ShadowDance

Jen wrote:логореята и неовладяността е във всички нива там, ако ме питаш мен - наратив, език, идеи... В сравнение Миевил е просто различна вселена на стегнатост и контрол. Smile

Моите впечатления от Дънкан са доста противоположни Но пък на мен ми трябваше половин книга, за да му му вляза в ритъма и замисъла, така че може накрая и сам да съм се убедил, че всъщност всичко е доста добре контролирано Съдейки обаче по честата свръханалитичност на Дънкан (най-вече в статиите му) и любовта му към моделирането (в това сигурно и програмисткото му минало има пръст), съм по-склонен да мисля, че по-скоро контролът го има. Скоро мисля да подхвана Книгата пак, този път в обратен ред, любопитно ми е как ще ми понесе втория път

А Миевил определено няма задръжки по отношение на лексиката. Но пък далеч не се изхвърля безцелно, много добре ляга на търсената атмосфера.

На Миевил само в Пердидо имах проблем с дългите описания. Той сам си признава, че се е олял леко в тази книга. Не че след това става минималист, но стилът му е доста по-стегнат в следващите книги.

Бе и в The Scar сякаш е цитирал всички ентрита в многотомен справочник на морската фауна Но е факт, че тя е като че ли доста по-концентрирана.

Значи...тоя "Пергаментът" много го влачих. Хареса ми книгата, четох си я доста по-бързо от колкото очаквах, започнах да разбирам малко по малко какво става, достигнах на 100 страници от финала, много надъхан и...я заебах. Издразних се как тъкмо когато започнаха да се изясняват нещата, авторът реши да пише за още някакви глупости, които ми се сториха напълно излишни, и ме объркаха още повече. Книгата е страхотна, умно написана, невероятно жив стил, всъщност се чете лесно, но проблемът й е, че си минал 500 страници и си нямаш абсолютно никаква представа какво се случва. Ще ги мина тези 100 страници, обещал съм си, че няма да я оставя, ама това ще се случи другата седмица, че не мога да погълна повече от нея на този етап. В "Мастило" нещата разясняват ли се, ениуан?


Аз продължавам да си поправям грешката, че до сега не съм се докосвал до Пратчет. След като набарах страхотната оферта и си взех 17 негови книги, на цена, два пъти по-малка от пазарната, чета като невидял. Изгълтах "Малки богове", сега съм на "Еманципирана магия", преди това прочетох "Цветът на магията", "Фантастична светлина", "Подвижни образи" и "Морт". Направо съм обсебен от този гений. Радвам се, чее започнах да го чета чак на 18, защото си давам сметка, че ако ми беше попаднал преди години, нямаше да разбера нищо и книгите щяха да ми се сторят боклук (то това се и случи де). Сега съм почти вманиечен и надувам на всеки главата с лафове от книгите и прочее, мисля, че повечето от този форум са минали през този етап и ме разбират. :Д

Освен огромното количество пратчетки, рекламният коледен талисман на Кока-Кола ми донесе и поръчка от Бард в лицето на "100-те разказа" на Бредбъри и "Златния компас" на Пулман. Искам някой от форума да даде мнение за последното, защото си я взех по-скоро от обща култура и заради готината оферта, освен адски тенденциозното и неинофмативно ревю в сайта, писано преди доста време, други отзиви не съм чувал.

Между другото по някакво страхотно стечение на обстоятелствата са докарали Цветът на магията.Някой може ли да каже след нея и Фантастична Светлина кое се чете и по принцип какъв е редът?И доколко пречи ако ги четеш размешано?

Dante wrote:"Златния компас" на Пулман.

Почвай я веднага знаеш че имаме сравнително сходни вкусове трилогията е ИЗКЪРТВАЩА.Силно антихристиянска или по-скоро анти-институцията църква,смесва герои и елементи от детски приказки със зрели диалози и размисли,има УБИЙСТВЕНИ обрати,така че може дори да се похвали със послание.Друг плюс е че средната част не е типичната такава в трилогиите(влачене,тъпчене на едно място и некадърен опит за завръзка на това което ще стане в последната част) а всички герои са убер яки.Плюс интересен уърлдбилдинг и много интересни концепции и разсъждения върху Библията и природата на греха.

