ShadowDance

Първото ти изречение - и аз това казвам, Вивиан. Иначе постът ми беше отправен към Силвър, щото е малко странно да не си пада по уестърнска атмосфера, а да харесва останалите филми на Коен.

Къде го има тоя уестърн привкус във филмите им? Като изключим тежката уестърн атмосфера в "Blood Simple", "Бартън Финк", "Проходът на Милър", "Генерално пълномощно", "Непоносима жестокост", "Човекът, който не..." бе тоя дори не знам как го превеждат на бг , "Burn After Reading", "A Serious Man", "Да отгледаш Аризона", "Големият Лебовски", "Ladykillers"... къде другаде има такава? А, сетих се - в Tuileries.

Това, което спасява True Grit е, че вътре има повече ирония към уестърна, отколкото уестърн.

Приятен филм, но накрая патоса ми дойде малко в повече. Слабо за Коен, въпреки че нямам жанрова непоносимост.

Много сладурски филм, с разкошни персонажи и диалози. Остави ми такова хубаво усещане след края. Доста лежерен и непретенциозен беше - сякаш правен между другото за кеф. Александър нещо не хареса финала, обаче според мен пък си беше на място. Пак ще го гледам някой ден.

по-добре е от очакваното, предвид оригиналната бозица.
основните заслуги за намаляването на скуката са в сцени, дето са нови и най-вече някои коенс (ТМ) такива, които включват индианци и обесен труп. политически некоректен слапстик фор тех вин.

лапето е свежо, да му е честита номинацията. бриджис е на ръба на преиграването, ама тя и ролята е такава, че си трябва напилен char actor. пияндурския снорфест можеха да си го спестят - с джон уейн не работи, с джеф бриджис - също. краят е леко втф, ама нищо чудно да е такъв само за да има как да си пробутат най-финалния кадър. малко е тъжно, че дори когато снима некви конвенционални/традиционни клишета, че и с кърпежи, дийкинс прави уж много добре изглеждащи и с концепция филми просто да не се класират. ми сори, ама е по-добре от мрежата. а и от инсепшън - на вид, ако не на видима трудност.


но да си дойдем пак на думата: дебилното осъзнаване, че дебилията с циганетата е всъщност некъв хайлайт, пък води до също такъв неконтролируем хилеж, както и самата дебилия с циганетата. слапстик и 21 век в едно изречение. и в един филм. май само коените го имат работещо. като че ли последният сходен по lol магнитуд дебилизъм беше с хлапака, дето си разпиля мозъка в "планет терър".

И кво, по тоя случай пренареди цялата им филмография?

Наскоро гледах Бриджис в SNL - мислех си, че фъфли специално за филма, ама нещо с ченето на тоя тип наистина не е в ред. А концепцията на лапето беше толкова добра, колкото и изпълнението - няква делова бизнес хиена в зародиш.

що пре- ?

тя концепцията не е мръднала на йота, и репликите ѝ са почти 1:1.
просто лапето слага в джоба старата версия по присъствие, маниери и игра с глава, pardon my fre...erm, football talk.

Scourge wrote: основните заслуги за намаляването на скуката са в сцени, дето са нови и най-вече някои коенс (ТМ) такива, които включват индианци и обесен труп.

И ябълки (плюс после змия, нали), и доктор-мечка - тези и в книгата ги няма. Абе пълно е с малки коенизми. Не само намаляват скуката, ами и правят цялото нещо два пъти по-умно отколкото е.
Филмът наистина изглежда великолепно. Въобще, независимо от развръзката утре вечер, оскарът тук е long-long overdue и няма съмнение за кого е.

Jen wrote:тези и в книгата ги няма.

читателските ти навици са между изумителни и притеснителни.

Не бе, не съм го чела това, представяш ли си ме... Просто първата ми работа като се върнах от киното беше да се разровя и да разбера определени сцени оригинални ли са.

Spoiler: show

оная с простреляния ЛаБийф и езика също е тук

Знаех, че в първата екранизация ги няма, оставаше да се изключи и романът. Щото ми бяха толкова Итън Коен, че нямаше как друга глава да ги е родила, а и щяха да ми се вържат нещата в разни готини малки, допълнителни смисли.

Чела съм обаче Blood Meridian и ми се затвърждава усещането, че втори филм след Старите кучета братята продължават да са повлияни, или да речем – вдъхновени, от Маккарти. И това е бил по-мекият от самия Меридиан и доста по-позволяващ типичните им идиотщини вариант за попиляване на frontier myth романтиката.

Jen wrote:Не бе, не съм го чела това, представяш ли си ме...

you never can tell with bees.

Jen wrote: Чела съм обаче Blood Meridian и ми се затвърждава усещането, че втори филм след Старите кучета братята продължават да са повлияни, или да речем – вдъхновени, от Маккарти. И това е бил по-мекият от самия Меридиан и доста по-позволяващ типичните им идиотщини вариант за попиляване на frontier myth романтиката.

