ShadowDance

Amelia wrote:Е, в Бг няма проблеми с кръвопреливането и армията доколкото знам. Това е проблем в Северна Америка - и напоследък го облекчават. В момента policy-то Don't ask, don't tell, с което се забранява на открито хомо- и бисексуални да служат в армията е в процес на премахване - съвсем наскоро Обама подписа документа за отмяната, сега чакат още там некви формалности да се изформалничат. Сега тук в Канада се опитват да премахнат ограниченията върху кръводаряването. Но в България, доколкото виждам от Уикипедия, на хомосексуалните са им позволени и двете неща.

Don't ask, don't tell беше приета точно като компромис който да позволи на обратните да служат в армията. Т.е. за времето си беше доста прогресивна политика. Само уточнявам.

Поправка - ако декларираш хомосексуализъм пред военната комисия - изобщо не те взимат в казармата в БГ.

Кога е било това? Все още ли се прави?
На Джемини (това е официалната LGBT организация в България) сайтът е изчезнал и не мога да видя никво инфо от тях. В Уикипедия може да видите какво пише:
http://en.wikipedia.org/wiki/LGBT_rights_in_Bulgaria

Драгъне - точно мижи да те лажем е тва Don't ask, don't tell. Да го махат, щото е нелепо.

Е то е щото в България няма хомосексуалисти Освен няколко там мутанта, де.

Не бе честно - няколко човека дори така изклинчиха като бях в казармата.
Сега не знам как е де - но предполагам че ще е същото.

Кога си бил в казармата? Законовите промени за хомосексуалността в Бг са много пресни. Някъде след 2002-а почва патакламата.

Е 2007 бях - след като излязох се регистрирах във форума.

RRSunknown wrote:Поправка - ако декларираш хомосексуализъм пред военната комисия - изобщо не те взимат в казармата в БГ.

Бтв, аз това винаги съм го възприемала по другия начин - не че е забрана към хомосексуалистите, а че е възможност за тях да живеят в някаква подтискаща среда, в която хем ще ги тормозят, хем ще са изкушени. Но мислех, че е едвали не само по желание, де...

Не знам каква е идеята, но определено го имаше, когато бях ученик

Aко беше толкова лесно освобождаването от тази идиотия доста повече хора щяха да са декларирали любов към мъжката обич отколкото да се чудим откъде да взимаме удостоверения за висше като почнахме да прекъсваме 2004-2005.

Е аз ти казвам какво беше пък ако щеш вярвай. Има разбира се разкарване по военни болници и срещи с психолози но си беше факт освобождаването.

Благодаря на Амелия за този топик. Развитието му ми дава пореден повод да се радвам, че пребивавам тук сред вас.
Преди около година проведох полупрофесионално изследване върху проблематиката на хомосексуалните в съвременното ни българско общество. „Полу”, понеже беше по съвсем неофициален повод и от чиста любознателност, а „професионално”, защото имам нужния бекграунд в културните изследвания. Въпросът ме занимава около месец, не повече и проучванията ми бяха изцяло в интернет – уточнявам, защото ей сега ще разберете защо.
Но първо едно малко отклонение. С ръка на сърце ви казвам, че когато човек тръгне да се занимава с културна антропология у нас, поема един много тежък риск. Рискува завинаги да бъде излекуван от всякакви чувства на родолюбие и принадлежност, въобще рискува националната му идентичност да се превърне в чиста патология. Да, знам, че антропологът трябва да бъде професионалист и да се стреми да опознава и разбира средата си, без да й дава оценка. Но също така знам, че лекарят, на който му се наложи да окаже животоспасяваща помощ на сериен убиец, колкото и да е професионалист, често си намразва професията. А пък националната ни идентичност, за разлика от други нации, се основава не само на чувства на гордост, но и на дълбоко чувство на срам. Амбивалентна е, тъй да го река.
Първото, с което се сблъсках при изследването си, бяха ехидно ухилените невежи мутри на нашего брата журналистите около всеки 2 февруари. Всяка година на тази дата те се събуждат и почват да звънят на безумно храбрите ни съотечественици. Защото трябва да си безумно храбър, за да те знаят журналята, че си гей, за да ти се обаждат на всеки 2 февруари с мазно-унизителния си интерес, целящ да превърне най-интимната страна на живота ти в развлекателно четиво за трета страница. В случая въобще не говоря за хора, превърнали сексуалността си в източник на препитание. Говоря за такива, които с таланта и труда си според мен са си заслужили поне елементарно уважение като Мариус Куркински да речем, или Емил Димитров, който си почина човекът, но това не пречи сексуалният му живот все още да е добър материал за трета страница.
Материалът се публикува заедно с други празнични новини, като например, че в еди-коя си африканска държавица хомосексуалността се наказва със смърт. Понеже, както уточних, всичко четях в мрежата, под новината се нареждаха поне 187 коментара от Истински Български Мъже, дълбоко огорчени, че не са жители на африканската държавица и копнеещи да въведат нейните порядки у нас, пък ако ще и на своя глава. Най-грозна вербална агресия, за която се молиш да е само вербална. И това са хора с достъп до интернет, които според статистиката минават за привилегирован елит на нацията.
Като бивш журналист случващото се в пресата не ме изненада особено, преодолях го и се зарових по-надълбоко. И там се удавих.
Пак повтарям, това ми е професия. Трябваше да съм подготвена. Оказа се, че не бях. Абсолютно не бях подготвена да се сблъскам с всички онези случаи на брутално семейно насилие, оскверняване на гробове и чиста проба линч. Най-много бяха случаите на самоубийства, между другото. Винаги на момчета в късен пубертет, 16-17 години, което в моята възрастова класация означава „деца”. И тук бих искала да се обърна към ония дами, защото предимно жени съм попадала да се занимават, защитнички правата на децата, които потенциално биха били осиновени от хомосексуални двойки. Мили дами, аз се ровичкам в нета и попадам на случаи и случаи на убити от обществена злоба деца, което значи, че това е само върхът на айсберга. Дали някоя от вас не би се заровила в полицейските архиви на малките градчета и села, за да потърси и да спаси други такива деца от насилието на най-близките им роднини, приятели и съселяни? Тва е празна реторика, разбира се, защото онова не са деца, нито човешки същества, то са мръсни педалчета.
Пиша това и усещам как пак ме втриса. Имах една доста тлъста папка с линкове, която в един момент унищожих, защото пречеше да изтласкам тия неща надълбоко в подсъзнанието си и да ги забравя. Съжалявам, но аз съм нормален човек и колкото и да съм профи, на насилие реагирам.
Рових колкото рових и после седнах да размишлявам общо върху културните ни нагласи. Мисля, че успях да установя коя е най-обикнатата у нас форма на агресия. Това е смехът, присмехът. У нас на различните се смеем, без значение по какво са различни – недъгави, малоумни, стари моми и ергени, евреи и арменци, цигани, педали. Дам, познахте, всичко това са вицови персонажи. Между другото, както в европейската политика сме известни с етническата си толерантност и безкръвната демократична революция, така в европейската етнология сме прочути с политическите си и етнически вицове. Тва ни е запазената територия за обществено насилие.
Накрая стигнах и до „Джемини”, разбира се, сума нещо изчетох. Уважаеми хомосексуални дами и господа, давам си прекрасно сметка колко важни са публичните жестове и гласове, съгласна съм, че това е начинът. Само че, знаете ли, ако стана гей, никога не бих излязла от килера. Защото най-хубавото, което може да ми се случи после, е да бъда натикана обратно там.

