Какъв цвят е форумът?

[Super M]

При Борисов показните акции (точно като при последния мандат на Софиянски) са много на брой, но резултатите от тях са никакви.

Разказвали са ми как, когато е оглавявал МВР и случайно са заловили пратка с наркотици, полицаите е трябвало чинно да го чакат няколко часа да пристигне от София, за да даде интервю за брилянтно проведена и добре планирана акция ))


А междувременно правителството на червените на последното си заседание е изразходило 160 милиона. Ако могат, ще започнат да раздават и пачки с пари (не е като да нямат опит). Единствено Ники Василев явно е проявил някаква форма на самосъзнани, за коетое евала:

http://dnes.dir.bg/2009/07/09/news4745577.html

Моридин не е червена бабичка, а просветен радикал с анархо-либерални уклони.

Моридин е, как беше казал вашия колега от другия сайт... анархокомунист?

[Marfa]

Не е пък анархокомунист!

[Moridin]

Всъщност определението на Преводача е доста стойностно

[Super M]

Само за протокола: моето беше шега. Да не се нацупи някой сега

[Samail]

Аз, апропо, не гласувах негативно. За мен Костовото правителство е единственото, което наистина е направило нещо градивно, да не говорим, че започна най-важните процеси за държавата, чиито лаври се опитваха да си приписват после следващите правителства. Антикампанията срещу Костов е ясен показател за страха на мафията, пардон, определени политически кръгове, от него.

Ама крадял бил. Еми халал да са му. Всеки е крал. Деспотичен бил. Ами честно казано от такъв имаме нужда, смятам аз. Така или иначе сега няма шанса да е прекалено деспотичен.
[...]
За мен когато държавата е в ГЗ, не е време да се гласува на идеализъм, а практично. Най-малкото зло НЕ Е химера и НЕ означава примиряване. Най-малкото зло е това, което ще ти навреди най-малко. А в ситуация като нашата да ни се навреди по-малко е ВАЖНО. И може да се говори колкото си искаме за свободен избор и прочее, кой какви права имал и т.н., но за МЕН (лична позиция и т.н.) реално отговорният и граждански вот е този, който дава гласа си за партия с истински шанс за управление. Другото е глас за Доган или комунистите. А колко още управления трябва да минат с тях, за да ни уври акълът, че не, те просто не струват?

В нормалните страни хората избират между 2, 3 или 4 партии, айде понякога най-много да се появят към 9-10 в трудни времена или пък на президентски избори. Но като имаш 20 и кусур партии, мнозинството от които малки и незнайни, къде отива цялата логика. След като ги има, колкото и тъпо да е това, ние все пак имаме право да гласуваме за една партия, дори и тя да няма изгледи да влезе във власта. И впрочем тук трябва да разясним за каква власт говорим - изпълнителна (правителство) или репрезантивна (парламент), защото според мен и в двата случая мнението на народа се зачита. Но няма смисъл да се вдълбава в това, от край време си трябваше ограничаване на броя на партиите, да не говорим че 4-те процента до последно оставиха хората да вярват че партии като НДСВ влизат - те какво са виновни хората, те нали са гласували за това да влезнат. Точно в това е демокрацията - да се гласува за партии които дори и да нямат изгледи за власта на първо време, имат изгледи за добро развитие, и евентуално един ден да управляват. Тук в Канада има един такъв пример с Новата Демократична Партия които дефакто не са управлявали откакто са създадени, но тази зима замалко да влезнат в коалиция със опозицията, т.е. другите партии се съобразяват с тях.

