ShadowDance

Окото се стече по скулата на трупа като свежа перлена сълзица родена от смъдящите облаци опиумен дим.

бррррррр, това бе потресающо!

Надрусах се с опиум, че чак сълзи ми потекоха. После Пешо каза, че съм приличал на труп, ама на мене само перлички ми се привиждаха. Ето, дори и сега съм свеж като краставичка....

Опиумът го разтърси, докато от очите му не потекоха сълзи. Тялото му бавно се превръщаше в жив труп, изгнил и изпълнен с тлен, без следа от живот или свежест. Той докосна последната перла с ръката си. Утре щеше да я размени за още опиум. Все едно не му оставаше много.

Morwen wrote:Опиумът го разтърси, докато от очите му не потекоха сълзи. Тялото му бавно се превръщаше в жив труп, изгнил и изпълнен с тлен, без следа от живот или свежест. Той докосна последната перла с ръката си. Утре щеше да я размени за още опиум. Все едно не му оставаше много.

Ами така става човек като не слуша Пешо.

сълза, перла, опиум, свежест, труп

Слънцето се показа плавно над заострените върхове на елите и ярките му лъчи погалиха пръснатите наоколо перли на утринната роса. Още никой не бе дошъл на сечището и аз се покатерих върху изтеглените настрана трупи, стараейки се да избегна коварните заострени клончета и сълзи смола. Когато седнах на високо, затворих очи и сетивата ми жадно поеха от леещите се край мен аромати - свежестта на елховата гора, смесена с витаещата като призрак миризма на мъртвите дървета, замайваше като опиум.

Tais wrote: сълза, перла, опиум, свежест, труп

Просълзихте ме драги съфорумци. Сълзи ми докарвате с тез перли на некрофилното творчество. Свеж труп до свеж труп сте наредили. Тая тема май ще се окаже и тука опиум за народа ;р.

Нови думи.

бира, мистика, пуловер, кларинет, ламарина

- Шибана ламарина! - изрева той и блъсна с все сила контролния пулт, събаряйки бирената кутия от плота над него. Кехлибарената течност се разля по пуловера му и той се разпсува още по-силно. Беше сигурен, че паролата "кларинет" е вярна, но при това положение защо проклетият хиперпространствен мега-мощен кръстосвач категорично отказваше да тръгне, си оставаше мистика.

- Мистика! - зацъка с език бармана, подпрял се с една ръка на плота, загледан в мургавия младеж надул кларнет върху издигнатия импровизиран подиум, покрит с ламарина и небрежно метнато чердже.
- Стига с тая "мистика"! Научи една префърцунена дума и ни подпали главите с нея! Дай още една бира! - изсумтя Пешо, редовен клиент, докато избърсваше с опакото на пуловера пяната по мустака си.

Сълза беше твърде напушена, за да действа разумно. Перла го разбра още щом забеляза как посестримата и грабва кларинета и почва да блъска по ламарината. Ситуацията беше изпълнена с мистика, имайки редвид факта, че Сълза принципно беше устойчива на всякакви упойващи вещества. Ето, преди месец например, беше изпила цяла каса с бира, после беше изпушила всичкият наличен опиум и си беше свежа като краставичка. Явно комбинацията със свежия труп имаше доста странен ефект. Е, какво пък, рече си Перла, най-добре да обличам пуловера и да се измитам, преди Той да се е събудил. Нека сама се оправя щом е достатъчно глупава да се надруса и да го буди.

бира, мистика, пуловер, кларинет, ламарина

Дъждът се изливаше неистово над мръсните улици на предградието, биеше оглушително в ламаринения покрив на лавката, а вятърът му пригласяше, свирейки мистично-злокобно в тенекиените кюнци на схлупените бараки. Някакво дребно хлапе с провиснал до коленете избелял пуловер и боси крака притича до лавката, прецапвайки смело калните локви, и спря пред малкото прозорче.
- Чичееее... – провлачи то, опитвайки се да привлече вниманието на дебелия продавач, който седеше полу-заспал вътре. – Чиче, дай две бири за тате.
Продавачът отвори мътните си очички и опита да фиксира хлапето пред себе си.
- Бе`ай ве! – изръмжа той.
В големите черни очи на хлапето проблесна страх и за миг то се поколеба, дали да не се върне да докладва за неуспеха на мисията, но мисълта за бащиното възмездие го възпря и то закрепи една подкупваща усмивка на мършавото си личице.
- Аре ве, чичееее... – устните му вече потрепваха от студ, а черните къдрици се бяха слепили по мокрото му чело. – Тате ше посвири на кларинета утре пред лавката – повече народ ше купува...

мнооооооооого си добра, Ланис!! всеки път се разтапям на атмосферата, която създаваш!

гледам, че Ян е окъснял и е вмъкнал и предните думи в текста така, така...

Хех никъде не пише, че не можеш да ги изпозваш

Ама си малко в грешка - не е окъснял, просто си праи сюжетче