Roland wrote:Тая логика не може и на теб да не ти се струва твърде опростена?
Опростена? Искаш да кажеш, че нещо трябва да е сложно, за да е вярно?
Тези два фактора, като добавим и възможността за независима проверка, следват буквално от едва ли не common sense. Ще ти дам още един пример (избягвайки този с чайника на Ръсел, защото Марфа пак ще поиска кафе

): кво ще кажеш за теорията, че Бог е злокобно извънвсленско същество, което има формата на октопод и което е сътворило света преди 15 минути, като нарочно ни е напълнило главите с цялата информация, която имаме до момента (така че имаме илюзията за изживян живот, а и всичко изглежда крайно отдавнашно), за да ни гледа сеира. Тази хипотеза е точно толкова доказуема и почиваща на някакви разумни основи, колкото ВСЯКА религиозна постановка, независимо дали говориш за буквален прочит, или взимаш само най-важното, без което съответната религия ще се разпадне (примерно идеята за изкупения грях и за второто пришествие в християнството). Поради факта, че подобни измишльотини човек може да ниже до безкрай, резонен е въпросът - а трябва ли? Т.е. нужен е критерий, който да отсее хипотезите, по които има смисъл да се разсъждава, от общия
безкраен брой такива. И тези критерии са точно толкова прости и естествени, колкото отбеляза.
Естествено, че науката не може да докаже строго несъществуването на религиозния Бог, по простата причина, че религиозният Бог е така дефиниран, че да не допуска извършването на експеримент, който да докаже неговото несъществуване. А именно, той е дефиниран като нещо, което не разбираме. Т.е. аз като опитам да докажа несъществуването на
добрия християнски бог с аргумента "защо той допуска масовото изтребление на невинни малки дечица в огромни количества", на мен ми се отговаря "неведоми са пътищата божи". Е как при това постоянно нелепо измъкване да докажа строго несъществуването му. Науката може да докаже единствено ненужността му, след като утвърдените религии имат толкова връзка с реалността, колкото такава, каквато сам можеш да си измислиш.
Накратко, казвайки религиозният Бог има право на съществуване, означава неаргументирано привилегироване на една или няколко от безкраен брой възможни начина, по които можеш да разсъждаваш за света (и имам предвид разсъждаване с претенции това разсъждение да отговаря обективно на света). Това е абсурдно.
Надявам се да съм бил ясен.
Interpreter,
Опитай има-няма няколко седмици да се позанимаваш с елементарен курс по биология и химия (и училищен върши работа), и може да настигнеш това, което ти е убягнало. Дисциплините, които изреди НЕ се занимават с възникване на живото и еволюцията му до човешкия вид.
Като на петгодишно дете не мога да ти обясня, нито съм човекът, който е квалифициран да направи това (ако има професионален биолог, може да се включи и да ме поправи), но все пак: човешкият вид е продукт на естествен еволюционен процес (случайни изменения на отделния индивид, които го правят повече или по-малко приспособим към изменящата се среда). Науката все още има трудности само със съвсем началния етап - преходът от живо към неживо, но тук 1) нещата опират и до дефиниции и 2) съществуват множество модели, които обясняват рационално възможността за образуване на репликиращи се белтъчни структури от нерепликиращи се такива.
Ако интересът ти е искрен и не се появяваш колкото да ме... затапиш... мога да се разровя за литература.