ShadowDance

Ами според мен всеки поджанр на фентъзито си има някакви критерии, по които да бъде оценяван. Примерно въпросният Гемел, а сигурно и Салваторе, Вайс и Хикман и тем подобните са си класически представители на РПГ приказното еднокнижно фентъзи. Там за размах не може да се говори, сюжетът е концентриран около едно събитие и няма място за много развиващи се линии, а героите и расите обикновено са си по клишето на РПГ-тата.

Покомпонентно такава книга се дъни по всеки показател, обаче ако е добре забъркана, ако мога така да се изразя, си става едно доста перфектно четиво (не за мен, щото на мен вече са ми безумно скучни, но по принцип).

Друга работа си е една десеттомка където и за епика има място, и за древни раси, и за философия, и въобще... на мен много повече ми ляга на сърцето, но и шансът за оливане е много по-голям

тия неща трябва да има нещо, за да ми хареса наистина -

- поетичност - не песни, а стил
- достоверност - като е фантастично, не значи да е малоумно
- древна история - задължително (офтопик - основната причина Фийст да е готин за четене за мен)
- поне една нечовешка раса - стара сантименталност :Р
- философски моменти - иначе имаш чувството, че си е бозица
- епика - за мен това е, което прави фентъзито фентъзи горе-долу
- поне някаква оригиналност - все пак без въображение за никъде не сме

Последни два цента - хумористичното фентъзи (пратчет, етц) НЕ ТРЯБВА да се смесва с епичното. Просто е куцо. Има няколко сполучливи примера (петият малазан например), но и те са по ръба на острието и аха аха да станат досадни - ни риба, ни рак.

@shayhiri:
виж тук за хюгарт, продажбите и защо няма продължения.
във features освен интервюто има и първоначалeн вариант на bridge of birds.
http://www.massmedia.com/~mikeb/hughart/

иначе прави ми впечатление, че това което посочваш като минуси, всъщност може да се явява и плюс при _конкретните_ автори.
за мартин нямам мнение, щото не съм го чел, а за толкин не си посочил нещо специфично, обаче точно развинтената фантазия е според мен огромния плюс на зелазни (който, бтв, също може да мине за майстор на мита - в книгите му има не по-малко митология, отколкото при толкин, просто интерпретацията е различна). същото и при хюгарт - мешавицата и умишленото изкривяване на китайската история, митове, образи и т.н. плодове на древната китайска реалност, е това, което придава основното очарование на неговата трилогия. може и да съм прекалено придирчив, но "обикновените фенове" да го духат, сори.
все пак човек като пише да си прави сметка комерсиален успех ли цели или култов статут . и двете, разбира се, е най-добре, но то пък най-трудно се постига.


за авторите, дето се споменаха:

гемел - чел съм само първата книжка от "камъните на силата", толкова безбожна скука май другаде не съм видял. да хванеш и омесиш няколко мита явно не е достатъчно за приличен резултат.

фийст - най-доброто, което е правил, imho, е сценария за играта betrayal at krondor. nuff said.

джордан - ми, занаятчия..

пратчет - задушава се от сетинга си. жалко, щото последните му книги, доколкото имам поглед върху тях, са сред най-добрите му, макар поучителният му хуманизъм да идва множко от време на време.

мога да добавя
геймън - майстор разказвач (вижте neverwhere и sandman : )
джеймс мороу - майстор на префинената безбожна неподчтителност
и двамата са чудесен пример за "съвременно фентъзи" (като време, в което се развива действието)

@моридин:
под достоверност сигуно имаш предвид правдоподобност?
с две ръце "за". вътрешната консистентност е особено важна за всяка сериозна (т.е. нехумористична) книга.

Ми ок - да, вътрешна консистентност имам предвид. А за Гемел точно тая поредица няма почти нищо общо с останалата част от творчеството му, тя си е боза.

Я малко повече инфо за тия нови приказки от 1001 нощ, че ме мързи да чета цитаделата?

Мда, правдоподобността е много важна - веднъж като автора установи някакви правила и закони в света си е много тъпо да започне да ги нарушава за щяло и нещяло, само защото иначе не може да му се върже сюжета. Или пък някой "злодей" изведнъж без никакво обяснение вземе, че стане "добър".

С Моридин съм изцяло, освен дето не съм съгласен с бутането на Гемел при Вайс, Хикман и Салваторе, той просто е доста по-висока класа. Екшън-фентъзито НЕ Е задължително по клишетата, нито е само на едно ниво и Гемел е доста над занаятчиите. Нито пък светът му е по клишетата и каноните, поне Дренайките.


Що се отнася до древната история, държа да добавя, че и за мен е особено важна и ценна за атмосферата на едно фентъзи, ОСОБЕНО ако съчетава магията с тежка технологичност и "златност" на епохата, ако мога да се изразя така. В това отношение Джордан е трепач и само Фийст го конкурира истински с ужасната... епичност и усещане за нещо диво, стихийно и светопоглъщащо Ериксън е доста назад в това отношение, макар че неговата древна история е много по-жива, консистентна, подробна и вкарваща читателя в себе си. За разлика от Фийст и Джордан, при него тя *участва* в действието.

