ShadowDance

Ами аз като казах Симънс имах предвид изрично фантастиката.По принцип би ми било ужасно трудно да дам такава квалификация в пределите на останалата литература, защото бих определил като favourite&best твърде много автори(с което явно се губи смисъла) макар и само заради една или две от техните книги.Например Булгаков заради "Майстора.."(абсолютно неповторима) и отчасти "Кучешко сърце",Еко заради Махалото и Розата,Джон Фаулз заради "Maggot"(супер магическо преживяване),Хемингуей заради "Острови на течението"(великолепна),Труман Капоти заради всичко което съм чел,Хенри Милър заради Тропика на рака(разтърсваща и доста по добра от козирога и plexus,nexus,hexus,lexus etc. е лексуса си го бива де - с всички екстри и кожен салон). и още бая народ бих изредил
edit:Въпреки че то така като се замисля бая народ бих наредил и до Симънс във фантастиката де:Саймък,Хърбърд,Азимов,Виндж...

Мняям, чак пък да го издухва... Ни в коем случае, както се казва. Просто не си е завършил песента, а освен нея съм чел само Тъф - добро, идейно, обаче и то седи някак незавършено - и "Планетата на ветровете", което е книга веднъж, но не си личи много кое е негово и кое на Лайза Татъл.

Ърм, той и Ериксън не си е завършил Книгата на падналите, ма това не му пречи да го издухва. В смисъл, въпрос на класа е в случая

Да, знам, че не го е завършил, но това не пречи на Мартин да води, все пак. От чисто стилова гледна точка Ериксън е наникъде, докато всяка глава от Песента е сама по себе си литературно произведение - има увод, има завръзка, има заключение. У Ериксън такова нещо не можах да видя, поне не и в първата част. И понеже ми е ясно дежурното възражение - ами, в случая не важи: и двете са превод на един и същи човек, все пак.

Мартин е добър, много даже, но що се отнася до фентъзи(нали, щот за т'ва си говорим...) Ериксън точно си го "издухва"(мне, не така както си го мислите:)). Мартин е добър в интригите, и като стил го докарва от малкото, което съм видял на английски, но при Ериксън магията е жива, светът също, а това при почти никой фентъзи автор го няма. Тъй че за любимци - Ериксън, абсолютно

Дил, първо при Ериксон няма глави в истинския смисъл на думата - те са доста големи и определено СА завършени и с увод и развръзка. Второ, вярно че не съм чел Мартин в оригинал, но точно за СТИЛ, meaning начин на изразяване и постройка на изречения, Ериксън за мен е ненадминат не само във фентъзито, но и в голяма част от литературата изобщо.

Dilvish the Damned wrote: И понеже ми е ясно дежурното възражение - ами, в случая не важи: и двете са превод на един и същи човек, все пак.

Важи в пълна сила, защото като качество на превода са на светлинни години една от друга...

Това, че един човек ги е превеждал не значи, че не се е осрал зверски в единия случай.

Хм, Мор, точно пък това да е критерий... Аз, например, в Хемингуей харесвам най-вече стегнатия стил на изразяване, докато Ериксън просто не знае къде да спре. От друга страна, Мартин много рядко има изречение от три-четири реда.
Но - лафа за кучето и опашката няма нужда да го припомням, мисля?

Добавено:
Напълно е възможно, при положение, че не съм чел оригиналите. Но все пак, ако има увод, завръзка и заключение някъде в произведението, те би трябвало да са преведени - добре или зле, но преведени. Аз при Ериксън не можах да забележа кой знае колко много структурирани глави, за разлика от Мартин. Пак казвам, че по принцип не е невъзможно да се е поправил по-натам, само че не ми се вярва много.