Иначе уважавам правото на всеки да избере партията която е най-близка до политияеските му убеждения, индивидуалност и т.н. При всички случаи признавам че глас за Сините е поне рационално за разлика от глас за ГЕРБ което ми прилича на гласуване под хипноза. И все пак казваш да не сме идеалисти, а сам почти идеализираш една личност, като все пак знаеш че партията/коалицията е това което наистина важи. И освен това другото което ми се набива на очи в избирателите на Сините е наивното мислене, че като сте взели малко повече проценти и хоп Бойко ще вземе да ви приеме във власта и ще му се упражни и един вид контрол под тоя начин... Ми че той Бойко си взе почти пълно мнозинство (дали напълно легално не знам), това което сега може би не оставя Костов да спи е че тея 5-6 места които им липсват може и спокойно да бъдат заети от РЗС. Къде отиде логиката сега??

[passer-by]

Айде изчакай да видиш състава на новото правителство и тогава да коментираш на кого колко обръща внимание Борисов.

А относно личностите - доста хора гласуваха за ГЕРБ само и единствено заради обожанието си към бате Бойко. На места познаваха и уважаваха мажоритарните му кандидати, да, както РРС даде пример с Габрово, да речем. Ама за пропорционалните листи гласуването според мен си беше точно лидерски тип. А в някои случаи за мажоритарните също - някои хора гласуваха за гербера защото сметнаха, че той е с най-големи шансове да отстрани този или онзи друг кандидат.

[Roland]

За мен гласуването за личности е единственото разумно решение в страна, където теоретичните идеологии на партиите не значат абсолютно нищо, окажат ли се те на власт. Червените ни са по-десни от сините, баси!

[Super M]

Не знам... какви толкова личности имаме тук. Първо, в един парламент от 240 депутата, отделните личности не могат да оказват необходимото влияние. Второ, самите партии издигат личности, които в крайна сметка остават зависими от партийните централи или са авторитетни фигури в обществото, но никога не са се занимавали с политика и са просто кухи лица на ПР кампании. А ако говорим за независими кандидати - кои ще са тези хора, които могат да си позволят да финансират сериозна кампания - отново нечии поставени лица върху чието добро име се паразитира или местни бизнесмени и престъпници, които използват възможността - я за да избегнат затвора, я за да погъделичкат съмнителния си авторитет, я за да лобират за личните си бизнес интереси. В крайна сметка колко силни независими и ориентирани към политиката фигури има в България и какво влияние биха оказали те в парламента? Другото ще си остане пак добре познатата партийна игра, но колкото способни и харесвани политици, пренаредени в партийните листи, толкова и добре изглеждащи, кухи марионетки, нямащи си и понятие от политика, ще ги последват.

От друга страна, ако това би усложнило методите и технологията на гласуване, така че да обърка неграмотните избиратели, бих се зарадвал поне малко. Аз бих предпочел или закон за задължителното гласуване, или образователен ценз и разбира се, премахване на гласуването с двойно гражданство.

Това са моите разсъждения. Обаче, аз не съм се занимавал да проучвам мажоритарни системи в други държави, които успешно ги практикуват, Просто, мисля, че нашето общество не е узряло за подобен ход и той ще бъде по-подходящ в много високо развити демокрации, с мощно гражданско общество, с по-малко население или поне по-малък брой депутати в парламента.

[Marfa]

А беееее... И аз много много не го разбирам това мажоритарно гласуване, което щяло да бъдело много яко, понеже щял да се елиминирал чисто партийния вот и не знам още какво.

Така. Обществото има нужда от партии, които да представляват съответните му там политически идеи за управление. Бръщолевенето на Жорж Ганчев за синьо-червената мъгла и как трябва да бъде ликвидирана, което впоследствие беше доведено до успех от Сакса, ако се преведе, означава буквално: "да, хайде нека да оставим една голяма част от обществото без представител във властта, щото ще е много яко!".

