ShadowDance

Mr. Nobody wrote:Това, че голяма част от нас, българите, се мисли за незначително племе, не ни прави такива в очите на ЦРУ например. Целта да се ограби народа и той да бъде стопен до 5 милиона души в рамките на 30 години е зададена още през 1990та от Ричард Ран и Роналд Ът.

Явно не са имали правилна конспиративна стратегия. Далеч по-елементарно щеше да е още 1990-та да дадат зелени карти на всички българи. Щяхме да се стопим за 3 месеца, какви ти 30 години.

п.п. И да, на САЩ не им дреме за нас. Не повече отколкото за която и да е друга мижава страничка със съмнителна важност по света. Добро място сме за военни бази (което няма нищо общо с просперитета на държавицата ни), но нефт не намериха в Черно море.

Виж сега, не си прав. Така щяхме всички да се изсулим при тях, докато в момента само Рол им е на главата +/- още неколцина, докато вий сте ги обсадили от север. Затова вече действат по друг начин - ръсят ни през самолети с гемео.

Относно това със зелените карти - просто чувството ни за национална идентичност не е достатъчно силно застъпено. Причината - патриотичната пропаганда (ако може така да се нарече) в държавата ни не е развита и затова липсва и всякакво усещане за дълг и отговорност към Родината. Отново - когато липсва държава, липсва и подобен род грижи за морала и устоите на нейните граждани. Отвън пък съответно не биха искали някой твърдоглав народ, отстояващ правата си, а отделни индивиди, които мислят единствено за собствената си кожа. На тях не им се показва красотата на това да бъдеш част от един древен народ, напротив. Българският флаг, в редките случаи, когато може да се види, е в окаяно състояние. Модели за поведение рядко се дават (Марио от Белоградчик е изключение например), изтъква се единствено простотията чрез медиите, а националните интереси дори на балканската политическа сцена не се отстояват от политиците. Българите все по-рядко изричат с гордост своята национална принадлежност, което спомага за избора им да избягат в чужди държави (буквално бягат от отговорността към общността и земята си, при това някои се хвалят с това свое решение), и възприемането на чужди култури.

Вземете пример от албанците, които са по-изостанали от нас, но никога не биха казали "Няма такъв народ като албанския", "В Албания няма бъдеще" или "Албанска му работа". И едно е да си себекритичен, друго е да изпитваш омраза към себе си, както много българи правят.
И преди да кажете какво общо има това с всичко - в Македония например албанците получават безвъзмездни социални помощи от американски програми, като е достатъчно само да докажат своята етническа принадлежност. Е как да не са доволни от това, че са албанци в случая?

И преди да бъда обвинен отново в крайности - осъзнавам, че все пак става дума и дългогодишен манталитет. Още Паисий Хилендарски го е отбелязал в началото на "История Славянобългарска" - "О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?". Просто тогава не американци, а гърци и турци са работили по въпроса за културното ни претопяване.

Аз па така и не разбрах поради что трябва да се гордеем да се наречем болгари, при положение, че това не е наше лично постижение. На мен лично България и българите от години не ми дават НИКАКЪВ повод да се гордея с тях. Само напротив. И тея дето се бият в гърдите като най-големите родолюбци и патриоти хептен ме правят да ме е срам. За Паисий не знам, ама Алеко добре се ебаваше някога с онова "Бугар, бугар!" тупане в гърдите.

Тоя топик е ЗОМФГ. Поне заглавието е яко.

Това със зелените карти беше сарказъм бтв...

Гордеенето само с личното постижение ми се струва доста екстремен манталитет. Не ми се мисли как растат деца на които родителите не се гордеят с постиженията им.

А, кво? Да се гордееш с постиженията на децата си е същото като да се гордееш със своите. Имаш някаква роля в тях. Също както когато учител се гордее с ученика си.

Но това да се гордея, че съм българин, ми е малко като да се гордея, че съм мъж или че съм десняк, или че съм чернокос. Даже в случая е по-скоро сходно с това да се гордея, ако имах гърбица или бях сляп с едното око...

Родолюбието идва, когато имаш родина, годна за любене. Патриотизмът идва, когато държавата ти ти дава причиин да се гордееш с нея и да това да се самоопределяш като неин гражданин да ти носи гордост. Къде е България в това уравнение? Никъде.

Бе то и аз не гордея кой знае колко , но въпроса е доста по-сложен философски от личните постижения и поводите за гордост измервани в поведението на държавата последните години.

Патриотизъм значи, че ние виждаме себе си като не по-лоши от другите и искаме другите да ни виждат като не по-лоши от тях. Никой патриот не иска да бъде чужденците да го виждат като клошар , ровещ из чуждите кофи за боклук.

Децата се възпитават с приказки за добри герои и добри дела, та затова и всяка национална история е препълнена с такива герои, дела и подвизи.

Ако не беше църквата и Паисий днес щяхме да ходим с чалми и да говорим на някакъв турски диалект наравно с кюрдите.

Паисий като си е писал книгата сме били на път да се погърчим (според него), а не да се потурчим. Може би щеше да ни е по-добре ако се бяхме погърчили в тоя ред на мисли.

Бтв, откакто съм в Канада и си говоря с хора от цял свят наистина срещам трудност да намеря нещо хубаво и положително, в което сме изключителни. Славното ни минало е минало бешело и други страни имат и по-славно минало от нашето, продължило повече време и дало на света повече неща. Измислили сме една азбука там, за която трябва да се караме с македонците и гърците сега. И то не е тръгнала баш от нас идеята за азбуката, ама нейсе. Настоящето ни е жалко по абсолютно всеки критерий. С природата си не можем да се гордеем, щото не сме я направили ние и само я унищожаваме. Същото е положението с разните антични находки из страната - ептен ми се отщя да съм българка, когато разни модерни "бизнесмени" запалиха гуми по несебърските стени, щото законите им пречели да си строят допълнителни стаи и етажи по старите несебърски къщи. Образованието ни е зле. Наред с това и спорта. Покрай последната Олимпиада беше тъжно, когато всеки се фукаше как неговата страна взела медал за това и онова и шефът идваше да ме пита всеки ден втф се случва, че България никва я няма. Изкуството ни не е нищо особено, също както и науката ни. Имаме там някакви творчески напъни, ама никой по света не ги е чувал. Кухнята ни е окейна, ама нищо кой знае колко зашеметяващо и съседните народи имат подобна - като нахраня някого с българска манджа много чеесто ми се казва "ма то тва е кат гръцко". Фолклорните ни песни, танци, дрехи и обичаи тънат в забвение и скоро ще изчезнат - виж те са доста якя и там сме на нивото на останалия свят, ама кел файда...

Въобще, всичко хубаво, което имаме, е в миналото или отива в него. Големият праз, че сме българи тогава - това само ни пречи в момента.

Еми все тая, и без това след 20 тина година държава българия няма да съществува, вие сте се оправили вече, другите ще си наложи впоследствие да емигрираме тъй че дискусията и без това няма смисъл.

Аз уча турския от известно време - другите да се оправят както искат.

Много дежавю взе да става тая тема, аз съм на коренно различно мнение за патриотизма и поводите да се гордеем с България, но понеже вече съм ги казвал поне три пъти в тоя форум, пропускам тоя път.

Въпросът оригинално беше, че според мен всякакви концепции дето някакви сенчести мастърмайнди, и то чужбински, умишлено опростачват народа, са именно израз на Оня Национализъм, дето Амелия го храни.

България няма да изчезне, освен когато изчезнат всички държави. Аз вярвам, че съвсем скоро даже ще стане за пример, подобно на Исландия и Естония.

п.п. ужасно много млади хора се интересуват от фолклорните ни обичаи, даже се преоткриват и възкръсват позабравени някои.

