Трябва да призная, че е beyond my abilities of comprehension къде точно виждате и усещате документалистки ефект в тоя свръхстилизиран филм, дето нито постига, нито по-важно – цели каквото и да е усещане за реализъм и достоверност във всичките си елементи – теми, герои… сцени. Все едно поклащането в кадъра не е способно на друга функция, горкото, освен да е необоримата риъл-лайф-презумпция, в която дори не знам как се е превърнало, щото, нали, още с отварянето на очи сутрин, истинският свят около нас не прави нищо друго, освен да се тресе. Не знам, би било доста разочароващо за способностите и силите на медиума кино, ако всеки хендхелд по неписано правило влече майкълманска естетика след себе си.
Едно от най-хубавите неща на връзката Black Swan - The Wrestler, при все идентичната им техника и структура и всичко, е драстичната разлика в атмосферата, усещането за
нереализъм в Лебеда, което подчертава и иронията в приравняването на тези две различни вселени.
S., тогава Black Swan трябва да ти е харесал стилистично, защото е изненадващ и борави обмислено с контраста като инструмент. Всякакви аргументи, че му пречело нещо, което режисьорът бил направил в
друг филм преди ненамколко години, ми бъркат директно в... професионалната етика, поради което се отхвърлят като неотносими.

(И да, същото е с музиката на Инсепшън – вместо да разкараш готина мацка, само защото ти се е появила на среща с рокля, която й стои супер, но за съжаление ти напомня за други подобни рокли върху други не толкова готини мацки, колко по-логично и с по-готин краен резултат би било да си кажеш, ей, веднъж for a nice change тоя несретен германец направи нещо с интересни идеи и оригинални ходове, което работи добре
в своя си контекст.)
Gondry, не знам доколко балетът изобщо е поставен там, заради каквато и да е тема, свързана с изкуството… По-скоро е, защото Аронофски има траен уклон към външни елементи, който обсебват героите му, бърникат в самоличностите им и в общи линии ги правят на нищо.
- Spoiler: show
- То затова, когато изобщо го има, изкуството е такова трескаво и лишено от страст – защото е проекция на счупената Нина.
Делюжън,
- Spoiler: show
- може би нищо няма да разбереш от това, но все пак за информация – различното във финалния танц е, че е интересна и добре напасната към идеята на филма интерпретация на една от най-емблематичните сцени на Лебедово езеро, а и на балета изобщо. Нарича се Black Swan Pas de Deux Coda: в проява на сила и страст Одил (черният лебед, белият е Одет) прави едни 32 на брой „fouettеs en tournant”, които вече са придобили почти митологично значение
Ей го тук – в 4:43 http://www.youtube.com/watch?v=_7Ac89Jd12E
Във филма завъртанията са 28-9 (специално връщах, за да ги броя), но тя цялата сцена е интерпретирана.
И естествено, че не е възможно това, дето питаш, просто не го гледай толкова буквално.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.