Артът и в мангата еволюира. Колите са абсолютно гениално нарисувани - тоя пич поне това може да рисува, не може да му се отрече, В големите пейзажни снимки, под ей къв си ъгъл - жестоко ги позиционира, с перспектива и всичко.
Човеците му са убер грозни, ма и те напоследък взеха да стават по-хубави. Към последните томове обаче тоя взе да прелива към някъв стил на рисуване на лицата, който не ме кефи много. С едни щрихи, реалистични носове и усти - малко са фрийки така. Нещо странно се случва с косата на Кейске в полупрофил...
Аз съм сега на второто голямо състезание след края на 4тия стейдж. Рьоске от самото начало говори, че Канагава е Дъ Файнъл Стейдж - тва било столицата на рейсинга и всичките отбори са някви тежкарляци. Става ми забавно като си помисля как ще ги намазват по асфалта Такуми и Кейске. Дразни ме как всички победи на Такуми са изкарани все едно на късмет. Ок, с Год хенд си беше късмет, че оня се раздрайфас точно преди финиша, ма останалите му победи са си щото пича може да кара, а противниците му не знаят как да се справят с магариите му. Примерно, като се състезаваше с оня про-то и като си изгаси фаровете, за да го надмине. Оня нали се стресна заради някво порче на пътя и трепна за малко, заради което Такуми го надмина. Оказа се после, че е сгазил порчето, щото без фарове не го е видял... Бунта беше много отвратен от остатъците по гумите.

Еми резултат от умение си е тва, са. Ай сиктир.