ShadowDance

Не е съвсем така. Подтикът често е вътрешен, ти самият го искаш. Не като желание, а като избор, който виждаш за собствената си личност.

Е след като подтикът е вътрешен, защо тогава е необходимо някой да ти дава акъл как да си живееш живота? Това първо.
Второ, бе откъде накъде някой ще поучаван някого как да си прекарва дните, само щото оня не слуша същата музика като него или не харесва да кажем пълнени чушки, които според първия са жизненоважна храна?
Мисля, че в "експозето" си ясно казах, че да се опиташ да промениш някой, който е кривнал от пътя - примерно там наркотици, алкохолизирал се е, или пък нещо друго подобно не дай си Боже - не говоря за такива неща. Дори не става дума и за нормалното, злободневно клюкарене, в което се възмущаваме от тоя или оня, съвсем не. Говорех за насочения обвинително към тебе пръст от човек, който смята, че ти не живееш така, както трябва, както на него му се иска. Голяма работа, че обвиненият пък живее точно живота, който той си иска, но това не се зачита в случая!
А това, че обидите са такива, само ако ги изрече важен за теб човек - поддръжниците на тази идея отидете в произволен училищен двор и успокойте плачещото дете, на което половината училище, поведено по акъла на някое разглезено грубиянче, му крещи "ти си дебел/рижав/къдрав/луничав/пелтек" и му кажете, че просто получава важен житейски урок и да не се занимава повече с лошите деца. Защото вече в по-напреднала възраст соченето с пръст и скандирането, че нечии чужди привички са нелепи или смешни, по нищо не се отличава от поведенито на гадния съученик, който си търси занимания, изтезавайки "другарчетата" си.
А обидата винаги боли, особено когато е напълно и с нищо незаслужена. Да, когато те е наранил човек, който ти смяташ за важен е извънредно болезнено, но по-чувствителните хора обикновено се засягат и ако някой нищо не означаващ за тях гамен ги посочи с пръст насред улицата и викне "ти си дебел!" примерно. И още повече се засягат, ако цялата улица вземе, че се разсмее с гамена. Това е отвратително, да ме прощавате.

Марфа, животът е гаден, да. Заради хората, да. Дълбоко във всяко едно човече са залегнали злобата, ограниченият светоглед и завистта, да. Знам, че ако някой си прави труда да ми чете постовете по-внимателно ( де такъв загубеняк... ), би се раздразнил от честите повторения на тази теория. Но неоспоримите доказателства са не само на лице, ами и в цял ръст. И ако по някаква причина хипотетичната тълпа еднакви човечета се сблъска с евентуалното различно човече, последиците са предвидими поне в едно отношение - тя няма да го приеме. Хората по улицата много обичат да унижават и плашат по-различните, и намират за много несправедливо на свой ред да се чувстват унижени и сплашени, ако "странният" човек прояви характер. А най-обичат да го одумват ( не ми харесва нещо фонетиката на тази дума, ама тук си е на място ). Това за жалост е в основата на всякакви жестоки дискриминации на расова, религиозна и социална основа, а за двойна жалост си е част от човека. Най-доброто, което можеш да направиш, колкото и тъпо да звучи, е да се усмихваш на хората навън, вместо като тях да си придаваш популярното изражение "буря в Куба". Понякога помага ;)

Не, не е да се лъжеш сам. То е да си кажеш "в това не струвам, това не си харесвам, трябва да се/го променя" и да се опиташ да го направиш. Може от определен ъгъл или за известно време да има примес на самоизмама, но какво от това? Целта не е да се правиш сам на глупак, така че какво лошо има в нея? Едва ли човек може сам да си мисли злото и да крои интриги срещу себе си все пак

Да ,за да се промениш трябва да го желаеш.Но нещо трябва да предизвика това желание за промяна.Ти няма изведнъж да решиш ,че примерно искаш да не закъсняваш за уговорена среща, ако нещо външо не те е накарало да решиш ,че си заслужава да не го правиш.Не е задължително да дойде някой и да ти го каже направо.Може дори да не знаеш от къде ти е дошла идеята ,но е невъзможно ей-така просто да се е появила без причина.

Не, не е да се лъжеш сам. То е да си кажеш "в това не струвам, това не си харесвам, трябва да се/го променя" и да се опиташ да го направиш.

Never ever happened to me. Примерно в училище постоянно си мислех, че съм твърде необщителен, че "не си харесвам" това, че никога не ходя по купони - мислех си от нежелание за промяна и от страх. Та когато се опитах да се променя съзнателно, постигнах единствено осъзнаването, че купоните са абс боза, че общуването си ме suit-ва отвсякъде и че нежеланието за промяна винаги е било основателно след като стане ясно какво е променен. Пет години по-късно раздавам усмивки, лигавя се и пръскам добри чувства към абсолютно всеки срещнат и ходя на всеки възможен купон. Не стана като си казах, че "в това не струвам". С редките изключения от сорта на "ей тоя фитнес го отлагам сто години вече" оказва се, че винаги съм живял точно както ми е било най-добре и променате в начина ми на живот са просто въпрос на това как ми е било най-добре - т.е. светогледа.

Разбира се, сега аз съдя по себе си, but regardless..

