Дали е щото сме с различен пол?
Иначе, обади се като свърши Нисемоногатарито да го погледна.
Monogatari Series
Подхванах Нисемоногатари. На всички персонажи в тва аниме им се ебе та две не виждат. Не съм попадала на друго аниме с толкова фрустрирана паплач в него. Близките кадри на лоли-крочове в първите два епизода бият по количество половината хентаи, които съм гледала. Съвсем отече тая работа. Да вземат да се съберат всичките най-накрая, да се изшият и да кротнат...
И бтв, Арараги наистина е останал единственият мъж на планетата, след като Ошино го хвана липсата и сега озверелите женски ненам как ще си го поделят...
Кво праи липсата на секс с хората, не е истина...
И бтв, Арараги наистина е останал единственият мъж на планетата, след като Ошино го хвана липсата и сега озверелите женски ненам как ще си го поделят...
Кво праи липсата на секс с хората, не е истина...
Довърших го. Ебаси безпосочното аниме! Уби и малкото инерция набрана от Бакемоногатари. Ма направо я удави в безпредметно ляляне, сластни пози и нещо, което бих нарекла сексуално инуендо, ако беше инуендо изобщо. Тук си го караха в прав текст това сексуалното щото. Диалозите този път бяха абсолютно кухи. Случващото се беше кухо. Мисля, че това аниме съществува, само за да се акцентира върху всеки хрумнал на авторите фенсървис елемент. Единственото, което го оправдава е, че фенсървисът е извисен до изкуство на перверзията и дори успя да ми въздейства. Оная сцена с миенето на зъбите беше най-добрият и сексуално зареден инцест, който съм виждала в живота си. Продължавам да не разбирам защо ни сполетя, но това не я прави по-малко яка. Пуснах я на Александър и той я изгледа с увиснало чене. Не знам кво се случи с тея персонажи - в Бакемоногатари не бяха толкова натопорчено недоебани. Пиша му 7-ица и почвам да се чудя дали изобщо да гледам Кизумоногатари.
Amelia
.
Дропвай, като мен...ако може да се вярва уж ме светнаха, че книгите нататък били все това същоточудя дали изобщо да гледам Кизумоногатари
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest