ShadowDance

Roland wrote:Също така ми е любопитно как ще се чувстваш, ако Питър Дейвид заяви, че си дава три години отпуска от комикс-индустрията точно след някой бесен клифхенгър в X-Factor.

Ами ще ми е кофти, но ще приема, че си има причина за това решение - и че не е длъжен да я споделя с феновете, впрочем. Много неща могат да се случат на човек в тоя живот.

Ще му благодаря за чудесните преживявания, които ми е дал с писането си дотук и ще му пожелая успех с каквото друго се занимава.

Roland wrote:МАРТИН И ГЕЙМЪН ИМАТ ЛИЧНИ ПРИЧИНИ ДА ЗАЩИТАВАТ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ, СХВАНИ ГО НАЙ-СЕТНЕ И СПРИ ДА ГИ РЪГАШ ВЪВ ВСЕКИ ПОСТ!

Ама наистина ли? Нямаше да се досетя...
Което не прави аргументите им невалидни, впрочем.

Аз съм по-скоро на мнението на Дем в случая. Реално погледнато, авторът не дължи никому нищо. В качеството си на творец, ако тръгне да играе по свирката на тоя или оня от публиката, нещата ще се сговнят и твърде много от идеята за 'товрец' per se би отишла на кино. Творецът не заема ролята в световното пространство 'аз трябва да угаждам на публиката и да се изметвам по нейна воля', той е там, за да изметва публиката по своя воля.

От друга страна, когато желае маркетингов успех, съобразяване с изискванията на публиката е някак...препоръчително. Въпреки че то не бива да влияе на качеството, така че бих казала, че доста зависи от статута на самия автор и това, което желае да постигне. За мен доста поредици биха били по-добри, ако авторът беше изчаквал и притежаваше повече самоуважение и по-големи топки.

Еми хубаво, не всички са толкоз благи и разбиращи.

А истината е, че цялата тая тема (не само конкретно тук, но и изобщо из интернета) е по вина на Джордж Мартин, който просто злоупотреби и навлече този тип мислене на всичките си колеги. Много се извинявам, но да се бавиш 4 години и после да дадеш ПОЛОВИН книга, след което да бавиш още 5 за другата половина, и всичкото това още в СРЕДАТА на поредицата си, е несериозно в нещо, което все пак се бара за бизнес.

И това нямаше да е толкова криминално, ако същевременно пичът не си живееше живота - кеф ти секви кънвеншъни, кеф ти активно блогване, нон-стоп обсъждания на мачове и т.н., кеф ти съавторстване и редакторстване в един милион проекти. Ок, бъди всестранен талант и медийна звезда, ама айде да не се лъжем - при все успехите си преди това и безспорните си качества в други сфери, Мартин дължи МАСОВАТА си популярност именно на Песен за огън и лед. И половината си ангажименти също. Несериозно и грозно е да влага толкова малко усилия в нея по толкова демонстративен начин.

Е, аз не съм му в главата на Мартин, та няма как да знам защо не продължава поредицата - дали защото има идеи, но го мързи да ги напише или защото няма идеи конкретно за тази поредица и не знае какво да пише.

Мен ми е по-интересно как телевизия - и то не коя да е, а ХБО - е тръгнала да прави сериал по въпросната поредица, която я бъде завършена някога, я не. Ама на, готви се.

Аз пък симпатизирам на Мартин, защото на негово място и аз така щяха да правя. Щях да си работя с моето темпо и да си живея живота, а не да се претрепвам от работа заради настойчиви фенове. А и ми харесва, че не се подвава на натиска да пуска полуготови бози на 2 години и да гледа как се увеличават милионите в банката без особени усилия. Защото спокойно можеше да го направи.

Ъм, той ГО прави. Просто с други книги. Годишно книгите, които носят под една или друга форма името му са поне по 3-4. Иначе ти си го уважавай. Аз няма да го чета и много други хора също биха отбой.

Всъщност казах:

Dr. Horrible wrote: Но ако авторът от самото начало вижда историята разказана в точно пет тома, то той наистина има и моралния дълг да я напише „ПО-БЪРЗИЧКО, ТАКА, АКО МОЖЕ”. В крайна сметка щом имаш цялостен план за историята, няма защо да се моткаш.

Което не е точно като

passer-by wrote: Значи длъжен бил да пише продължението на любимата поредица? И ако не му идват идеи как да го напише? Ако в живота му настъпят някакви промени, които влияят зле на музата му? Какво да го правим тогава тоя автор?

Линковете на Мартин и Геймън прочете ли ги впрочем? Имат си някои аргументи хората. А по една случайност и двамата са писатели.