Абсолютно заставам зад казаното от Dilvish the Damned - стилът на Ериксън е мега разхвърлян!!!Плюйте ме колкото щете(четох обширната тема с поплювателски изказваия по отношение на Русинов и превода на Малазан - нямам нищо против, аз оргинала не съм чел и нямам база за сравнение, но все пак Русинов е превел 3 тома на Мартин с еднакво качество и 2 тома на Ериксън пак с еднакво качество.Това все пак е показателно - няма дим без огън).Малазан е интересна но пак казвам стилът е супер разхвърлян - еми то бива загадъчност и постепено разкриване на фабулата ама разни необосновани изречения, хвърляни ей така на никъде в повествованието - силно се съмнявам това да е само от превода.Може и да не съм прав, но наистина проявих желание и я потърсих в оргинал, е не я намерих(на Славейков бяха свършили 2 комплекта пред мен).При Мартин няма такова нещо!Казвате че Малазан била объркваща поради многото герои и сюжетни линии, ама не ,объркваща е заради недоизказаност от страна на Ериксон - поне това ми е впечатлението от началото...

Уфф...
Ми не знам...
Ериксон ми хареса, но не ме впечатли. Не съм дочел цялата поредица, нито съм я чел в оригинал, така че може би изобщо не мога да се докосна до обективна оценка и все пак...
Мартин си ми е страст. Книгите му ... (тука следват една камара суперлативи). Всъщност не го сложих в класациите просто защото не се сетих за това. Ако за вас надеждата за фентъзито е Ериксън, то за мен е Мартин. Поне за сега е така. Ще мине време ще попрочета... пък ще видим, но имам чувството, че много надценявате Ериксон...

Edit: Добре де, тъпо се изказах. Ама то няма и как да е другояче. Чел съм трите тома на Мартин на български, на Ериксон първите 2 също на български... Възможно е на английски нещата да са коренно различни, ама що се отнася до българския вариант...
Ами Луз е прав. Ериксон радва, но е някак... Далечен, всъщност почти никаква емоционална връзка не можах да осъществя с гроите му. Добра атмосфера (дори и на български), интересен и сложен сюжет, оригинален свят и ... нищо! Нищо повече, някак не можа да ме накара наистина да се замисля, наистина да почувствам... Като сцена от нечий чужд живот за който просто не ти пука, та колкото и да е интересна тази сцена....
Може би след като прочета останалите томове мнението ми ще се промени (или след като ги прочета на английски), но за сега си е такова...

Изказвам се малко неподготвен, понеже не съм дочел дори първия малазан но ми направи впечатление,че стилът е някак прекалено военен, в което няма лошо разбира се, но като че ли битките са описани по-слабо дори от всепризнатото за сапунена опера творение на Джордан.Дано греша, все пак нямам право на много коментари върху малкото прочетено, но все пак онова което писах в предишния си пост го твърдя все още...

Уф, леле... Направо не ми се мисли като появят "ония"...
На какво шъ на направят...

Излагате се много сериозно, сори Ама наистина много. Русинов е превеждал Мартин през 2001-ва година. Преди това (или някъде там) и Фийст. Чел съм Фийст в оригинал и съм сравнявал - преводът е перфектен, но е ЛЕСЕН. Същото важи и за Мартин от откъсите, които съм чел в оригинал. Текстът е лесен за пренасяне на български. Не казвам, че е елементарен, просто не е труден за превеждане.

Ериксън, от друга страна, е непреводим. Буквално. Най-малкото заради имената, които в превод звучат зле дори в перфектен вариант, а кво остава в абоминацията на Русинов. Те ВЕЧЕ скапват впечатлението. Оттам нататък езиковите му конструкции са сложни и както и да се пренесат на друг език, магията просто се губи. За разлика от Мартин или Фийст (пък и Джордан), които са, сори за определението, щото Мартин и мен ме кефи, занаятчии, Ериксън е истински писател. Нали се сещате, с Талант®. И стилът му, като на всеки такъв писател, не може да се пренесе така, че да въздейства истински, ОСОБЕНО от същество като Русинов.

А годината я споменах не за друго, а защото след тези наистина чудесни (ако и лесни) преводи, Русинов деградира спазматично. Имаме Фарланд, имаме и последните Джордани, качеството е отвратително. А тук е на зашеметяващо скапано ниво. Просто наистина не се излагайте със сравнения изобщо, защото са нелепи.