И като казах консистентност - най-голямата *гавра* с всяко литературно, филмово или каквото и да е произведение, разчитащо на сюжет поне донякъде, е простотията в стил "Вие си мислехте, че е така, ОБАЧЕ се оказва, че (авторът няма идея кво да направи повече в собствените си ограничения и затова) изобщо не е вярно и всичко дотук е било лъжа". Това е гавра с въображението и интелигентността на читателите. Ненавиждам и неща от типа на Фийстовите изпълнения в по-късните книги за Мидкемия - Тия са Ултимативното Зло. Ей, ма кво стана, имало и По-ултимативно. Ма пък тия третите слагат и първото, и второто Ултимативно зло в джоба си по ултимативност. Демек, като сетнеш един наистина мощен Враг или раса или каквото и да е, спазвай си самоналожените правила и не бутай все по-мощни. Става безпомощно

Хм...
Едва ли мога да добавя нещо повече за иброените автори, освен някоя субективна оценка, която с нищо няма да ви помогне...
Иска ми се само да спомена едно пропуснато име- Ангъс Уелс. Чел съм само "Властелини на небето", но това си остава едно от любимите ми фентъзита. Все още не съм сигурен дали просто я четох в някакъв специфичен момент или книгата обективно си е такава, но... много ме разчувства тая книга. И ме накара да се замисля. Ей така, без да е претрупана с някаква философия, както Гудкайнд например...
Та, именно такива "черти" според мен са много важни за идеалното фентъзи. Книгата трябва да грабва и читателят да се вживява...
И такива работи...

Извинявам се, че се включвам само да се заяждам, ама... в Гудкайнд има философия?

Roland of Gilead wrote:Извинявам се, че се включвам само да се заяждам, ама... в Гудкайнд има философия?

Ми да има, особено в последните няколко книги, които НЕ си чел

Последните ДВЕ, извинявай, а във "Вярата на прокудения", дето му я бутат за най-философска, НЯМАШЕ. И я кат така и така си си напраил труда да постваш, да земеш ме просветлиш за "философските" "идеи" вътре. Щото така общо много лесно да се говори, ма Йън Макдиърмид пак не играе Билбо

Има бре, как! Има си хас да няма - "Да живей американското разузнаване, Съветите са гадни, тъпи, сдухани, тъпи, недалновидни, тъпи, изцяло лишени от каквато и да е литература, изобразително изкуство, музика, песен, танц и прочия култура, но най-вече тъпи, та вдлъбнати!". Айде с`я пък ти, нямало философия, разбираш ли...

Иначе за "Властелини на небето" - и мен много ме накефи книжката, доста добре бяха пипнати нещата вътре. Че и реалистично представени, освен всичко друго...

Ъъъхъ... Философско си е... сигурно... кат порасна ше го схвана, да се надяваме.

Roland of Gilead wrote:Последните ДВЕ, извинявай, а във "Вярата на прокудения", дето му я бутат за най-философска, НЯМАШЕ. И я кат така и така си си напраил труда да постваш, да земеш ме просветлиш за "философските" "идеи" вътре. Щото така общо много лесно да се говори, ма Йън Макдиърмид пак не играе Билбо

SD#2

Moridin wrote:Заглавие: Вярата на прокудения

Автор: Тери Гудкайнд

Ревю: Едно от безспорно най-добрите попадения на пазара през изминалите месеци. На първо място, видно е, че Гудкайнд най-после се е освободил от...хмм...нередките асоциации с книгите от "Колелото на Времето". Новата книга е голям напредък в сравнение с предишните. И макар истински фентъзи частта да е останала малко на заден план за сметка на философията, няма да останете разочаровани и от нея. Стигнахме и до философията. За мен това е причината, поради която смятам, че тази книга заслужава да бъде прочетена от всеки. И макар да има няколко идеи, с които аз лично не бих се съгласил, тя е на път да промени живота ми. Не искам да се задълбочавам, но основното послание на тази книга е наистина предадено по впечатляващ начин и е трудно да не се почувстваш завладян от него. А то е просто. ЖИВЕЙ! Няколко думи и за сюжета. Нищо супер новаторско, Ричард отново е пленен, този път от своята позната от Двореца на Пророците Ничи. Тя използва заклинание, което не му оставя друг избор освен да я следва, без дори да разбира целта й. А целта й не е ясна и на самата нея. Тя знае само едно: трябва да научи нещо и само Ричард може да й помогне. Смисълът в живота е това, което всички търсим, нали....

Moridin

Оценка:9/10(Moridin)

Ся, че на теб не ти влиза си е изцяло твой проблем

Видях два цитата тук, не видях твое мнение, нито каквато и да било "философия". Мисля, че си достатъчно наясно какво значи думата, за да ми излизаш с чужди цитати, при това в които отговор на въпроса ми пак няма. Във "Вярата на прокудения" това "послание" за живеенето беше поднесена директно, елементарно, първично и тъпо. Сега, лошо няма, че друг го е трогнала, но това нито я прави по-философска, нито по-дълбока, нито кой знае колко смислена ениуей, само значи, че за различните хора е по-въздействаща. Та философията, викаш?

Сега очакваме включването на местния философ Мор след това явно предизвикателство.

Предизвикателство? Де бе? Не, просто думичката "философия" ми е малце по-смислена от "Скийте бе, пичо'е, найте ли колко яко туй чудо жуота, дай му са радваме със сърце и душъ!".