ShadowDance

Сега си го припомних и в оная Стар Трек гавра, Galaxy Quest, където ненавиждаше героя си от дъното на бездънната си душа! Понякога старите филми са по-добри от сиджиайнатите си (е, примерно де, имах предвид реновираните си) събратя.

Тоз Робин Худ повече ми прилича на оня Крал Артур, дето щъкаше наоколо с некви римляни, нежели на Робин Худ.

Да, и кажи на жена си, ако правилно съм разбрал, че е гледала Robin Hood Begins с очевидни амбиции Юнивърсъл да подкарат франчайз от това, така че толкова по въпроса за рандъм войничето.

Да бе, от тоя флоп на куково лято ще направят френчайз. С четири пъти по-голям бюджет от Prince of Thieves е на път да изкара почти двойно по-малко (и то от 90-тарските долари на старата адаптация).

Иначе, Силвъре, аз съвсем ясно изброих няколко яко орязани момента, но щом толкова не можеш да четеш, ще повторя бавно и подробно:

- Внезапните обяснения на дедото за каменоделския произход на Робин
- Пълната липса на момент, в който всички научават, че Робърт Локсли всъщност е Робин Нещоси, въпреки че изведнъж почват да го наричат така
- Висящата в нищото любовна история
- Всичко свързано с горските дечица, чието развитие беше на ниво "има ги и изведнъж стават герои на народа"
- Появата на Мериън и дечицата на бойното поле
- Никакво обяснение защо тя може да се бие, при положение че е селска мома
- Кътването на последните 20 минути ме накара да си мисля, че главният лошковец някак се е научил да се телепортира, при положение че беше навсякъде. В един момент убива дедо Локсли и громи селото, в следващия момент го няма там, но посреща френския крал на брега.

И т.н. и т.н. Няма какво да изброявам повече. Тия нелепо ръшнати неща са ги забелязали всички, които не гледат филмите на Ридли Скот през розови очила като теб.



В други новини, току-що изгледах пак Prince of Thieves. Ебати якото филмче. Точно както трябва са го направили - с класическата история за Робин Худ, наивен идеализъм, който по никакъв начин не се опитва да бъде менторски, надъхана героична музика, свежарски хумор и забавен екшън.

Я пак за розовите очила? Ти знаеш ли колко филма му харесвам на тоя? А знаеш ли защо му харесвам тези дето му харесвам? И дали въобще харесвам Робин Худ?

Това дето изброяваш не са проблеми на рязане, а на кофти сценарий - аз пък това исках да ти кажа.

Колко ще изкара е без значение. От значение е, че идеята е очевидно била да бъде продължен. За щастие - това няма да стане.

Това, че Ридли се обяснява в някакво интервю за 17 "незначиелни" резнати минути (малко странно, при положение че първоначалният му кът е бил 3 часа и 4 минути, т.е. 44 минути разлика) не значи, че трябва да му вярваме. А и независимо дали говорим за сценарни издънки или рязане на материал, едитингът на филма беше свръх неадекватен в последния му час (кажи-речи всичко след като Робин и компания засяха полята бяха нахвърляни откъсчета от сцени).

Колкото до отношенията ти с Ридли - знам, че му харесваш Кингдъма, което ми е достатъчно.

Достатъчно за какво? Да ми се цупиш ли?

Ок, няма да повярваме на Ридли, ще повярваме на тебе. Би трябвало да ти е известно, че на повечето филми началните кътове преди да почне истинската работа са много по-дълги от финалния резултат.

И започни да правиш разлика между работата на Пиетро Скалиа и на Браян Хелгеланд най-сетне.

Кефи ме много как Силвър ми отговаря през АлДим. Вас не ви ли кефи?

Не. Дразнят ме, и единия трябва да умре на третия си пореден пост с другия.

И мен ме дразни, когато модератори се намърдват в темата за някой филм, за да дрискат по повод юзъри, които всъщност говорят ЗА самия филм, но какво да се прави... модератори са, защо им е да дават пример за това как трябва да се общува на форума им, след като спокойно могат да дадат пример как не трябва, без последствия.

Прави си. Само че... пиша го като редови читател горното отговаряйки на Амелия. Не модерирам нищо за да я играеш тая карта. Елементарна култура е двама души да не изписват самостоятелно цяла страница с мъдростите си и то системно... дори да е по темата е чат, особено като голяма част от съдържанието на постовете им е лични отношения.

Още повече обаче ме дразни, когато модератори извъртат по подобен начин нещата и ми предлагат абсурди като:
1) намеса на лични отношения, когато и АлДим и аз говорим 99% за филма и
2) някакви ужаси за самостоятелни цели страници с мъдрости, когато мога да дам 100 примера, в които теми за 1 ден стават +10 страници благодарение на модератори и администратори.

Моля, все пак, за поне малко сериозност, ако ще си държим тон.

Няма тон, казвам какво мисля за конкретната ситуация като нормален юзер, да ме модерират ако съм нарушил нещо. Сори ако съм те обидил и пак си останал неразбран. Слагам точка на разговора ни в тази тема, и очаквам да дадете шанс и на някой друг да пише тук мнение, което няма да се удави в кореспонденцията ви. С уважение разбира се.

Ники, бая преувеличаваш в случая. А ако някой друг все пак е гледал филма и има какво да каже, не виждам кой и защо ще тръгне да му дави мнението.

С никаква към отрицателна нагласа останах доволен. Не е нищо специално и сигурно това му е проблемът. Пореден някакъв псевдоисторически филм, който си е на прилично средно ниво, добре изигран, добре заснет, като изключим дразнещите зуумове. Битката накрая беше гадничка, имаше и други странни неща, ама само заради принц Джон, дето си маха космите от езика, си заслужава да се гледа.

Аз отидох да го гледам днес с невероятно негативна нагласа. Но в крайна сметка останах доволен, хареса ми.
Беше страхотно изигран и наистина доста приятно заснет.

Може би наистина най-лошото във филма е заглавието, защото определено е подвеждащо... Но все пак останах с приятни впечатления и бих го гледал отново.

Кинематографично филмът е поредният class act на Ридли.
На мен също ми хареса, но през цялото време гледах на него като творба, която продължава романтичните фолклорни традиции, все едно не е имало как да се напише точно тази предистория, освен като още една балада за Робин Худ отпреди незнамколко века.
Просто не намирам логика иначе, дори и с обезглавяващия рейтинг - за мен Скот е доказано един от най-добрите в усета за епика и драма и изведнъж тая безумна наивност.

А така погледнато е дори готино. След като месеци наред светът е приритвал в очакване на суфистицираното преразглеждане на една доста банална история от най-правилния човек за целта, филмът нито има претенции да е суфистицирано, нито изобщо да е преразглеждане на историята.