ShadowDance

Аз се размазах от играта на "непрофесионалистите" - Орлин Горанов и Коцето-Калки. Особено Коцето какви гаргари му бяха вкарали, с намигвания към истинските му увлечения...

Е Коцето Калки от доста време се подвизава по театралните сцени, така че не е баш непрофесионалист, но да бъзиците бяха добри.

На мен ми хареса много.Изпитвах някакво леко удоволствие като от книга на Уудхаус.

For BGs only. Имаше добри моменти, Коцето Калки имаше 2-3 попадения.
Защо българските актьори са толкова зле, не си го обяснявам? Някак си говорят с една и съща интонация всички и винаги, и сякаш се изчакват един друг за да си кажат репликите, което е нормално, но в нашенските филми седи много изкуствено.

dellusion wrote:Някак си говорят с една и съща интонация всички и винаги, и сякаш се изчакват един друг за да си кажат репликите, което е нормално, но в нашенските филми седи много изкуствено.

Защото повечето са театрални актьори. Доста е трудно да се отучиш от такъв начин на игра. А и в бг доста малко филми се снимат, в сравнение с чужбина. Иначе аз не мисля, че играят зле.

Мда, и ние го гледахме. Има си трески за дялане, но определено е огромен скок към това, което българското кино би трябвало да бъде.

Изгледах го и аз. Дооооста готин, особено пък като за наш. Има режисьорски и операторски моменти на световно ниво и изобщо професионализъм от класа. Двата му дефекта:

1. Сценарият е в гз. Първо, че тоя тип филми в Щатите спряха да ги правят някъде около 30-те години на миналия век, второ, че просто половината сюжетни линии свършиха с фъстене и без ефект върху главната. Не, че пак не беше забавно де.

2. Все още нямаме актьори, явно, които да могат да играят в сериозни роли. Като излъчване всички бяха спот он, но ако изключим онези от патешката линия, целият филм е ТАКАВА УЖАСНА РЕЦИТАЦИЯ, че ми се ревеше.

Обаче като цяло съм много доволен всъщност. Забавно филмче с крайно яки попадения. Цифро-терапията маже.

Гледах го и аз. Чак снощи. И се РАЗМАЗАХ от кеф, сериозно. Нямам намерение да се впускам в подробности по отношение на сценарий, режисура и т.н., само ще кажа, че според мен всичко беше точно както трябва. Честно казано, актьорските изпълнения ми харесаха доста, въпреки театралните рецитации. Българският акцент на Пунчев ме разби, бтв. Не знам кой е актьорът и дали говори така английски по принцип, обаче в този филм ми хареса много. Юлиан Вергов също. А за Любо Нейков да не говорим
Както и да е, просто ще кажа, че тази година друга толкова забавна комедия не съм гледал. Дали ще е защото напоследък избягвам почти всички холивудски комедии без "екшън" в описанието или по друга причина, не знам. Знам, обаче, че това е единственият български филм от това хилядолетие, с който искрено съм се забавлявал.

Roland wrote: 2. Все още нямаме актьори, явно, които да могат да играят в сериозни роли. Като излъчване всички бяха спот он, но ако изключим онези от патешката линия, целият филм е ТАКАВА УЖАСНА РЕЦИТАЦИЯ, че ми се ревеше.

Причината е казана съвсем вярно от Cruella, но може би мога да я развия малко, тъкмо да ми кажеш дали хипотезата ми е вярна или само си въобразявам.
Театралният тип изпълнение е специфичен, това е така. Една от разликите с филмовия тип игра, която според мен в случая е съществената, е степента на "естественост" или, ако щеш - на "всекидневност" на поведението.
Театралният актьор стои в "празното пространство", "магическия кръг" или каквато там метафора ни е кеф да употребим, за да наречем сцената и един от начините да създава и поддържа тази особеност в пространтството е чрез неговото условно, маниерно, характерно поведение. Или поне така го гледам в българските театри, не съм ходила на театър в чужбина, а пък гостуващите тук по фестивалите чужди трупи, играят пак съвсем по същия начин, ма има вероятност и да не съм гледала правилните, де...
Киното създава диегезис, то трябва да убеди зрителя в правдоподобието на света, който показва, и един от елементите на убеждаването е правдоподобното, естествено поведение на човеците там.
Прекарала съм живота си в България, в чужбините съм била рядко и закратко, само в Европа при това. Мисля обаче, че поведението на хората, това всекидневното, естественото държание, дето го гледам тук и дето го гледам там, е различно. Любо Нейков го гледам всеки ден пред блока, в магазина, в трамвая и затова, когато го гледам и в този филм, знам какво виждам и ми е истинско. Естественото, непринудено и все пак сериозно, драматично и убедително поведение на американските актьори никога не съм го виждала в България на улицата, никога.
Не знам дали български актьори са способни да изиграят убедително сериозни, драматични, дълбоки роли и да изглеждат естествено при това. Знам само, че не съм виждала българи така да се държат в социалните си контакти и да изглеждат естествено.

