ShadowDance

Както отсъдих още на първите 4-5 страници, новелата е като литературна версия на Падналия Лондон (чиито автори, доста интересно, не са цитирали Амбъргрис като вдъхновение, може би щото в тяхната игра няма нито една висяща луканка, а Амбъргрис в това отношение е като килера на селото на баба ми). Но докато второто е игра, в която играчът си допредставя конкретиката на историята и ползва реално написаното само като светострояща и поставяща атмосферата рамка, тук в Драдин, човек остава без достатъчно контекст, като не е чел останалета произведения в цикъла. В Драдин градът се пръска по шевовете от кръпки, и въобще не ме убеди, че е истинско място, обитавано от реални хора. Светостроенето беше впечатляващо като избор на метафори и готини думички от английския език, но неуспешно, поне за мен. Просто Вандермиър е решил да излее всичко, което му е хрумнало, на страниците и се е получил миш маш от красива проза и силни сцени, които поотделно ме залепят за страниците, но заедно не правят едно цяло. Не помогна и, че Драдин като протагонист може да се опише най-лесно с думичката лайнце, и ако следващия разказ с негово участие го опише като току-що прохождащ сериен убиец, на който Dradin, In Love може да се разглежда като origin story, то въобще няма да се изненадам.
Самия плот е по-скоро скучен, макар че ми хареса как по-ранните сцени от джунглата подклаждаха събитията в Амбъргрис, и как "завърши" историята на Драдин.

Като цяло ми хареса новелата и със сигурност малко по малко ще изчета цялото творчество на Вандермиър, просто защото е толкова добър писател, но всички негови прозведения ме оставят леко празен след прочитане и ме карат да се чувствам тъп. Southern Reach е адски наситена трилогия, но от трите книги само втората ми хареса истински, останалите просто бяха майсторски написани.
Не помага и фактът, че както Jen много правилно отбеляза, на Вандермиър не му пука за героите му, а просто ги използва като съдинки, които да бъдат покварени от средата, в която са попаднали, а един хляб не може да работи само със среда, трябва и кора.

Martix wrote: ↑

Tue May 26, 2020 1:52 pm

В Драдин градът се пръска по шевовете от кръпки, и въобще не ме убеди, че е истинско място, обитавано от реални хора. Светостроенето беше впечатляващо като избор на метафори и готини думички от английския език, но неуспешно, поне за мен. Просто Вандермиър е решил да излее всичко, което му е хрумнало, на страниците и се е получил миш маш от красива проза и силни сцени, които поотделно ме залепят за страниците, но заедно не правят едно цяло.

Абе на мен ми се струва и че усещането за пълнокръвност не е точно от търсените моменти, в смисъл че сетивните описания са сложени за изграждане на някакъв baseline, но всичко е пречупено през съзнанието на Драдин заради free indirect speech narration-а. А вече ако повестта целеше пълнокръвност и усещане за реалност, споменатите кукички към Борхес, дьо Сад и Хофман не мисля че би ги имало, тъй като не са просто недиегетични закачки, а според мен са и показателни за съдържанието и темите на разказа. Един вид не е просто "Хаха, не е ли яко че в тая вселена Борхес може би е име на някой или пък има мултивселена", напротив - сочи към фиктивността/конструираността на цялото начинание и към ненадеждните разказвачи и случки на Борхес. Може и на мен да ми се струва естествено, но пък ме кефи като интерпретация

А ти с тия споменавания на Fallen London само ме дразниш, понееже нямам търпението да играя такава grindy онлайн игра, а пък и Sunless Sea съм забатачил, а ме радва много света и писането...