Няма "ред". Има какво ти се чете. Ринсуинд и Вещиците разкриват света, но по различни начини. Книгите за Смърт са по-филосовски, тези за Стражата - по-сюжетно ориентирани по як чандлъров начин. Самостоятелните са си всяка според тематиката. Иначе съм сигурен, че с няколко клика из интернет ще намериш табличка във всяка сюжетна линия какъв е редът на книгите.

Ясно, значи ще ми хареса много. Надъха ме е частта с църквата, най-вече след като прочетох "Малки богове".

Относно книгите на Пратчет - могат да се четат и разбъркано, но най-добре е да си ги прочиташ както са по хронологичен ред различните сюжетни линии, виж тази много полезна схема:

Spoiler: show

Ами тогава ще почна с Цвета на магията и Морт че второто ми хвана вниманието днеска.
По темата: Локи продължава да кефи и ми харесва че преводачът не е смекчил псувните та така поне частично се запазва стила на Линч ама все пак си е друго на английски това го видях от пролога който си изтеглих от сайта му.

При Пратчет аз лично започнах с "Истината" и тя ми хареса доста. И мисля, че е добра за първа книга. След това прочетох "Стражите! Стражите!" и те също ми харесаха.
После подхванах "Еманципирана магия", която ми допадна малко повече, обаче беше общо взето близка до другите две, но една малка идейчица по-добре. От нея прецених, че явно Вещиците са героите, които са точно за мен. Сега съм на "Вещици в чужбина" и ми харесва безумно много. Първата книга на Пратчет, която да ми хареса толкова много. Като я свърша трябва да си прочета всичко останало за вещиците в хронологичен ред.

За Ринсуинд книгите мисля, че бяха по ред "Цветът на магията" -> "Фантастична светлина" -> "Магизточник" -> "Ерик" -> "Интересни времена" -> "Последният континент" -> "Последният герой". Естествено, "Вузев" ги издадоха разбъркано, което води до известни обърквания - примерно краят на "Магизточник" би трябвало да води до началото на "Ерик", доколкото помня, но "Магизточник" беше издаден десетина-петнайсет години след "Ерик" на български.

Иначе лично аз започнах с "Интересни времена" и все още си ми е любимата Пратчетова книга. Мисля, че и книгите за стражата биха били страхотно начало, просто защото Ваймс е ГОЛЯМ образ, който допада на абсолютно всеки, с когото съм си поговорил за него. Вещиците също са добър избор, но е силно препоръчително те да се четат поред. Всъщност всяка от книжките за Диска е добра за навлизане в света - тъй или иначе или ще я изчетеш докрая, или ще я хвърлиш след първите трийсетина страници и няма да погледнеш автора повече.

Аз си ги чета подред на сюжетните линии, но не съм заел само една, защото мисля, че така не е хубаво. Чета малко от смърт, малко от вещиците, малко от Ринсуинд, за съжаление още не съм започнал за стражите, но скоро мисля да поправя грешката си.
Прочее, аз съм доста доволен от Вузев (като се правим, че не виждаме фейла от Going Postal, разбира се), преводите са на ниво, книжките са 1:1 с английските верси като офромление, освен това са евтини. Като се има в предвид безумните цени на повечето издателства, които надминават английските, грозните офромления и гадните преводи, мисля че в случая няма какво толкова да се оплакваме.

Вузев много ме радваха и мен, имам си всичко на български до Going Postal и много се кефя. Действително четенето в оригинал е несравнимо по-голямо удоволствие, но... когато няма риба... Най-голяма радост ми беше когато излизаше по книжка на месец и си ги купувах на секундата Ех, хубави времена бяха!
По темата - чета The Graveyard book на Геймън, много приятно четиво за такива като мен, които обичат приказки и детски книги като цяло

И аз чета Геймън - Никога, никъде, никой. Много добре върви и ако имах повече време нямаше да се откъсна от нея.

Хорър ли е или по-скоро криминале?

Ърбан адвенчър