Щом от самото начало има ясна идея за поредица, не виждам причина да се бави излишно. И идеята ми беше, че трябва да завърши поредицата, която само е започнал. А не, че е длъжен да пише продължение на поредица, само защото тя ми е любима.

Прочетох само на Геймън и позицията му не е особено изненадваща. Малко пистели ще си позволяват да кажат силна реплика от рода на "Да, ние сме ви морално задължени и затова ще дадем всичко от себе си за вас." Много по-логично е да каже "George R.R. Martin is not your bitch."

В крайна сметка творческия процес е сложно нещо и наистина не може да се предвиди, да. Но ако на корицата напишеш „Първи том”, което някак така предполага излизането на втори, то имаш моралния дълг да не разочароваш читателите и наистина да им поднесеш оптимално качествено продължението в оптимално кратък срок. Ако авторът се притеснява за своята муза и смята, че не е дължен никому нищо, то тогава да публикува поредицата си от няколко тома чак когато я завърши цялата. Или да публикува само по-кратки неща. Защото в постановка от рода на „Ето ви само първи том, това е едва началото, дайте си парите за него, инвестирайте си времето, ама въобще не си мислете, че съм длъжен да пиша втори, трети и четвърти!” ми се струва морално погрешна. Но има хора с всякакъв морал.

QFT.

Roland wrote:Ъм, той ГО прави. Просто с други книги. Годишно книгите, които носят под една или друга форма името му са поне по 3-4. Иначе ти си го уважавай. Аз няма да го чета и много други хора също биха отбой.

Чак по 3-4 всяка година ме съмнява, а и разните антологии на които е редактор и тем подобни му носят сигурно 1/30 от прихода от нов том на "Песента". Но всеки сам си решава, щом искаш да го бойкотираш - няма лошо.

Освен това го има момента, че Мартин не е типичния писател на многотомно епично фентъзи, който освен популярната си поредица няма нищо друго забележимо в кариерата си. Той има дълга и разнообразна кариера преди "Песента", винаги е писал в няколко различни жанра и дори е бил в телевизията дълго време. Не виждам защо трябва да зарязва абсолютно всичко друго и да се концентрира на следващия фентъзи том. Wild Cards е нещо, с което се е занимавал години наред през 80-те, и трудно можем да го съдим, че е решил да го продължи.

Принципно смятам че щом една поредицата е замислена и тн като такава, без значение дали продължителността е 2/3/6 или 15 част, автора наистина морално е длъжен да я довърши, ако не по най-бързия начин, то с някакви разумни паузи м/у книгите. Обаче не намирам че някой ми е длъжен само защото съм си купил книгите му, но е силно препоръчително след като съм така да се каже "гласувал" за него, той да оправдае очакванията ми.

От друга страна, силно не мисля че искам да чета написани насила продължения само за може някой да се отчете че си е довършил поредицата.

Аз съм като цяло на мнението на Дем и Тони... мисля ;р
Бих го окачествил като точно наобратно на основния пост на Рол

Не, не са морално задължени по никой начин
Да, задължени са от практическа гледна точка (именно за да не губят читателската си база)

все пак ничий живот, съдба, кариера, или лично любовно щастие не зависи от човека Джордж Мартин, който лично да е обещал да се разчита на него да завърши поредицата, следователно тук няма абс. никакъв морален ангажимент.

има точно комерсиално задължение, продиктувано от условията на пазара, мисленето на хората и мързела на Мартин (и другите като него)

В случая със Скот Линч бтв дори не можем да го обвиним в мързел.

Баси, ако феновете на Туул им се репчехме, че вадят един албум на осем години

Е вие сте десет човека на кръст феновете на Туул и можете да се разберете по човешки

Дем, извинявай, но кариерата на Мартин преди и след Песента е като кариерата на ДиКаприо предии след Титаник - да, има я и да - силна е. Но е зашеметяващо различна като мащаб. Така че дали е типичният писател на многотомно епично фентъзи, или не е, в случая е без значение. Аз поне съм фен на това като започнеш един проект, да го доведеш до край. С колкото повече други неща го "разнообразяваш", толкова повече ти се разфокусира работата. Сега, мойто изкуство не е същото и моята функция в него не е съпоставима с тая на автора, но все някаква идея от творческия процес имам. Не е сериозно и не е професионално да хванеш 10 дини под една мишница. Щото колкото и възмутително да ви действа на всички това, аз твърдо не мога да приема, че когато кариерата ти зависи от група хора, ти нямаш никакви задължения към тая група хора. Като ти е умряла музата, кажи - умря ми музата, замразявам за неопределено време. Ма понеже не ти изнася финансово да си откровен, да мънкявиш "да бе, почти готово е, ей го дей, днеска написах цели две страници, те го те зад ъгъла иде, иде!" и така пет години - това е несериозно.