@Jen Точно establishing shot ми се струва много точен термин в случая, именно за това и е tone piece и си ми и харесва като такова. А пък как се чете и харесва, вече съм изписал в първия пост, но като цяло никога не съм имал проблем с такива творби, където просто влизаш в текстурата на преживяването на някого, дори да не схващаш всичко. Че и в киното също. Седнах това да го чета с някакви бегли спомени от четени статии за Амбъргрис цикъла, което е пак някакъв контекст може би, но иначе бях с нагласата както като седна да гледам инди филм на СФФ за когото съм прочел разсеяно описанието. Както се случи с Кайли Блус и макар че си го спомням супер размазано, предвид че го гледах с треска, ми се отпечата силно в съзнанието

За героите му е вярно това, като се замисля от каквото съм му чел, най-"човешки" описаният герой... е генномодифицираната птица от The Strange Bird Която като се замисля би била чудесна повест за дискусия, но ми е изхвърчала от главата като мислех предложения, сигурно именно защото съм я чел

Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път

П.П. Търсех хубавото издание на City-то да си поръчам и ми излезе това, та за Мартикс, Матрим и ако има други неразочаровани от тая повест, тоя омнибус ще излезе тази година явно https://www.amazon.co.uk/gp/product/037 ... ecda59cb4e Аз ще се опитам все пак да си намеря първите издания на City, Shriek и Finch с хубавите корици, че това е мега bland

Да, те всичките му неща са така - силно субективни и безкрайно ненадеждни. Аз също мисля, че референциите са елемент от разглобяването на реалността, те като цяло по-ранните му неща много се движат по метамостове и деконструкции. Борхес, Хофман едно на ръка, но Сирин все пак. Не помня в Драдин явяваше ли се, но още в следващия разказ - монографията на Дънкан Шрийк - и после в романите, литературната мегафигура на Амбъргрис започва да редактира текстове, да се произнася по достоверността на исторически записи и изобщо да хвърля дебела сянка върху текстурата на действителността. Но също така, връзките много пъти са и проявление на специфичния хумор на Вандермиър, който е силно градивен елемент в цикъла (иронията и черната комедия като инструменти и възможности например почти напълно ги е изоставил, с основание, за Southern Reach; такива преминавания безпорно са аргумент за писателските му способности). Та този анархичен и налуден свят е и много fun по своя макабрен начин. А и постепенно според мен се събира в картина, която, ако и да е като нищо друго, не е толкова трудна за възприемане. Сред литературните автори - и в нашите жанрове, и навън - има много по-недостъпни неща, с далеч по-нисък entertainment factor.

Claymore wrote: ↑

Tue May 26, 2020 8:19 pm

Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път

Нищо, то измъчването с писане от такъв порядък може да е педагогично и да има положително отложено действие, като ти помине малко от усилията.

Claymore wrote: ↑

Tue May 26, 2020 8:19 pm

Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път

От всичко това ми беше най-голямата изненада в тая тема. За мен нещото се чете страшно бързо и за миг не спъва. Даже се учудих за къв норматив го взех, а първият абзац предвещаваше да е тягостна работата, той взе, че текстът след това не спира да се лее.

Прочетох я и аз най-накрая. Хареса ми доста, но аз по принцип обичам такива винетки с messed up главни герои, в които основното е атмосферата (една от многото причини да съм голям фен на Кейтлин Киърнън, която има стотици такива разкази). Общо взето съм съгласен с написаното от @Claymore и ми е трудно да измисля нещо смислено да добавя.

Абе на мен ми се струва и че усещането за пълнокръвност не е точно от търсените моменти, в смисъл че сетивните описания са сложени за изграждане на някакъв baseline, но всичко е пречупено през съзнанието на Драдин заради free indirect speech narration-а. А вече ако повестта целеше пълнокръвност и усещане за реалност, споменатите кукички към Борхес, дьо Сад и Хофман не мисля че би ги имало, тъй като не са просто недиегетични закачки, а според мен са и показателни за съдържанието и темите на разказа. Един вид не е просто "Хаха, не е ли яко че в тая вселена Борхес може би е име на някой или пък има мултивселена", напротив - сочи към фиктивността/конструираността на цялото начинание и към ненадеждните разказвачи и случки на Борхес. Може и на мен да ми се струва естествено, но пък ме кефи като интерпретация

И аз не мисля, че целта е била пълнокръвност на сетинга - умишлено е наблегнато на субективната дистанцираност на гледната точка, а и всички герои, които виждаме, са в някаква степен гротескни образи.

Коментарите на @Jen за мястото на новелата в цикъла за Амъбргрис определено ме стимулират да прочета повече неща от него.