ShadowDance

Откога едно нещо за да е шедьовър, от него се иска да има нещо "ново"?

Бтв, картинката на Силвър е ГЕНИАЛНА!

Не, не трябва.

Шедьовър по принцип означава нечие най-велико произведение. Това нито прави шедьоврите по-велики от нечие друго най-велико произведение, нито прави най-великите произведения (в смисъл на съвършенство) по впечатляващи от новаторските (или притежаващи каквато и да е друга ценена от зрителя характеристика) такива.

ЕНТЪР ДИ ОЛМАЙТИ СЪБДЖЕКТИВ ДЕФИНИШЪНС с други думи гениалността не се измерва в единици

Еми тези двата са двете най-добри произведения на Пиксар (за мен) и в личната ми класация водят безкрайно много пред забавните комедийки на Дриймуъркс и Дисни. Аз принципно се изморявам супер бързо от американския хумор де...

Ся, захараността на Пиксар е нещо много странно. Ей тука примерно тва е изкристализирало:
http://www.youtube.com/watch?v=dumAMvhxd0w
Като гледах Up, в началото, на това нещо публиката около мен в киното буквално правеше мексиканска вълна от чувства. Значи, колкото и първосигнален да е тоя тип cuteness, колкото и да се обажда циникът във всеки възрастен човек, все пак Пиксар правят филми за деца. В добавка към оригиналността идва, разбира се, и перфектното техническо изпълнение, което просто слага точката. Дори изключително плоският и скапан Cars е в пъти по-добър от всичко произведено от Дриймуъркс, с изкл. може би на Шрек, но пък той се движеше от попкултурните си референции и толкова (за кофите от Фокс с техните Ледени епохи изобщо да не отварям дума).

По-интересното е, че Пиксар възпитаха определено отношение у публиката към компютърно генерирания филм, което води до елементарното обявяване на всяка стъпка встрани (визирам трилогията на Земекис + Monster House) за неприятен филм, пълен със зомбита. Тва буквално е рефлекс вече 5 години.

Смело метнах едно вотче за Рататуй, но признавам чистосърдечно, че това се дължи до голяма степен на събджекта на филма и не съм правила съпоставки по по-обективни критерии.

В крайна сметка и аз гласувах за Рататуй. В него има нещо особено специално за мен, което липсва във всички останали Пиксаровски филми. Up & Wall E са от техническа и структурна гледна точка най-добри, като вероятно на сценарно ниво Wall E е леко по-идеалният. Те са отвъд идеята за 'анимационен филм' наистина.

Също съм безбрежна почитателка на Monsters Inc., при все големите му недостатъци. Така и не разбрах appeal-a на Немо и The Increds, обаче. Еле па на второто...

Пиксар действително правят филми за деца, но точно за вълните от емоции са таргетирани възрастните в салоните, според мен. Та когато се концентрирам в опитите им да са повече от просто детски, са ми доста манипулативни в общия случай. Почти очаквам да светне отнякъде надпис "трогни се веднага!" или "замисли се!". Но гледам да не се концентрирам в това , защото пък инак са страхотно сладки и красиви.

На мен също Рататуй ми е любимо.

Up, може би защото ми е най-прясно, а и в светлината на 30-те лазарника взе да ми става по-близко
Други, за които се замислих дали да гласувам - Wall-E (заради идеята) и Рататуи (щото просто е много приятно). Немото е бла - нищо - особено за мен, а Невероятните така и не го гледах.

Ми време вече да се пусне тема и за филмите на Пиксар, естествено въз основа на това че в тоя форум анимацията все пак е на почит тази тема определено е закъсняла. Трудно е да се избере един любим филм, аз имам поне 3 които просто не мога да класирам, невъзможно. Затова и гласувах за най-добрият им филм, именно The Incredibles, иначе Ratatouille винаги ми доставя голямо удоволствие като го гледам отново и отнови, а Monsters Inc. е може би най-забавният и най-емоционалният от всичките им. Малко по-сухи ми се сториха последните Уоли и Up, но пък поне на качество са много високо. Очаквам с нетърпение Monstyrs Inc. 2, Пискър са бъдещето на анимация в случай че някои не го е схванал още.

Не мога да повярвам, че само трима души са гласували за Up.

Аз гласувах за Рататуи. Донесе ми най-чисто и искрено удоволствие, докато го гледах на кино, а това чувство ме е спохождало рядко. Wall-E и Up съща са жестоки, но емоцията не беше толкова силна. Което може да е заради една сума странични неща.

Офтопик: най-пълното и силно усещане за удоволствие от прожекция на филм изпитах при Stardust. Без да е нещо невъобразимо - дори не съм го гледал отново, но ми хареса толкова много, а след като излязах от киносалона валеше сняг и ми стана едно такова вълшебно и леко на душичката.

Тоест - много често как възприемаш един филм е ирелевантно и зависи от лични емоции, настроения и собствения ти аршин, дори, ако щеш.

От обективна гледна точка сигурно Wall-E е най-идейният и изпълнен с послания филм за мен.

Четири сме, все пак

Аз гласувам за Рататуй. При цялата пипкавост на Pixar, тоя си беше изпипан отвсякъде. От мега-детайлната кухня до супер пасващата музика. И като се замисля май е филмът им, в който има най-ярко изразени персонажи, които МНОГО ме радваха. Особено онзи гадният - Иго, който го е измислил заслужава каса бира.
Останалите филми са ми толкова любими до един, че не мога да им правя класация.

PIXAR са прекрасно студио, прекрасно. От всеки техен филм лъха човечност, доброта и любов към човека, независимо дали герои са играчки, коли, рибки.

Нямат "слаб" филм, но наистина шедьоври за мен са Toy Story-тата, UP, Wall-E и Немо.

Първата половина на UP е перфектна, наистина. С толкова малко думи да кажеш толкова много... Втората половина се различаваше значително и далеч не носеше толкова много емоционален заряд, колкото първата, но като развлечение беше на ниво.

Нямам търпение да видя Toy Story 3. Казват, че не бил типичен PIXAR филм и отвявал първите два, което аз, честно казано, не мога да си представя.

Gondry wrote:Нямам търпение да видя Toy Story 3. Казват, че не бил типичен PIXAR филм и отвявал първите два, което аз, честно казано, не мога да си представя.

Не знам кой го казва това, но си е много типичен пиксарски филм.