ShadowDance

Аз всичките съм ги чела минимум по 2 пъти пък И това си го спомням с белота Цветът на магията и Фантастична светлина са си най-първите от серията и са малко като опитни ми се струва Но мен си ми бяха много забавни, те бяха първите, които прочетох всъщност и досега си се кефя Много култово беше това за застрахУловката, много се смях първия път като го четох

Moridin wrote:Аз нищо не помня от Морт и като цяло го смятам за една от по-слабите книги за Смърт Дядо Прас е на светлинни години по-яка.

Е, сега, аз съм нууб, относно Пратчет. Ясно ми е, че даже не съм се докоснал до най-доброто му.

Най-накрая започнах сериозно да чета Вещерите на Крис Удинг.В началото беше мудна но сега започва да става много яка.

прочетох "Чужденецът" на Камю. Наистина невероятно мощна творба, а пък и философията на Камю винаги ми се е струвала най-близка и понятна.
Иначе ми се стори като идеален сценарии за някой по-тежък арт филм. То даже май е правена някаква екранизация, но не особено успешна

Клифърд Саймък - Резерватът на таласъмите

Strelok wrote:Клифърд Саймък - Резерватът на таласъмите

Чак сега?

Да, след Всичко живо е трева се отказах за кратко от Саймък.

Каква стана тя - на стари години започнах да чета приключенски романи При едно почти случайно оглеждане на съседен рафт в един Orange полюбопитствах за поредица (на английски), която не бях виждал дотогава... и няколко минути по-късно захапах първата книга за приключенията на капитан Diego Alatriste

За тези, които не са попадали на книгите или на филма, авторът открито си признава, че един от идолите му е Александър Дюма (баща ). Действието в книгите за капитан Alatriste се развива в Испания от 17 век и си има кажи-речи всичко, което може да се очаква от ренесансов приключенски роман - крале и благородници, кралици и благородни дами, обикновени войници, саби и пистолети, любов и омраза във всички възрасти... Забавно е и става за приятно прекарване на времето

Аз го намирам слабичко, особенно сравнено с другите му шедьоври -Морската карта, Учителят по фехтовка и Деветата Порта!

Е, аз не съм казал, че е шедьовър, просто че е приятно за четене Това всъщност ми е първият сблъсък с автора; благодаря за препоръките.

"Синя, а не зелена планета" от Вацлав Клаус. Първо, чехите са случили на президент, и второ, колко се радвам, че не съм сама в разсъжденията си.

поясни

Ми накратко е точно обратното на "учението" на Ал Гор и разглежда климатичните промени като част от естествен цикъл, оплюва истерията, заради която се секат гори за да се сеят култури за производство на биодизел и счита екстремната псевдоекология за екстремизъм, без същевременно да пропагандира изтреблението на белите мечки и унищожението на тропическите гори. Още съм доста в началото, като я завърша ще направя по-подробен обзор.

Взех си на голяма оферта "Пергаментът" и "Мастило". Най-красивото издание, което съм виждал на ИнфоДар, след луксозното на Патрулите, разбира се. Отзиви?

Започвам след като довърша "Вещерът". Най-сетне започнах романите, след като излязоха всички, въпреки путкенските номера на ИнфоДар. Книгите се четат за еди-два дена. Довършвам "Време на презрение". Леко, приятно, АДСКИ четивно и грабващо. Правилното непритенциозно фентъзи.

Отзиви за "Пергаментът" ли искаш? Великолепна книга, повече няма какво да се каже... на мене сигурно половината ми е минала покрай очите (четох в ревюто на мастилото нещо за Еврипид и Арлекинови комедии, дето посмъртно не бих го хванал даже да бях чел книгата), но и така да е, пак има какво да се хареса, а и ти сигурно повече ще уловиш от мене.

Аз чета на Маккарти All the Pretty Horses и по дяволите, тоя човек може да пише. Не ме интересува много историята, тя не е и започнала реално (очертава се да е романтична), обаче езикът му опиянява. Онова, дето Роланд го е писал в ревюто за "Пътя", дето независимо от нищослучването концепцията за скука била невъзможна? ВЯРНО Е. Май за всичките му книги...