ShadowDance

Не, СПЕЦИАЛНО за тези книги авторът е бил така добър да сложи транскрипции в речника отзад :Р Не на всичко, разбира се...

Сложил е транскрипции на седем от героите.
Расите и фракциите нямат такива, така че съвета ми за четене по удобство важи.

Aз им викам Куниюри и Дуниайн.

Аз така и не написах моето произношение, но то е почти като на Роланд - Куниюри и Дуняйн.

БТВ и на двете английски издания са мизерни кориците.Особено тези с мъжете.

Мен пък ме кефят, особено тези с мъжете.

А по принцип предпочитам канадското издание, ма цената ми идва бая нанагорно, та се примирх с английския mmpb.

Ужасно ужасно ужасно добро есе на тема как работи всичко в света на Еарва и обяснява много неща супер убедително:

http://www.forum.three-seas.com/viewtop ... 17&t=39359

но не го четете, ако не сте чели поне първите три книги, тъй като все пак спойли уърлдбилдинга, а и части от сюжета.

Ако някой иска да обсъдим, да дава
Авторът направо ме възхити, как може човек да пише толкова ясно, разбрано и вярно, не знам, искам да имам деца от него

Искам да питам само на мен ли ми е мътно сега като съм в началото?Имам предвид тия Нехора и Сранк и т.н.

Не, бате, на нас всичко ни беше ясно от раз на първа страница

Уф не ....аааааргх,остав и аз не знам какво имам в предвид че да го изкажа като хората.

The Judging Eye

Ревюто съдържба масивни спойлери за оригиналната трилогия, така че който не я е чел, да избягва

Чета The White-luck warrior и се РАЗБИВАМ от кеф, вчера даже не съм пускал лаптопа за да чета

Бакър определено си връща формата след явната стъпка назад с предната книга. Малко по-подробно (до към 1/3 съм)

* Интроспекциите са доста намалени
* мащабът нараства значително, а неща СЕ СЛУЧВАТ
* Соруийл има малко екранно време
* появиха се още Школи, описанието на вещиците в битка е просто ОМГ
* повечко, и по-яки герои - Фанаял е доста пич; а Инрилатас е просто убийствено як - представете си безскрупулен и луд Келхус
* частите на уайт-лък уориъра са просто гениални - микс между стила на Рей Бредбъри и майндфъка на Джийн Улф - уникално добро е, но чак на втората такава схванах какво става с него
* КОНСУЛТЕЦ - омг чак сега осъзнах, че в предната книга нямаше Консулт
* Върнаха кинематографичния стил от птичи поглед на битките - яко кеф

засега най-слабата линия изненадващо е тая на Акеймиън и Мимара (все пак тя беше най-силната в предната книга), докато линията при Езменет става все по-напечено

изобщо книгата бъка от положителност и радва много силно, жалко че ще си дам киндъла за два дни

На средата на The White-Luck Warrior съм и се размазвам. Някакви огромни нива над предната е и дори дразнещите неща не са прекалено дразнещи. Единствено не мога да трая гадното чаве Келмомас, който освен че е Стюи (което само по себе си не би било лошо), е и Уесли (мотивационна значка с остроумен надпис за който успее да дешифрира горното за под пет секунди ).

Жоре,

Spoiler: show

Стигнах до сцената, дето те беше издразнила като развитие - убийството на Инрилатас от Майтанет, предполагам? Мен не ме издразни особено, Инрилатас ми беше малце твърде уайлд. По-скоро не ме изкефи, че сега Майтанет и Езменет съвсем ше се избият, а гнусното келеме остава извън подозрение...

Прочетох я днес. Брутална, думите не стигат. С малко уговорки най-добрата книга от петте дотук. И яко heartbreaking.

Ако нещо й липсва, това е главно гледната точка на Келхус, но очевидно в тази трилогия ще трябва да минем без нея Сцените между въпросния и Прояс обаче са бижу на квадрат.

Бих написал нещо по-подробно, ама бързам, а и още я преживявам

@Рол -

За съжаление го има това, което ти не харесваш - т.е. че нещата се случват по кофти начин за готините герои, но този път това почти не става немотивирано, а е по-скоро неизбежно. Единствената линия, за която наистина беснях, беше тази, която си писал в спойлера. Но пък и там направо ме хвана за гърлото Много силно развитие на тази линия, много. Иначе сцената, която имаш предвид, ме издразни най-вече

Spoiler: show

с това, че Инрилатас наистина беше интересен герой и е тъпо всичко това да става заради Келмомас, но пък сцената беше наистина добра. Силно се дразнех на битката между Майтанет и Езменет, но както казах току-що развръзката е задоволителна

И мен Келмомас много ме дразни, силно се надявам да не стане главен по някакъв мистериозен начин. За сметка на това нататък има малко character building на Серва и Моенгхус, които са гига яки, определено са най-готините от децата на Келхус.

Линията с Акеймиън разрешава почти всички въпросителни и честно казано е ТОТАЛНО ОМГ, а краят просто нямам думи да го коментирам.

Абе книгата е веднъж.

п.п. Трябваше да има и още малко от негъра-магьосник де, той беше пич

"Love", the Holy Aspect-Emperor said, "is for lesser souls"

So many orgasms in one regular-sized sentence ;_;