ShadowDance

abe knijkata ne e 4ak tilkova zle pone spored otglasite za enq koito sum 4ela do sega

a pyk i film po neq pravqt

Не че да се хваля, ама на български май-се е получила по-четивна и приятна, отколкото оригинала

иначе корицата си е оригиналната, даже Серпис са се постарали да е малко по-ярка и гланцирана, защото копието с което работех беше доста грозновато

колкото до чисто литературните качества на книгата, мисля да си запазазя мнението за себе си, че ще имам неприятности....

"ама на български май-се е получила по-четивна и приятна, отколкото оригинала "
На туй се вика, "посмали, манго!".

Все пак, някой, който е чел книгата, ще даде ли малко по-подробна информация за тази книга - като стил на писане на автора, история, герои. Защото прочетох в Интернет доста възторжени думи за автора и книгите му, но то това май повече PR се пада - говорят за Паолини като за новия гуру във фентъзито (а той, май, само на 20 бил). Затова, моля, дайте нещо по-конкретно и по-подробно.

Книгата е за почитатели на по-традиционно фентъзи (в стила на Реймънд Фийст).
Историята (леки спойлъри)
Главния герой е млад ловец, който намира яйце от дракон. Скоро дракончето се излюпва и започва да расте като гергьовско агне. И докато Ерагон (главния герой) се чуди как да обясни на родата, че има дракон едни лоши чичковци идват да питат за яйцето.
Скоро младока и дракона му почват пътуване срещу гадовете, които владеят страната му от страшно много време...
Стила
Много четивен и приятен. Книжката се глътва лесно като шкембе чорба на Созопол. Има приятни описания и готини лафове в диалозите.
Герои
Симпатяги - главния герой е доста добре представен (може би защото с автора са горе-долу на една възраст), драконката е голяма сладурана, има и стар опитен съветник, който също кефи здраво.
Това в общи линии. Аз лично смятам бат Крис за най-добрия автор на "Новото Време" (заедно с Робърт Станек). За пръв път от години чета нещо толкова необременено и приятно, написано с чиста и оптимистична любов към фентъзито.

<evil spam>


Протестирам, шкембето в никакъв случай не е нещо, което се яде на Созопол. Цацата е истината.


</evil spam>

В интерес на истината, точно в Созопол никога не съм попадал на свястно шкембе... На други места по Черноморието да, но точно в Созопол - никога.

В интерес на още по-голямата истина, най-яката шкембе-чорба на Черноморието се помещава в "Гюрлата" във Варна... Та ко за "Ерагон" значи?

Ми ко за "Ерагон", след като прочетох поста на Freddy Krueger започвам да си търся книгата, изглежда възторжените думи из Нет-а не са били само PR. Дано да имам късмет да си я намеря. Ще дам мнение след като я прочета.

Само да предупредя, че за Фреди Крюгер всяко фентъзи, което е написано по простичък начин, е велико, а ако има и големи продажби на запад, е абсолютно гениално. Да имаш едно наум.

Demandred, благодаря за уточнението, ще го имам предвид, защото наистина не познавам пишещите тук и още не съм се ориентирала кой какво предпочита да чете и кой какво харесва. Но все пак ще рискувам и ще си потърся "Ерагон". Ако е подобна на Долината на мразовития вятър или Elvenbane, със сигурност няма да ми хареса. Но все пак ще си купя поне първа книга, ако не за друго поне да знам как и какво пише Паолини.

определено не прилича, на "Долината..." При Салваторе на първо място е мелето и битките, докато Паолини е доста по-благ.

Главният недостатък на книгата е, в предвидимостта на сюжета. Всеки, който е прочел повече от десетина фентъзта може да предоположи какво и как ще се случи с точност до двадесетина страници

Да, Моргана, имай в предвид, че аз не харесвам някаква интригантски истории с 60 героя. И е подобна на "Долината", но с много по-малко битки. Както каза Берик, при Салваторе кьотека е много повече, но пък при Кристофър има по-уютна атмосфера.
За шкембетата - не знаете къде да ходите.

Врътката, без да съм чел книгата, е следната - ако ти харесват по-простички истории в стил "добро срещу зло, всичко е ясно от самото начало и няма подтекст, интриги или послание", би трябвало да ти хареса. Ако си падаш по по-сложно фентъзи, едва ли.

Послания има и в простичките фентъзита, даже по-силни, отколкото в интригантските, където нещата се самъгляват от многото сюжети.
Наистина, историята на Ерагон е позната, но пък е силна и въздействаща.
Но може би просто хората възприемат нещата по различен начин.
Тъй или иначе, Моргана, ако харесваш Салваторе, мисля, че и Паолини ще ти допадне, но ще разбереш това със сигурност само ако прочетеш книгата.