ShadowDance

Еми според мен основната сюжетна линия може да се отдели достатъчно от персонажите.

Spoiler: show

Не е някакво откровение - виждали сме и преди предапокалиптични ситуации, конспирации, убийства на ключови фигури, самозаблудени психопати, дето ще оправят човечеството с цената на много жертви. Якото тука беше, че верно го оправиха, което беше неочаквано и добре дошло за мен.

Абе и историята ми хареса много на второ гледане (на първо заради Озимандиас ми беше малко втф, а в комикса онова главоного няма да го преживея лесно), но си остава на заден план.

За Батман съм съгласна - Хийт Леджър игра като звяр. За мен този филм е и ще си остане точно това - гениалната последна роля на Леджър. На второ гледане (наскоро си го взехме на БД със Сашко) ни хареса по-малко от първия път. Не мисля, че ще го гледам пак скоро.

За последното изречение в спойлъра ти - не се знае обаче дали ще е за дълго, предвид последната сцена.

Само дето в комикса тя беше дадена много по-двусмислено - демек може да стане и тъй, и иначе. Във филма Снайдър отдаде предпочитание на единия вариант - не знам дали да го нарека оптимистичния или песимистичния.

passer-by wrote:За последното изречение в спойлъра ти - не се знае обаче дали ще е за дълго, предвид последната сцена.

Само дето в комикса тя беше дадена много по-двусмислено - демек може да стане и тъй, и иначе. Във филма Снайдър отдаде предпочитание на единия вариант - не знам дали да го нарека оптимистичния или песимистичния.

За мен е точно обратното. В комикса е много по-ясно и много повече насочено ПРО плана на Ози. Именно във филма наблъскаха куп нефигуриращи в комикса бълвочи, че да го изкарат всъщност много лош и обречен на неуспех.

Виж пак последния панел на комикса. Стажантът се пресяга към кошницата, но е така нарисувано, че да не е ясно какво точно ще хване. Може да е дневника, може да е някое от писмата до него.

А във филма с фокусирането на камерата върху дневника на Роршах и многозначителната дебелонамекваща музика плюс още по-дебелонамекващото четене зад кадър на първото изречение от него на мен ми се стори, че Снайдър е "за" разкриването на плана, както казваш, и държи това да се разбере от зрителя. Никаква двусмисленост на финала тук.

Именно. В комикса всичко е насочено КЪМ плана на Ози. Няма ги лайноломите на Дан в края, няма го Реквиемът на Моцарт И го няма дефинитивно дневникът на Роршах. Бъдещето най-вероятно ще бъде такова, каквото Ози предвид и за какво направи всичко.

Във филма обратно - Дан си приказва малоумията за поруганото и изкривено човечество, камерата и музиката са влезли в лют съюз да ни убедят, че Озимандиас ще остане сам, низвергнат, мизерен и провален, а накрая... макар че обективно погледнато и във филма всъщност не хваща комикса пичът. Просто зад кадър зазвучава началото му.

Точно това е готиното в комиксовия финал - така е извъртян, че всеки читател да си избере предпочитания от него край. Мур не ни налага нито единия, нито другия вариант.

Филмът си е доста по-първосигнален, това е ясно.

За мен Мур без да налага, твърдо подкрепя единия вариант. И само тогава има смисъл от историята, щото клишето за проваления мегаломан, опитал се да спаси света, не предлага абсолютно нищо от години. Точно в разчупването му тук, както писа и Амелия в спойлера си, е силата на комикса.

Съгласен, и за мен това е по-вероятният вариант, особено предвид анархистките уклони на Мур (видяхме ги и във В като Вендета от друг ъгъл). Ама оставя вратичка и за по-идеалистично настроените към ред и стандартен хепиенд читатели, което е твърде любезно от негова страна.

Това впрочем си е едва ли не тема за отделна дискусия - кой е съгласен с плана на Озимандий и защо, кой е против и защо?

Кой мисли, че планът ще успее, кой смята, че по някое време нещата пак ще се върнат в старото русло?

В комикса Доктор Манхатън казва на Озимандий "Нищо не си променил, Ейдриън. Нищо никога не се променя" и Озимандий го налегна съмнението и се развика "Ей, чакай, стой тук, какво искаш да кажеш?", ама Докторът вече си беше заминал.

Та пак си има някакво двусмислие. Мур ловко се измъква от ясно заемане на позиция. Не че няма мнение, сигурно има, просто не ни го размахва пред очите като Снайдъра.

Всъщност не му каза това. Каза му "Nothing ever ends". Което е монументално различно.

Roland wrote:Всъщност не му каза това. Каза му "Nothing ever ends". Което е монументално различно.

Озимандий мислеше, че с плана си е сложил край на войните и насилието между хората. А Докторът благо му каза да не е толкова сигурен. Няма нищо ново под слънцето, всяко ново нещо е добре забравено старо и т.н.

Аз поне така го разбрах. Друг ще го изтълкува другояче.

Това е едно от гениалните неща в комикса - отваря пространство за разсъждения, а не ти ограничава хоризонта в стил "това е така и само така".

Мне, всъщност. Ози каза нещо в стил "в крайна сметка бях прав, нали?" и Манхатън му отговори "нищо няма край". Контекстът е ясен - и Ози ще страда до края на живота си, и тоя мир, дето е постигнал, няма да е вечен. Няма нищо общо с "нищо не се променя, всичко се повтаря" и т.н. Прочети си го пак. Напротив, точно обратното е - не "постоянно повторение", а "постоянна промяна". Самият Манхатън все пак това го вълнува.

Постоянната промяна в един момент не води ли до повтаряне на вече познати неща? Не точно същите, а в стил "старата песен на нов глас".

"Нищо никога не свършва" = нещата продължават както са били = изживяваме вече познати на човечеството неща - външно различни, по същество същите, колкото и някои от нас да се пънат да внесат промяна = нищо никога не се променя.

Пак казвам, така го разбирам аз. Може да има различни тълкувания и все да са "верни".

Вариантът как един атлетичен синеок блондин с мания за умствено и физическо съвършенство (хммм, откъде ми е познато това? ) най-сетне успява да промени поведението на човечеството с план тип "целта оправдава средствата" също е кефещ. Да, знам, Александър Велики и т.н., ама в комикса повече ми мязаше на арийския идеал. "Ще избия милиони, за да оцелеят милиарди"...

С удоволствие бих си го прочел пак, ама го нямам. Впрочем би ли го донесъл утре на Ефремов, че като никога май ще мога да дойда? Няма да го взимам да го чета, че Валери ще ме утрепе щото му се е наточил, ама поне да сравня изданията.

Едва ли ще мога, сори. Но Емо ще носи нормалния. А това с повторенията си остава твоя трактовка, но тя си противоречи с мисленето на Манхатън принципно за мен, така че не я споделям.

Манхатън, който е другият много умен и обективен пич в комикса/филма, одобри плана на Ейдриън. Оттам, как разсъждават разните посредствени мозъци за мен няма значение. Светът беше почнал да се оправя, а въпросният вестник никой не го бръснеше за сливата, поне в комикса. Четяха го разни крайни психопати като Роршах. Във филма това може да се разбере от мизерния офисец на нещото. И да публикуват дневника и да не го публикуват - все в гъз. Все едно някой да се трогне глобално, ако в Бг публикуват нещо във вестник Шок или вестника на Атака. За мен и от комикса стана ясно, че истината ще се разкрие, но никой няма да й обърне внимание.