За мен "гордеенето да си еди какъв си", където гордостта няма нищо общо с личните ти постижения, е доста празно нещо. Слагам този феномен някъде до навика на имигрантите в чужди страни да се групират само с подобните си, защото те са някак по-качествени от "ония другите". Сори, ама с едно изключение българите, които познавах в университета в Канада не ми бяха приятни и съответно мнозинството ми приятели там бяха или местни, или от други страни. Мен ме интересуват личностните характеристики, не етническите.

Всъщност ние дори не сме най-зле в това отношение. Някои като руснаците преливат от толкова много национална "гордост", че въобще отказват да социализират с туземците (които не пият достатъчно водка, не харесват достатъчно Путин и не знаят дори един руски шлагер) в страните, към които са забягнали от великата си родина. Кафявите също се групират и изолират, защото са кафяви и това предполагам е повод за гордост или поне сплотеност. Китайците - за тях не ми се и говори.

Аз не изпитвам нито гордост, нито срам, че съм българин. Щастлив съм, че съм се родил в страна с прекрасна природа, на която съм се радвал много години. Искрено съм натъжен, че тази природа в момента се унищожава от корумпирани нищожества, които се водят мои сънародници. Харесвам (или по-скоро харесвах) и българските градове, българската култура (или каквото е останало от нея). Обаче патриотизъмът, особено в днешното все по-глобализирано общество, е много остаряла идея. Да не говорим, че пропагандата за националната идентичност дори от историческа гледна точка е преходна идея, съществувала много кратко време. В момента тази идентичност сред българите се губи още по-бързо, защото просто няма за какво да се захване човек. Повечето свестни млади българи отдавна напуснаха страната. Останали са остаряващите им майки и бащи, баби и дядовци, заедно с малцинство от интелигентни, образовани млади хора, които поради една или друга причина не са се изнесли още, заедно с огромното море от простаци. Надявам се някой да метне спасителен пояс на последните качествени кадри, които в момента потъват с кораба, но ми се струва, че ще трябва сами да се оправят с плуване. Дано да са издържливи на дълги разстояния...

+ овър 9000 на алдимеца.
Уви трудно се плува когато имаш хора здравословно завсими от теб на гърба и растоянията са проблем, ама в един момент съсе тях като гледам как върви тук. Да не беше толкоз клинч при вас... иначе мисля да се поинтересувам как седи въпроса с обучение при вас в неква хранителна/ресторантска област се ще трейдна 1-2 гарсониери в софия за диплома и практика там.

Ох сърбят ме ръцете честно. Въпреки че АлДим много добре се изразява индийд

А, кво? Да се гордееш с постиженията на децата си е същото като да се гордееш със своите. Имаш някаква роля в тях. Също както когато учител се гордее с ученика си.
Но това да се гордея, че съм българин, ми е малко като да се гордея, че съм мъж или че съм десняк, или че съм чернокос.

+1000, както и за Алдим.

Вземете пример от албанците, които са по-изостанали от нас, но никога не биха казали "Няма такъв народ като албанския", "В Албания няма бъдеще" или "Албанска му работа".

Докато албанците са фокусирани върху това да се чувстват много велики и да си искат земите на Велика Албания, няма да успеят да развият държавата си особено.

И едно е да си себекритичен, друго е да изпитваш омраза към себе си, както много българи правят.

Факт, и аз мразя обобщенията като "българска работа" и "просто сме си долно племе". Но те са също толкова неверни, колкото и обобщенията колко сме велики и важни.

Патриотизъм значи, че ние виждаме себе си като не по-лоши от другите и искаме другите да ни виждат като не по-лоши от тях. Никой патриот не иска да бъде чужденците да го виждат като клошар , ровещ из чуждите кофи за боклук.

Не, това е чувство за достойнство. Патриотизъм е е да си гордееш, че си българин, защото ние българите сме голяма работа, по-голяма от останалите.