ShadowDance

И аз ще се наредя на опашката.

Моля, допринесете за намаляване на световната графомания, макар и с незначителен процент, като разкритикувате "Дяволът ми е съсед".

Myers wrote:Здравейте, може ли да чуя оценка/критика/откровена псувня и все неща в този дух. Произведението е "Аз/То"

Между другото, бях забравил да го направя на файл и го изпратих ей така. Ако това ви е издразнило или нещо съм прецакал-Сори

И последно-думите на всеки Шадоуденсец са добре дошли, но особено ме интересува мнението на Alexis и Morwen

Ще го имаш, както и останалите поискали, но ще се забави малко (т.е. на порции следващите дни), тъй като имам внезапни технически трудности, с други думи лаптоп, който в момента дава много бъгове, включително и да не отваря като хората документи.

Хайде и аз да поискам критика за "Залезът на боговете" .Беше първият ми опит в областта на фентъзи разказите и наистина ми е любопитно какво мислите за него. Благодаря предварително!

Хмммм, айде и аз да поискам коментар ... май че нещото се казваше "Вампирът"

Аз в момента не съм си вкъщи (говорим за 'извън града', а не за 'на работа съм в момента'), тоест нямам достъп до разказите, както и до бележките си по тях. Всеки, които е поискал мнение, ще го получи на порции по реда на постъпване на заявките. Само малко търпение.

сори...тук трябваше да напиша името на моя разказ - "Кълвачите не пият капучино", моля, изтрийте другия пост...за ретините...поздрави

Аз и от Roland искам - той да не се скатава (ако може де)

Като са започнали всички - и аз да се наредя. Разказът ми е "Любов моя, ангел мой".

Аз късно видях темата и ще се повторя (извиняям се), но се надявам разказът ми или да бъде публикуван в списанието, или да ми дадете разрешение да го сложа във форума, защото искам максимално количество критика Става дума за "Егоист"

По принцип не би трябвало да има никакъв проблем да го публикуваш в секцията "Imaginations From The Other Side"

И аз се нареждам Разказът се казва "Сърцето на Дявола" и ще се радвам да чуя мнението ви

Айде и моя милост се хвърля на месомелачката - "Цената на света"

OK, от утре ще почна по малко да пускам мненията си. Но от сега ви казвам на всички, които сте пращали файлове с имена на кирилица - МРАЗЯ ВИ! Уиндоус (поне моят) ми показва шибани маймунки и трябва да отварям файлове наред, за да намеря кой кой е. Ако участвате за в бъдеще, моля ви най-искрено да си направите труда да си кръщавате разказите на латиница, че дяволите да ви вземат. И не сте малко.

Все пак има функция за търсене на съдържание във файлове :)

Аз/То

Spoiler: show

Лошото:
Myers, за мен основния недостатък на разказа ти е, че сякаш си имал някаква идея на ум, но така и не си успял да я опишеш достатъчно добре. Мисля, че и по-голямата част от нещата, които ще изброя произтичат от това.

Като начало, разказът е някак незавършен. Разказваш за човек, който се е превърнал в чудовище. Чудовищността му е част от основната ти идея. И имаме неговите младежки спомени и после един кратък момент, в който той убива котката си. За повечето аспекти на чудовищността му и начинът на достигането й само е намекнато. Че нещо е станало с него в онези канали, че се е променил ужасяващо... Именно тези намеци ме карат да мисля, че ти имаш някаква изградена представа, просто не си я доизразил в разказа. Имаме и потенциална драма - съжалението на героя, че погубил същество, но и тя е някак между другото. Всичко някак ме кара да го наблюдавам, а не да го съпреживея...

Второ, героят е някак немотивиран. Добре, окултното го привлича, както други ги привлича шопинга. Това го разбирам. Но все пак за да си убиеш котката (Защо неговата, между другото? Защо не някое бездомно животно?) ти трябва по-силен мотив. И пътеката, която героят е избрал, трябва със сигурност да води до нещо, което наистина го изкушава, а не само до някакъв неясен Ад, който той харесва по неясни причини, почти каприз. Самата му чудовищност е също някак морално незаслужена - ок, убива котката си, лъже и краде почти невинно, но чак пък заради това да се превърне в онова същество....

Като последна точка, има странен дисбаланс в описанията ти. От една страна не разбираме почти нищо за нещата, които мъчат героя и го подтикват към тази стъпка. Нито разбираме особено за мъките му след бягството. От друга имаме излишно описани детайли, които не способстват за развитието на героя. Страстта му към музиката като малък, неумението му във физическото, начинът, по който си е просел пари. Дори някакви конкретни неща, които просто излишно претрупват изречения, без да ги правят по-живи.

Издебнах момента, в който Лея се настани на любимото си място(един фотьоил) зае любимата си поза(свита на кълбо) и потъна в любимата си котешка дрямка(сънувайки мишки, предполагам).

Дори всичките уточнения да бяха нужни, това да ги сложиш по толкова повтарящ се начин, не е добра идея.

Също така на моменти се наблюдават опити за хумористични нотки (репликата за за Лея и Хан Соло, , твърдението на героя, че е 50 кила с напикани гащи), които не съм сигурна дали са замисляни като такива, но стоят като кръпки от нещо съвсем различно. Избягвай и често да описваш неща с "не можете да си представите какво е", "не ме питайте какво е", "не знам как... не знам на какво". Това му е работата на читателя - да те пита, а твоята е да го накараш да си представи:)

Доброто:
Разказът е сравнително грамотно написан, идеята с героя, който не може да спре съдбата си, след като е направил фаталната грешка (и дори след като е решил, че тя го е отминала) има потенциал и всъщност ми харесва. Просто е малко неясно представена. Мисля, че ти имаш идея как трябва да се пише, просто ти трябва практика. Така че - продължавай, само ще става по-добре.

Как бих написала аз този разказ (само давам алтернатива, сигурна съм, че има и по-добри начини):
Бих направила героя с малко по-сложно минало. Нека има проблеми в семейството, с приятелите или нещо трето. Нещо, което да го кара да търси спасение в окултизма. Бих направила престъплението, което трябва да направи по-значително - примерно да осакати човек. И когато реши да го прави, нека не е просто "и така, един ден реших да отрежа два пръста от ръката на съседчето". Нека нещо да го подтикне към това, може би дори не едно, а няколко неща, които да разстроят баланса в душата му временно. И после да е принуден да бяга и с бягането си все почвече да затъва. И промяната в тялото му да става успоредно с тази в душата му. Бих поскъсила финалната част, защото е ужасно предвидима и важното в нея е не жертвата, а нападателят и това, в което се е превърнал. Може би дори като своеобразен катарзис бих сложила в ролята на жертва познат или дори близък на героя човек.

Пак казвам, не твърдя, че това е Правилният Начин, просто правилна посока, в която можеш да намериш много други начини.

За това се сещам сега, извинявам се предварително, ако съм написала нещо неясно или грешно, малко е късно и леко дремя.