Разбира се, че в случая с Мартин морално задължение съществува. Всъщност, сравнението със Скот Линч е малко нечестно от страна на Пат. Знам какво е сериозна депресия и до колко може да ти прецака дори обикновени ежедневни действия, камо ли писане. Но тук не говорим за него, а за човек, който с години живее изцяло на пари и слава (всички тия странични проекти нямаше да ги получи никога ако не беше известен автор на фентъзи поредица) дошли именно заради читателите. И от същите се очаква да се чувстват виновни като се оплачат по форумите, камо ли на личния блог на автора. Еми не мога да се накарам да го уважавам, сори.

Vash wrote:Разбира се, че в случая с Мартин морално задължение съществува. Всъщност, сравнението със Скот Линч е малко нечестно от страна на Пат. Знам какво е сериозна депресия и до колко може да ти прецака дори обикновени ежедневни действия, камо ли писане. Но тук не говорим за него, а за човек, който с години живее изцяло на пари и слава (всички тия странични проекти нямаше да ги получи никога ако не беше известен автор на фентъзи поредица) дошли именно заради читателите. И от същите се очаква да се чувстват виновни като се оплачат по форумите, камо ли на личния блог на автора. Еми не мога да се накарам да го уважавам, сори.

Точно, ебаси. Тъкмо щях да постна един от коментарите от линка в първия пост:

And how is GRRM's total disregard for non-GRRiMlin fans and utter lack of professionalism even remotely related to Scott Lynch's personal problems? These are two different issues here and Patrick is trying to use Mr. Lynch's post as a reason why GRRM detractors should "leave Brittany alone."

Our detractor community is amused at the predictable dearth of Dance updates now that HBO has given the greenlight to the series. Of course no one "owes" us anything, but if someone acts like an ass for five years, we have the right to call him out on it. So let me express myself: The man is an ass.

Hope he finishes Dance before con season, or we'll be waiting another year.

"Take as long as you want George."
"Don't worry, I will."

Мисля, че нещата все пак опират до време. Ако написването на книга ти отнеме година или две - супер! Ако ти отнеме три - еми не е супер, но е ок. Но четири? Пет? Това е ИНДУСТРИЯ. Пренаситена при това. По времето, когато Мартин започна Песента, реалните му конкуренти бяха Брукс, Фийст, Джордан и Гудкайнд. Е, Брукс и Фийст отидоха по пътя на Салваторе и почнаха да пишат ежемесечна дъвка, а Джордан и Гудкайнд деградираха. По това време още нямахме Ериксън, Бакър, Линч или Новик, нито пък Ротфъс, Чайковски, Сандерсън или Аберкромби. Сега обаче ги имаме. Много от тези имена НЕ отстъпват на Мартин по качество. Някои може би дори го превъзхождат или имат потенциала да го превъзхождат. Да, петата Песен със сигурност ще продаде добре. Но също така със сигурност ще продаде в ПЪТИ по-малко, отколкото ако беше излязла преди две или три години. Ако не си в състояние да поддържаш интереса към себе си, просто биваш забравян, намразен или в по-лошия случай - и двете. Мартин е опасно близо до второто в момента и фактът, че възмущението от него е МАСОВО, трябва да говори, че явно все пак нещо не е наред.

Хм, моето мнение е по-скоро някъде по средата. Сега, вярно, че никой автор не ти е длъжен да се трепе по 24/7 над ръкописа, за да може ти да имаш книгата другата седмица. Но пък от друга страна, след като е подхванал една история, с която е зарибил милиони читатели, и благодарение на тия милиони читатели се е нагушил яко с парици и се е обзавел с всякакви благинки, той все пак има известно морално задължение към тези хора - и то е да се постарае да завърши историята си в някакъв разумен срок. Примерно, за един опитен писател не би трябвало да е проблем да напише една книга (с чието съдържание е наясно отдавна) в рамките на 2-3 години. Тук, разбира се, изключвам случаите, когато авторът има някакви сериозни лични проблеми, но такива случаи са извънредно редки. И е много грозно, когато читателите цяла петилетка чакат продължението на любимата си поредица, а авторът в това време щастливо се шматка насам-натам по света, преустройва си къщата и пълни блога си с безкрайни коментари за футбол и политика и реклами на най-новите пластмасови фигурки.