А за кулминациите мен верно не ми е много ясно. Всяка глава на Ериксън си има кулминация и отворен или затворен финал, перфектно са си композирани. В първата самото действие в началото е хаотично, но това не е стилов дефект, а особеност на повествованието, това първо, и второ - тя е писана години преди останалите. Що се отнася до битките - НЯМА фентъзи-писател, който да има толкова перфектно описани битки. В първа не помня да има кой знае какво по темата, но във втора част пък е почти само битки, така че верно първо поне прочетете толкова Ериксън, колкото сте чели Мартин, пък тогава да лепим етикети. Аз вече съм чел всичко, което и двамата са пускали като Големи Поредици®, та някак по имам база за сравнение.

И сори, знам, че прозвуча много в стил Злобен даскал поучава, ма сериозно не мое се прави такова сравнение, ЕЛЕ па в тая посока.

Няма да засягам разгорелия се сблъсък относно Русинов, Ериксон и Всичко Останало, но пък имам намерение да хвърля светлина върху позициите си относно първоначално обявената тема. Значи, за мен писател, който и обективно, и субективно да ми е на едно и също място в класацията за фентъзи, е Дейвид Едингс. Някак си от какъвто и ъгъл да го погледна, тоя човек за мен си остава ненадейно ограмотен пън. Друг подобен случай, колкото и изтъркано да е, е Тери Пратчет, който обаче стои на другия край на списъка. За упоменатия Ериксон не мога да говоря, защото все още се пуля лениво само с първите три книги зад гърба си, макар и да са адски впечатляващи(особено Memories Of Ice), ама пък Мартин, от една страна, е само с една обиколка преднина в това отношение, а пък от друга просто се лигави непростимо, подигравайки се с потенциала и увлекателността на поредицата си, разтегляйки я досущ като горещ кашкавал. Освен това си спомням, че още не е убил Санса. Виновен.

Книгите на Ериксън са пример за шедьоври, може да звучи пресилено, но аз така ги възприемам нещата. Както каза Роланд, това не е занаятчийството, което цялата фентъзи школа е възприела. Тук си говорим за голям талант, за гений даже. Такива изречения, толкова на място и така грациозно леещи се, ами, да си кажа честно, може би само при Кай и ЛеГуин съм срещал(от гилдията де). Няма начин да се коментира дори на километър от обективното, ако не си чел оригинала. Не си спомням нищо специално за структурата на Мартиновите чаптъри, но при Ериксон просто няма как да се получи стройното тяло, на което се радва Дилвиш. Малазана е далеч по-необхватен и многопластов от 99,9% от останалите фентъзи светове и повествованието логично приема леко разхвърляна и хаотична последователност. Само че това важи единствено, докато не се потопиш в света, не влезеш в интригата и не станеш част от играта. Да четеш Ериксън малко прилича на пиянство, защото цялата тази информация и емоция трудно се възприема отведнъж. Не мога да проумея защо книгите ви се струват сухи и дистанцирани откъм емоции. Може да е заради осакатения стил, знам ли, Луз пък я е чел в оригинал. Щом обаче, четейки Малазана, усещам неговия свят с всяка фибра на тялото си, щом дотолкова се отнасям, че загубвам реална представа за време и заобикаляща среда, то това е чиста магия. Дали се намира в невероятния стил, в помитащото с необятността си въображение на автора не мога да кажа. Знам само, че колкото и да се кефя Мартин, не мога по никакъв начин да се насиля да го сложа на едно ниво с Ерискън, камо ли да си го представя над него.

Знам, нали, че всеки си има право на лично мнение, обаче специално в този случай не мога да си представя, че подобни сравнения са възможни. Книгите на Ериксън са наистина непреводими, така че трудно можете да си представите какво губите, четейки бардското изчадие. Така че, призовавам за още една мексиканска вълна, пропагандираща оригиналния текст:) Струва се да се отбележи и професионализма на Ерискън, който пуска по книга на година, за разлика от Мартин.