Edit: Олеле, какви съм ги изпонаписала. Ще се редактирам малко и не ми давайте да се обяснявам поече

с риск да убия сичката поетичност на "кръга" и "пространството", има доста по-прозаични причини:
в театъра публиката е дистанцирана (физически) и актьорът традиционно акцентира и пресилва с цел по-добро възприемане. в киното камерата (и публиката) ти е кажи-речи в лицето и това е излишно.
туй е фундаменталната разлика. евентуалните стилизации вече са си отгоре.

Аз имам театрални актьори в семейството плюс добро количество време съжителство със студенти по актьорско и опитът ми показва, че “поетичната” причина като че ли е доста вярна. Точно заради диегезиса в киното и възможността там самата технология да ти е разказвач – камерата насочва погледа, манипулират се времето и пространството с драматургична цел и т.н. В театъра всичко това трябва да се направи чрез актьора, оттам идва и силно завишената експресия на играта. Нещо, което в контекста на тоя странен медиум успява да изглежда естествено (не винаги, разбира се) и наистина има нещо вярно в това за “магическия кръг” – аз съм била неведнъж обект на парадокса домашна репетиция да ме докарва до припадък от смях с нелепостта си и после същата сцена изиграна по същия начин да работи чудесно на сцената. Иначе прозаичната причина, че като ти е камерата в лицето, няма нужда да крещиш, за да те чуят и на последния ред я има също със сигурност.

Само и за Мисията да кажа нещо все пак - гледах го на едно фестивално представяне не много отдавна. Нищо не ми хареса в тоя филм просто, нищичко. Беше доста измъчено преживяване като цяло. Започна с объркано изказване на ко-сценаристката, от което почти нищо не се разбра, но все пак основния пънчлайн беше, че този път идеята била не да се гони голямото изкуство, а просто правилата на комедийния кино-занаят. Е, публиката не се смя изобщо, някои започнаха да излизат посредата (за което допринесе и префектната за пореден път техническа организация, но не беше само това според мен). Стоях точно до Алек Попов и просто се гърчех от срам заради него... А той си излезе по някое време направо.

о, аз съм чувал разни неща от актьори по въпроса "защо" е така.
но те на какво си вярват не променя факта от какво е породена нуждата по начало. традицията и школата лесно могат да скрият корените. още гърците са го усетили проблема с комуникацията от сцена; то не са пояснения, наблягания и коментари при тях. между другото, нямам предвид само говоренето, декламирането, паузите и други вокално-неинструментални изпълнения. маниерите и пластиката са също с повече децибели.
може да се сравни с филмите преди грифит или дрейер, да речем, когато всичко е далечни кадри, а "монтаж" е непозната дума. същите проблеми ги има и там (в по-малка степен), и по същия начин са решени.

Това беше адски гнусно преживяване, от което ме хвана срам. Не знам, сигурно звучи грубо но това може да бъде харесано и намерено за забавно само от retards. И като си представя, че в тази помия звучаха Блър и Дейвид Бауи...

Silver wrote:Това беше адски гнусно преживяване, от което ме хвана срам. Не знам, сигурно звучи грубо но това може да бъде харесано и намерено за забавно само от retards. И като си представя, че в тази помия звучаха Блър и Дейвид Бауи...

???

Ми като звучи грубо, сигурно можеше да не го казваш, а? Да ти имам и тролстването...