Стигаме и до личностите. Ами аз например много бих се разстроила да знам, че гласувам за личност, която няма никакви партийни пристрастия, обаче видиш ли била добър специалист. Какъв ще е тоя човек, дето няма никакви партийни пристрастия, обаче иска да влиза в парламента и да управлява? Как ще управлява? Какви закони ще гласува? Какво ме интересува, че същият този човек е чудесен хандбалист и капитан на националния отбор (примерно), като не може сам да реши десен ли е или ляв? Не разбирам това, честно казано, нито са ми ясни хленченията на президента "ама те пак сложиха партийни лица в листите". Е кви да ти сложат бе, мама? В Зона 51 ли да ги развъдят тея безпартийни обществено значими фигури, дето не знаят какви са и за какво се борят? Виж, ако под мажоритарна система се разбира всяка партия да представи имената, с които кандидатства, а ние да зачеркваме кого избираме, това по-може. Хем ще е начин от управлението най-сетне да се разкарат някои неприятни за народа фигури, за които той обаче гласува от немай къде (отказвам да приема, че това се пише "отнемайкъде"), само щото не иска по-неприятна фигура да застане на това място.

Ще обясня защо предпочитам и двупартийния модел. Да вземем да речем една страна като Дания - малка по площ и по население. Тя е с многопартиен модел, ако мога така да се изразя. Ами има купчини партии в нея, които обаче са с ясно изразена пролява или продясна насоченост. Които надделят при изборите, правят си коалиция и си управляват. Това при нас не може да се получи просто защото имаме само една партия от едната страна - лявата, (не броя някакви измислени БКП-та, дето дори и роднините им не гласуват за тях), в средата имаме изключителни политически проститутки в лицето на ДПС и НДСВ, готови да си легнат с всеки, който им предложи нужната сума, а в дясно в момента нямаме нищо. Затова и Бойко го играе десен, щото вижда какво се харчи в момента. Обещанието на царя да разбие партийната система беше преизпълнено, а резултатът е, че голяма част от хората нямат реално представителство. Изборът им какъв е? Или при злия Костов, който доказано убива Пепита и яде авиокомпании на закуска, или при Бойко, дето какъв е точно не е много ясно (кой се скъса да проваля всеки възможен протест, който би разлюлял правителството, че не се сещам?).

А страната има яростна нужда от ясно ляво и ясно дясно, за да знае от кого да търси отговорност. Не като тоя цирк сега в тройната коалиция, мирнапрахай, дето всички се сочат с пръст и пищят "той беше". Ако пак се получи някакъв такъв тюрлю гювеч от монарх, комунист и турски мафиот за подправка, направо да вземаме по една лодка и с умерен курс да потегляме към Вануату.

[Moridin]

Аз лично познавам твърде малко хора, които да са изцяло десни или изцяло леви.

Шансът да си избереш партия, която да те представлява изцяло, е минимален. Шансът от 240 депутати да се формира резонно мнение, до което вероятно и ти ще стигнеш, е голям.

Все пак не е ли това смисълът да има повече депутати в народното събрание? Така че ЛИЧНОСТИТЕ да могат ЗАЕДНО да избистрят оптималното решение. Ако всичко опираше до партийна доктрина и идея, то тогава да имаше само по един народен представител от партия баси, тамън щяхме да поспестим.

Според мен за болшинството държавни проблеми ИМА най-добро решение и до него може да се стигне не толкова трудно. 240 души би трябвало да могат - стига да не гласуваха партийно, във хваления от Марфа модел ;р Партийните пристрастия за мен имат място при въпроси от дългосрочно стратегическо естество, нежели от по-фундаментално законнодателна гледна точка. Ако една КОНСТИТУЦИЯ например е по някакъв начин повлияна партийно и идеологически*, това за мен никак не е на добре.

Така че аз съм напълно ЗА мажоритарна демокрация, защото за мен тя е най-близко до оригиналната такава (гръцката), с тази забележка, че в големи държави по презумпция не работи. И аз не знам как точно го практикуват в държавите където го практикуват, тъй като ми се струва нереалистично да има достатъчно социално активни личности, за които народът да знае.

Мажоритарните избори имат повече място на общинско ниво, вместо партийните общински съвети, които са няква гавра кат цяло.

==========

* тук изключвам минималното множество лични свободи и задължения от идеологията - наистина те по подразбиране също са своего рода идеология и разбиране за света, но тъй като практически цялата западна цивилизация ги изповядва...

