ShadowDance

penzata wrote:Можете ли да ми кажете коя е най-страшната книга на Кинг?

Прочети една негова повест "Лонголиерите".

Spoiler: show

Tам така добре ще усетиш страха от пустотата, която прийжда изяждана от дребните същества с много зъби. Много добре се насажда после идеята, че в един миг може да няма вече нищо на този свят, което да наречеш "СВЯТ". И остава само едното голямо нищо.

Е, можеше все пак да не разваляш известна част от елемента на изненада, да не разказваш голяма част от повестта...

Roamer wrote:Е, можеше все пак да не разваляш известна част от елемента на изненада, да не разказваш голяма част от повестта...

С два реда едва ли се разказва нещо от сто страници, ама поне ще могат да ориентират някой, който се чуди по темата за какво иде реч. Така викам аз де

Всъщност, до колкото си спомням, разказа точно развръзката.

Аз се опитах точно това да не казвам в прав текст, ама... и аз така си го спомням...

Така де, ясно е, че красотата на повестта е в това *как* е написана, но все пак четенето върви по съвсем друг начин, като знаеш какво ще стане в крайна сметка Така че спойлер-тагът, който е там сега, си е съвсем на място.

Абе, фантасти, човека пита за препоръки. Или вие като сте ги чели си пазите само за вас какво сте прочели? Демек, ако някой пита колко е часа, ще почнем да му разправяме какви марки часовници има на пазара, ама не и да му кажем колко е точно, че ще му развалим кефа да знае колко е пустият му час. Бре! Като му кажете няколко заглавия, дали ще е ясно кое е интересно? Препоръчвайте вие, като знаете как тогава. Може и само с инициали на името на книгата, човек сам ще си гадае кое какво е.

Не се впрягай толкова. Просто в случая до голяма степен спойлваш роман, който разчита много на сюжетната загадъчност. За такива случаи я има spoiler tag опцията. Ако penzata не се притеснява от спойлъри, ще прочете текста в тага. За себе си знам, че първото четене на Ланголиерите щеше да ми е доста по-малко приятно, ако до голяма степен знаех решението основната загадка, която поддържа интригата.

крап, аз тъкмо се зарибих да я чета, а то това било развръзката

Абе, нека я прочете, пък сам ще каже какво е усетил. Страхът си е страх, дори и да се знае, че идва

Гробище за домашни любимци и Играта на Джералд - това са му за мен най-откачените романи.

Почти свърших с Гняв.Засега е много различна много яка книга.

Чела съм "Everything's Eventual" и "За писането". От разказите много ми харесаха Autopsy Room Four, 1408 и Riding the Bullet. Втората ми беше интересна от гледна точка на описанието на зависимостта и историята как се е решил да се излеува. Сега ще чета "Живата факла", казаха ми, че е хубава.

Прочетох последното му произведение "Under the Dome"
Впечатленията са ми добри. Приятно съм изненадан, защото от четири-пет години, постепенно Стивън Кинг изпадна в групата на авторите, на които съм чел почти всичко, били са ми любими, но беше се присъединил към тези, които не следя дали са издали нещо ново. А това в моята класация е много лошо
Книгата е връщане към доброто старо усещане - чете се без да може да я оставиш - и така почти деветстотин страници. Стилът е много добър, с типичния за Кинг богат език, с чувство за хумор и на места не-(трудно-) преводими игри на думи. Удоволствието беше, като от среща със стар приятел, за който си мислил, че може би няма да видиш никога.
Не искам да спойлвам сюжет - само ще кажа че в книжарницата на Mall of Sofia може би има останали един два екземпляра. Аз купих два - един за мен и другия десетина дни по-късно за подарък.

Имам я, но напоследък адски трудно подхващам дълги книги. Я се пробвай да ме зарибиш да я чета. За справка - на Кинг обожавам То, Сиянието и Тъмната Кула, кефя се умерено на Кристин и Кери и считам Томичукалата, Безсъние и Сблъсък за книги с огромен потенциал и УЖАСНО изпълнение.

Най-лесно биха те зарибили първите 40-50 страници.
Освен това в началото има карта - обичам книги с карти - това може би идва от фентъзито, което също обичам да чета и дълъг списък с действащи лица.
Ако трябва да я сравнявам с предишни книги на СК, първите ми асоциации са с " Мъртвата зона" - има елемент за това как може политици да манипулират обикновени хора и "Needful Things" - съжалявам, но забравих, как беше преведено заглавието й на български- малък град под похлупак:D , всичко това забъркано в една експлозивно-наркотична смес от добре изградени образи и сюжет.
Любимият ми цитат:

Spoiler: show

The advice is this: 'Never give a good politician time to pray'

Почти нулево ниво на оцелели
А и освен това, въпреки, че СК твърди, че книгата е започната, някъде по времето, когато е писал "Сблъсък" - но всъщност истинското писане е било в последните години, книгата е много по добра и запомняща се от нея. Няма го RF, но пък има малки шегички с Д-р Хаус.
Надявам се да съм помогнал, ако пък не, поне да не съм навредил, каквото е първото правило в медицината