

Извод - сексуалността е до такава степен част от нас, че е безумно да се мъчим да я изолираме от общите условия. По-скоро можем да разглеждаме различните нейни проявления и степента, до която може да се достигне в отделни отношения според социалната определеност.

Снощи бях на купон и се запознах с едно момиче, което е учило в САЩ. Та тя ми сподели за някакъв вожд на негърско племе, който учел в нейния университет и "минавал" колежанките (и не само) наред. Кои му се кефели колко е богат и властен, кои не чак толкова, но той леко понасилвал нещата. Човекът си бил свикнал така от неговата си култура и среда и просто пренесъл нещата една стъпка (презокеанска, очевидно) напред. Имал си и малко проблеми заради това (примерно от онзи вид проблеми, който се случва когато почти се пробваш да изнасилиш някоя мацка в щатите). Мисълта ми е, че той вероятно възприема това като особена форма на приятелство, така че пробвайте се да дадете дефиниция, която включва и това. Успех.

Dreamfall wrote: Извод - сексуалността е до такава степен част от нас, че е безумно да се мъчим да я изолираме от общите условия. По-скоро можем да разглеждаме различните нейни проявления и степента, до която може да се достигне в отделни отношения според социалната определеност.

Съгласна. В еднополовите връзки на хетеросексуалните хора, този елемент може да се пренебрегне в някаква степен.

Мисълта ми е, че той вероятно възприема това като особена форма на приятелство, така че пробвайте се да дадете дефиниция, която включва и това. Успех.

С това обаче не съм съгласна. Аз не мога да си представя приятелство без усещането за равноправие между двата индивида. В тези племена, вероятно жените са в подчинено положение (или всички са в подчинено положение на вожда) - т.е. автоматично не могат да бъдат приятели на някой мъж (или поне на вожда). Затова и мъж може да си позволи да насили жената за сексуален акт и това да е в реда на нещата. Или това, или там се вихри БАХТИ свободата и полигамията. Но дори да се вихреше свобода и полигамия, при равноправие, когато жената каже "не", това би трябвало да значи "не". Очевидно не е така.