Мор, горния пост все едно аз съм го писал, или поне почти... По-скоро съм склонен да подкрепя тезата, че ей така да си решиш и да се промениш не става. Според моите наблюдения промяната е плавна и неусетна или пък толкова бърза и неочаквана, че не можеш да я усетиш, чак докато не те цапардоса като чук по главата. Има и го този момент с осъзнаването на недостатъците, но на мен поне това не ми е достатъчно, а познавам много хора, които си се знаят съвсем добре, но без солидна промяна в светогледа трудно ще си избият от главите някои внушения и навици.

i am eager to see that ;p. Макар че от кухнята трудно е вижда

Хе, естествено, че външният свят постоянно рефлектира върху човека. Но подтикът в повечето случаи е вътрешен, а това, което го е породило, идва именно от "сблъсъка" ни с външния свят.

Ксел, ако и ти попрегрешиш малко, може и да го видиш.

Много съм съгласна с Джаар.

Не, не е да се лъжеш сам. То е да си кажеш "в това не струвам, това не си харесвам, трябва да се/го променя" и да се опиташ да го направиш.

От една страна това със самовнушението действа, знам от личен опит. От друга, когато решиш да се променяш само за идеята - твоя или нечия друга, понякога се получават големи глупости. Решаваш, че нещо ти куца и затова ще променяш нещо в себе си. Обаче избираш най-нелогичното, защото всъщност се насилваш и не ти идва отвътре. По тази изкривена логика една приятелка стигна до извода, че половината беди в живота й се дължат на тембъра на гласа й, а аз едно време смятах че половината мои са защото изглеждам груба и порочна. Мисля, че и в двата случая стигнахме до такива ирелевантни заключения, защото всъщност не чувствахме нужда да се променяме, но бяхме решили, че животът, вселената и всичко останало го изискват.
Марф, много добре казано.

Колкото повече се опитваме да се нагласим спрямо онези, дето се считат за "нормални", толкова повече намразваме себе си. От собствен опит го знам това. Морв, абсолютно си права, че когато се опитваме да разберем защо не се вписваме в общата среда обикновено хиперболизираме собствените си недостатъци. Считаме, че причината да ни "отхвърлят" е в нас. Обикновено не е така. Или поне не и в случаите, когато нашите недостатъци не ни превръщат в извратени убийци, например.
Колкото и непоносими да са обществото и мястото, където живеем придвижването напред се осъществява от различните хора и от различните им идеи. Да се опитваш да нагласиш някого спрямо собствените си стандарти означава само да попречиш на придвижването му напред. Независимо каква е поетата посока тя си е чисто негова и той има право да си я отстоява.


P.S. Jaar, не закачай Ксел. Той има много важна мисия в кухнята!

За съжаление, изглезжда че месенето в чуждите работи е нещо типично, поне в тази част на света. Все пак, навлизането в нечий чужд живот не винаги е нещо лошо, въпросът е как точно се прави. Защото, ако човек се затвори в една черупка за цял живот, това също не е най-добрия начин. Да, може би за всеки индивидуално има някакъв правилен начин да се живее, но проблемът е, че не винаги е ясно как точно да стане това. По тази причина, аз си мисля, че не винаги е лоша идея, ако някой друг се опита да ти покаже различен начин, дори и ако не си го канил. Наистина, малко е гадно и най-честата ти мисъл е "този пък какво се бърка?!". Но ако въпросният човек само се опитва да ти помогне, може би е добра идея просто да го изслушаш, нали? На мен ми се е случвало да бъда и от двете страни, и да реагирам и с пълно отрицание - "моя живот си е мой и точка", и с разбиране. Гледайки сега, май втория начин е по-добрия ...

Разбира се, не отричам правото на никой да живее както предпочита - това си е право на всеки. Все пак, особено между приятели, си мисля че вслушването в различната гледна точка е далеч по-добро решение, стига да не се прекалява, разбира се. А пък и като се замисли човек, честия гняв вреди единствено на този, който го изпитва, защото в повечето случаи на този, за когото е отправен гнева (дори и справедливо), обикновено изобщо не му пука. Не че все още приемам всичко без да кипна понякога, ама поне се опитвам - то и Господ не е създал света за един ден, нали?

Марф,добре е че се оплкаваш. Понякога като се оплачеш от нещо, от което не си доволен и ти поотминава поне малко.Един се оплаква от хората,които правят това,други от хората, които правят онова,а трети се оплакват от съвсем друго нещо.Някои пък като мен се оплакват от всичко.Просто не ми харесва как е устроен светът и какви са хората.Както каза Lubimetz13:

Марфа, животът е гаден, да. Заради хората, да. Дълбоко във всяко едно човече са залегнали злобата, ограниченият светоглед и завистта, да

Въпреки ,че има истински "човеци",те са много малко и са пръснати.Много хора се оплакват ,че аз се оплаквам от всичко.Често влизам в пререкания с близки и приятели.Тва е щото ме дразни света.Да ме извинят.Все пак не мога да споря с господ.
Предполагам, че има и други хора,на които не им харесва света и в стремежа си да го променят те започват с хората около тях(,не говоря за селските клюкари и хората, които като няма с кво да се занимават с коментиране на живота на другите).Аз лично не се опитвам да променя никой,защото знам ,че насила много трудно се постигат цели.Но дори не се и опитвам,защото всеки човек е уникален.Аз просто давам съвети и който смята ,че трябва да ме послуша го прави,който не-не.Смятам,че един човек може да промени света.Т'ва е мое мнение,може и да греша,ама си е мое.А като се оплакваш някой може да чуе,ама като не се оплакваш никой няма да те чуе.Ама нали надеждата умирала последна....