RRSunknown wrote: На мен лично ми беше ужасно разхвърлян и немарлив
Дай пример за разхвърляност и немарливост защото аз изобщо нямам такива усещания докато го гледам. Имам усещане за военен хаос - усещане което не всички военни филми са ми давали.
Имай предвид, че не съм го гледала от години, но ще се пробвам да резюмирам това, което си спомням, че не бачкаше. Под 'разхвърляност' и 'енамрливост' във всеки случай не визирам идеята, че трябва да се пресъздаде 'военен хаос', той си се получава чудесно, предимно тъй като Скот може да режисира, а и монтажистът заедно с оператора са трепачи, тъй че въобще не мога да подхвърлям под въпрос доколко този аспект се е получил. С изказването си имах за цел да улича подхода при създаването на самата продукция като избързан и sloppy, сиреч: подобен филм изисква твърде повече предварителна подготовка, за да се постигне желания резултат.
Тук имаме: Джери Брукхаймър, продуциращ, печално известен с факта, че ако си науми, че даден проект ще е 'ужасно удачен' за момента, то няма да спре да дава зор 24/7 на целия екип. Ситуацията при започване на снимки е следната - Скот току-що се е разминал на косъм с режисьорски Оскар, след като предходната година е спасил кариерата си с Гладиатор. С филмография като неговата, а и с гарантиран хит като Ханибал, пускането на 'сериозен' и тежък филм около Оскаровия сезон, е почти 99% гарантирано да ни подсигури Оскарииии!!!! Или поне номинация за Оскар за филм, а това само по себе си какво означава -'Аз, Джери Брукхаймър, създател на някои от най-ужасните филми, ще слагам гордо пред името си Номинираният за Оскар'. Затова, какво правим -събираме прекрасния технически екип от Гладиатор, втропосваме на Ридли достатъчно голяма сума и почваме хаотично да даваме зор докато не пуснем чудесото задължително годината след Гладиатор!!!!!
Хрумва ни гениалната идея да вземем Джош Хартнет, който колкото и да е пълно бездарно дърво, все пак свърши някаква работа в Пърл Харбър и сигурно тук ще сътворим неземни чудеса с историята. Актьорският екип малко ще закуца, но какво пък! Ученичките ще се редят за билетчета. И така, имаме цяла сюрия мъжаги, чиито образи трябва да се развият, но пък ние ще спретнем един срок на сценариста от 2 месеца и половина и ще се надяваме, че всичко ще е окей. Това все пак е истински случай и едва ли ще е трудно да се скалъпи читав сценарий. Нищо, че крайният резултат превръща всички мъжки образи в едноизмерни и недотам развити човешки същества (потенциално без героят на Юън Макгрегър).
Сега, като имаме превъзходно дълъг каст от секси мъже, нека сложим много интензивни 'истински' екшън сцени, които може и да не обвържат зрителя щото на него ше му е все тая от емоционална гледна точка, предвид че героите са супер еднопластови, но пък ние ще си ги удължим до 3 часа. И накрая? Еми, финални надписи и епична музика!!!!!!!!
В крайна сметка зрителят свършва предимно с 'боен' филм, а не с 'военен'. Идеята за 'военен', особено при такъв случай, за мен изисква вложен някакъв по-читав анализ или поне по-задълбочен размисъл. По-лошото е, че знам, че с този екип и при този режисьор, можеше да се получи филм и то в пъти по-добър от The Hurt Locker, примерно. Пропиляна възможност.
Не знам дали цялото излияние makes sense, но ако не, мога да взема да го изгледам пак тая седмица да коментираме отделни моменти.
От една страна имаме безспорният факт, че може да снима, ма под 'може', визирам истинско, дълбоко, многопластово можене, което ме грабва и което ме забавлява. От друга страна, колчем осере някоя продукция (Black Hawk Down, A Good Year, Black Rain, Hannibal, American Gangster, 1492), наистина, ама НАИСТИНА ме вбесява. Просто защото едно е да си принципно некадърен и да направиш някакъв бъркоч, друго е да можеш и целенасочено да преебеш нещата. Как да е, засега ходенето по тънката граница между отврат и мега-як филм ме държи по-скоро на етап 'кефи ме' като режисьор, отколкото не ми пука за него. Тъй като, дори калпавите му филми могат да се похвалят със стойностни аспекти (я монтаж, я сценарий, я оператор), а твърде добрите му филми не остаряват. 
