ShadowDance

Хъм, при много дълги описания и т.н ми се случва да го прочета "набързо" - не че не го чета, но някакси не му обръщам внимание. Не мога да го обясня много добре Все едно да гледаш филм на малко забързани обороти - ще схванеш за какво става въпрос, но ще изпуснеш някакви детайли. Ако ми попадне нещо интересно може да прочета внимателно целия пасаж отново. Не го правя често, но някои супердълги и скучни пасажи си го просят просто.

Да пропусна целия абзац без да го чета изобщо или цели глави - твърдо не

При мен е горе-долу комбинация от похватите на Мор и Тънди. Някое скучно описание, което е повече от 5-6 реда да речем, го минавам по бързия метод - прочитам по няколко думи от ред, колкото да видя дали не се казва нещо важно. Ако случа на дълги скучни моменти, мога да прескоча произволен брой страници напред, за да видя дали става нещо интересно. След това в повечето случаи после си дочитам книгата, нормално, но ми се е случвало и да зарежа книги за неопределен по-късен момент (някои от тях си го чакат с години )

Moridin wrote:Аз не прескачам в истинския смисъл на думата. Изчитам всичко. Но супер често когато ми стане скучно, чета напред. После се връщам и си допрочитам. Това ми се случва и когато си търся къде съм стигнал (не ползвам отбелязки) и се зачета в някоя убер куул сцена. Сега, малко е себеспойлещо, ама иначе има опасност да зарежа книгата за твърде дълго, ако не знам, че има убер куул сцени нататък

Пълна порнография бтв, и почти толкова инфантилно, колкото четенето на последната страница в началото, което бтв още ли правиш?

E то още с купуването се отгръща на последната страница - класика
Важно е да се надрасне от всеки кандидат читател.

И аз не прескачам. Направи ми впечатление обаче изразът "подигравка с автора" - аз не смятам, че има такава, защото на автора не съм длъжна с нищо. По-скоро приемам, че дължа на себе си да чета както трябва, сиреч внимателно и наред. Ако не успявам, вината е или в мен, или в текста, но в такива случаи житейските ни пътища се разделят и дотам.

Moridin wrote:Това ми се случва и когато си търся къде съм стигнал (не ползвам отбелязки) и се зачета в някоя убер куул сцена.

И на мен ми се случва това защото никога не използвам книгоразделители.

Mi polzvayte be.

Като се хванах с помиите за Суки Стакхаус, четях само частите с Ерик, щото е единствения дето ме кефи.

Но това се случва като чета помии.

Като чета нормални и хубави книги, не прескачам никога. Слува се да прескачам, когато препрочитам книга - там вече знам какво ще стане и някои глави или сцени ги скипвам, че са ми тъпи. Други пък ги чета по повече от веднъж, щото ме кефят. Аз и анимета гледам по тоя начин. И сериали. И филми.

Ми не знам защо моето да е порнография честно казано..

не чета последните страници от години, правех го основно на пратчет, където няма значение ениуей..

Както повечето вече писаха и аз прескачам, или по-скоро чета по диагонал, прекалено дълги описания, песнички и разни такива. Ако ми е скучна/нечетима книгата, директно я оставям - това ми се е случвало само няколко пъти всъщност. А глави да прескачам, това е абсурд! Всеки си има любими герои, ама тотално да не знам какво става в книгата, що за глупост е това

Само когато главата с едната гледна точка завършва с клифхенгър , а следващата е подробно описание на това как друг герой гледа телевизия Тогава прескачам главата, уверявам се че нашият човек не е хвърлил топа и се връщам отново Сега който каже , че никога не се е поддавал на изкушението не му вярвам.

Никога не прескачам на първо четене, но понякога при препрочитане ми се случва, зависи защо препрочитам. Ако препрочитам цялата книга, обикновено не скипвам, но понякога ми се приисква да погледна отново еееейй онази божествена глава от онази книга и тогава си поглеждам само желаното.

Аз пък прескачам понякога цели томове - справка - колелото 9-11.

И описания, а в случая примерно с оня боклук с фелисин във втория малазан - просто се скипва и по едно изречение се чете на 2-3 страници, за да стигнеш до следващата гениална част с Колтейн.

А за неуважението което проявявам - едно от готините неща на обществото в което живеем е че когато купуваш нещо, уважението не влиза в сделката.

Kоето не ми бе спряло да ти изтръгна гръбнака, ако решиш, че щото си купил билета за мой концерт, можеш да си лафиш по телефона докато свиря ^_^

Това пък каква връзка има?