не съм ги чел тия неща и мога само да предполагам за кво иде реч от общи маккартиевски съображения. не мисля обаче, че митът е попилян тук. нито деконструиран, ако може така по популярному да се изразим като попюлър кидс. както е деконструиран, инвертиран и ритуално загробен в the wild bunch например. не е и преоткрит, както в спагетите.
доста е традиционен подходът, всъщност. сравнително праволинейни, сурови герои с поошлайфан морал, който може да не е особено изтънчен, но се подчинява на правила и върши добра практическа работа. даже лошите в тоя филм са простички и незлобливи, почти добродушни и "морални". отношението на нед пепър към мати е добър показател: сравнително кротко, но и решително - "ще направим, квото трябва да се направи". всичко това е доста традиционна формула за американския уестърн. така че имаме стандартна приключенска история, която е по-поносима заради щуротиите на братята. дълбок замисъл ако е имало, убягнал ми е.

Не знам, може и просто аз да мисля прекалено много (с тез братя ставам като обран евреин, pun intended, всичко ми е подозрително ). Това, дето казваш, е точно така в оригиналния материал, интерпретацията на Коените обаче ми се струва, че с няколко намеси тук-там успява да подкара силна подводна ирония точно спрямо базовите моменти в традиционната формула на мита. Връзката с Меридиана, където всичко е сведено до брутален, гротесков ужас е, разбира се, доста абстрактна.

Spoiler: show

Лошите са далеч от архетипа, но по-важно е, че няма и положителен герой. Единственият, който е близо – ЛаБийф – е пълна гротеска. А пък смелият, суров мъж на запада е банков обирджия, който прострелва „партньора си” и почти му откъсва езика – готин момент тук с наполовина сляпото, наполовина нямо правосъдие. И завършва приключението си като убива безцеремонно противника си в гръб (пък противникът дори не е и чак толкоз ивъл, се оказва) и получава за това похвала от дамата на сърцето си, която от своя страна се захваща с тоя куест, далеч не защото много страда от загубата на баща си – сцената в началото при трупа му. Всъщност иронията започва с епиграфа от еврейската библия – че wicked бягали и без никой да ги гони – с оглед екранното време и цялостната безопасност на тея, дето ужким трябваше да са wicked.

Във връзка с последното, Коените са дали на историята, пак едновременно и сериозно, и с насмешка, доста интересен старозаветен кик, с цялото „око за око” нещо, плюс ябълки и змии, цитати от еврейските книги в движение, „nothing’s free except the grace of God” и т.н. Тук се сетих как в Меридиана върху пушката на съдията, т.е. този, който би трябвало да донесе цивилизацията във Frontier-a, но всъщност беше първообразът на Антон Чигур от Кучетата и на апокалипсиса от Пътят по свръхестествената си разрушителност, пишеше „Пазя божиите тайни”.

А, и това nothing’s free except… е страхотен пънчлайн на филма, тук превръщането на абсолютно всичко в bargain, включително и човешкия живот, е като говоренето на неразбираем език в Сериозния.

И така, не че е някакъв дълбок замисъл точно, но са фини и идейни пипвания.

доста отдавна съм гледал предния грит, но същите леко сивеещи добри си бяха май там (барабар с банковите обири, май?).

по различен начин тълкуваме пипванията. в твоите термини - според мен са по-скоро безцеремонно фини (оксиморон, да), отколкото идейни (в смисъл на целенасочени; в смисъл на водещи към единна цел).
всъщност, ябълката е добър пример. щото освен наличието на самия факт, че има ябълка и змии, няма никакъв вътрешен контекст, който да ги обединява. "абе в тоя филм има змии, дай ще сложим и ябълка. ни в клин, ни в ръкав. щото можем, пък. ей така, да тригернем механично мемето. пък." за тоя тип безцеремонност става дума. ако има нещо целево, то е именно целенасочената обърканост (забърканост) - както вика алиса: "усещам, че ми пълни главата с идеи, само дето не знам с какви." то тоя постмодернистичен подход на (привидно или нарочно) случайни референси на уж произволни места е сред основните фийчъри на пичовете, дето стърчи упорито от почти всичките им неща. и добре се вписва във всичките им черно-комедийни, фарсови и секви офбийт залитания, които сами по себе си също влизат в тоя пост-.

Леко сивеещите герои си влиза в твоето „сурови герои с поошлайфан морал” - това не чупи романтиката, даже я подсилва. Тук обаче, с добавените сцени, а и на много места в интерпретацията на оригиналните, атаката е доста по-концентрирана. Аз предпочитам да мисля, че зад тези намеси има причина.

Макар че, признавам си смело - само почти разбрах какво ми казваш, един вид, главата ми се напълни с идеи, само дето не знам с какви , някак интуитивно все пак усещам, че нещата се въртят точно около тая причина и наличието й. Е, за мен идейната арка я има – фината деконструкция на мита от една страна и втория абзац от спойлера ми горе от друга.

тая арка само прехвърля произволността от елементите поотделно върху спойлеровата нишка елементи като цяло. без да признаваме деконструкцията де, щото твърдението е, че такава няма.