Правдиви думи.

Горе-долу съм съгласен с всичко от казаното от всички, освен с отглеждането на деца в гей-бракове. Да, от това, че е отраснало в гей-семейство, няма да стане автоматично гей, но това далеч не е големият проблем. Даже никакъв проблем не е. Като стане гей, голяма работа. Големият проблем е, че без женски и мъжки модел на поведение, от които да се учи, детето не може да развие адекватна психика. Може да е закостеняло и традиционалистко, но е факт, че обществото в продължение на 7000 години или откогато е развита съзнателната мисъл, се крепи на тези модели. Те имат различни социални роли (мъжът и жената имам предвид) във времето, но психологичните и биологичните им роли в обществото винаги ги е имало в сегашния им вид и те са съществени. Не искам да навлизам в детайли, но гледам дори малко метафизично на този проблем (стил инг-янг). И всеки от поведенческите модели, характерни за двата пола, са необходими в даден набор от ситуации на всеки човек за оптималното му справяне с живота. Разбира се, деца, отгледани от самотни родители, успяват да станат успешни личности, но това е малко по-различно - защото липсващият елемент може да бъде наваксан - ако ще дори само чрез културната среда; докато заместеният различен елемент според мен има различни или най-малкото непредвидими последствия върху изграждането на личността на детето. Не мога да кажа, че такова дете би станало по-лош човек. Но със сигурно би станало различен, в доста по-проблемен смисъл, отколкото да си гей е различно. За разлика от животните, ние сме много по-зависими от втората сигнална система и психиката си, отколкото от биологията си. И точно тук е разковничето.

Според мен - ПО ВЪЗМОЖНОСТ - както му наемат сурогатна майка да го роди, така трябва да му наемат и сурогатна майка да го възпита, респективно баща. Във втория случай например шансът детето да стане мъжемразка, ако е момиче, е доста голям, според мен лично (естествено, стига това да е една от причините майките да са избрали тази ориентация, за да не ме обвините в предразсъдъци).

Moridin wrote:Големият проблем е, че без женски и мъжки модел на поведение, от които да се учи, детето не може да развие адекватна психика. (...) Разбира се, деца, отгледани от самотни родители, успяват да станат успешни личности, но това е малко по-различно - защото липсващият елемент може да бъде наваксан - ако ще дори само чрез културната среда; докато заместеният различен елемент според мен има различни или най-малкото непредвидими последствия върху изграждането на личността на детето.

Тази идея е малко абсурдна. Би била валидна, ако на детето му е отказан достъп до обществото и до всички възможни модели на социално общуване, както и до хора от противоположния пол. Много хомосексуални имат приятели от другия пол, имат братя/сестри и родители (ако имат късмет и семейството им ги приема), тоест детето ще има достъп до баби и дядовци със хетеросексуална връзка, ще има достъп до леля/чичо и т.н. социални примери, които ще помогнат да се тушира и избегне споменатия от теб феномен. Сега с достъпа до свобона, често нефилтрирана информация чрез медиите (ефирни/електронни/хартиени), това далеч не е такъв проблем.

Тук е точно като дете на разведени родители или дори по-лошо на един починал рано родител. Това, че един архетип е липсващ по дадена причина, не води неизбежно до социоповеденчески проблеми. Просто нишата оставена от липсващата фигура се запълва от някакъв сурогат по един или друг начин.

Всъщност въобще не е сигурно, че детето ще има достъп до баби и дядовци или лели и чичовци. Първо, има доста семейства, които не са в добри отношения с родителите, при други са в други градове, а при трети просто няма баба или дядо. Лелите и чичовците пък са съвсем опционални.
Бтв, не говорим за един липсващ архетип, говорим за един заменен от друго архетип, така че липсата му дори не се чувства, въпреки че го няма.