[Maledictus]

10х с Жоро, почти същото ми се върти и на мен в главата по темата....

[Super M]

Не знам дали за реалностите на българското общество, подобна система е резонна и от гледна точка на оказването на натиск върху депутатите. В състава на партиите депутатите се съобразяват с решенията на партийната централа като в някои редки случаи си позволяват свободата да се отклоняват от него. Това поражда до известна степен предсказуемост и стабилност, която е жизненоважна за всеки политически процес + поне някаква форма на колективна отговорност. Когато някой депутат възстане срещу партията си, отзвукът е силен. Пример: Депутатът от БСП професор Близнашки се противопостави на законопроекта за 8-процентната бариера при избирането на коалиции. Друг пример - помиярите, които изгониха от Атака и които подкепиха Тройната коалиция в предния парламент (които са също и пример за недостатъците на пропорционалната система). При един пъстър и раздробен парламент избирателите няма да разбират кой какво гласува и защо, от какви подбуди се води, оказван ли му е натиск, купен ли е, освен ако целодневно не се занимават с политически новини и анализи. Депуатите, които наистина работят съвестно и идейно, няма да успяват да се наложат и да получат необходимото внимание и подкрепа, а тези които са проводник на благодетелите си успешно ще се сливат с тълпата и ще бъдат напълно неконтролируеми.

Това са моите опасения.

[passer-by]

Браво на Жоро за последния му пост. Крайно време е да престанем да се делим на десни и леви, още повече, че у нас това са лишени от съдържание етикети, и да подкрепяме една или друга инициатива, която ни се струва стойностна без значение откъде и от кого е предложена.

Марфе, не беше ли "от немай-къде"?

[Moridin]

Не знам дали за реалностите на българското общество, подобна система е резонна и от гледна точка на оказването на натиск върху депутатите. В състава на партиите депутатите се съобразяват с решенията на партийната централа като в някои редки случаи си позволяват свободата да се отклоняват от него. Това поражда до известна степен предсказуемост и стабилност, която е жизненоважна за всеки политически процес + поне някаква форма на колективна отговорност. Когато някой депутат възстане срещу партията си, отзвукът е силен. Пример: Депутатът от БСП професор Близнашки се противопостави на законопроекта за 8-процентната бариера при избирането на коалиции. Друг пример - помиярите, които изгониха от Атака и които подкепиха Тройната коалиция в предния парламент (които са също и пример за недостатъците на пропорционалната система). При един пъстър и раздробен парламент избирателите няма да разбират кой какво гласува и защо, от какви подбуди се води, оказван ли му е натиск, купен ли е, освен ако целодневно не се занимават с политически новини и анализи. Депуатите, които наистина работят съвестно и идейно, няма да успяват да се наложат и да получат необходимото внимание и подкрепа, а тези които са проводник на благодетелите си успешно ще се сливат с тълпата и ще бъдат напълно неконтролируеми.

Това са моите опасения.

Има много резон в казаното от теб, но искам да отбележа, че контрол така или иначе НЯМА или поне не се забелязва да има. А партийното гласуване е нож с две остриета - може да прави нещата по-предвидими, но лишава от разумни решения по партийно-стратегически причини.

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ RAISON D'ETRE НА ДЕПУТАТИТЕ НЕ Е ДА ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ ПАРТИЙНИТЕ СИ ЦЕНТРАЛИ, А ДА ПРАВЯТ ДОБРИ ЗАКОНИ ЗА ДЪРЖАВАТА. Все пак.

Между другото, по закон в момента всеки може да се отцепи от партия. Ако целта му е да прави на въпреки, нищо не му пречи да ги излъже колкото да влезе в парламента и да си развява коня като независим. Пропорционалната система не е спасение от това.

[Super M]

Добрата новина е, че Парламентът е пълен по време на парламентарен контрол и то през лятото (директно по БНТ в момента). Преди не се събираха и 10 човека вътре. Който е гледал, знае!