ShadowDance

Джейми за пореден път се убеждавам че са го кастнали перфектно.

Не съм гледала седми епизод, като го изгледам ще кажа. Може и на мен да ми хареса. Дори много ми се ще да ми хареса. Но... Няма как да не сравняваме екранизацията на една книга с книгата. С кво да сравнявам? С прането от съседния балкон ли? Ако беше самосиндикален сериал като Рим примерно, без литературен първоизточник и то бестселър, да не го сравнявам. Ама така е просто неизбежно, сори.

Книга и сериал не се сравняват, освен в синопсисите си. А сравняването на синопсиси е безсмислено упражнение.

False. Аз лично си сравнявам кефа от двете. Не очаквам едно и също, но очаквам да ме изкефи поне толкова.

Е щом е фолс.

False си е, да ^_^

Чай да добавя - фолс е, че няма смисъл да сравняваш синопсиси, защото ти... ъъ, си мериш... кефа? 1=6 муцх?

Не можах да схвана много проблемата тука в този спор. В смисъл, и двете страни са толкова прави, че сякаш няма смисъл да се води.

Trip wrote:Без да очаквам ефект, само споделям - много ми писна непрестанното сравнение с книгите. Страшно. Много.

Принципно те разбирам, но ако имаш предвид последните разисквания - уличната сцена с кралската свита без коне и голтаци без оръжия срещу тежковъоръжена кралска охрана си е все така смехотворна, както и това, което в Троновете минава за бойна хореография (дреме ми как било по други телевизии - Това Не Е Телевизия, Това Е НВО ). И да не бях чел книгите, пак щеше да ми направи (лошо) впечатление.

А и различните сцени и промените спрямо първоизточника обикновено добре се приемат тук, доколкото виждам. Освен за ТВПетир, ама и той се пооправи.


П.П. Всеки път като видя или чуя "Джейми", си спомням това:
http://www.youtube.com/watch?v=KeMMow_Itqw
Ама песничката е готина (почва от 0:42).

In a certain light

Moridin wrote:In a certain light

Muahaha беше това.. и преди него с: You'll make your point eventually..
абе много гениален персонаж почва да става таз Церсей :Д И винаги се наслаждавам на словесните нападки между нея и Тирион.
Джон и Игрит също имаха весели лафчета, а и най-накрая успяхме да чуем прословутото "Нищо не знаеш, Джон Сняг"

2.07

Ами скучен ми беше в голяма част. Сцените с Джон и Игрит направо ги прескачах, а Денерис е ебаси капризната пикла - трябва да й нашарят дупето и да я пратят в леглото без вечеря. И двамата направо пилееха ценно време, особено това с търсенето на драконите и сопването на Ксаро и другите шефове, ама и шматкането из планините си го биваше.

Добре че бяха Тивин/Аря, Церсей/Санса и Церсей/Тирион. Церсей и Джайм бяха чудесно показани тук - Церсей виждаше себе си в Санса, а Джайм страхотно изрази що за човек е.

Ама извън 2-3 добри актьорски етюда, голям праз.

Мдам, почва леко да понамирисва. Денерис е повече от нетърпима; Кейтлийн по принцип я намирах за добре кастната, но в тоя епизод имаше много недодялани тейкове с нея; Церсей не изглежда вече като пълната отврат сигурно щото всички някак свикнаха и се примириха... Санса обаче носи много добре тая обреченост (има ли секс между нея и Хрътката по-натам, btw?). На Теон му отива да е жалко копеленце (пак като го фрасна оня и се сгъна на две от болка) но не и толкова внезапно. Най ме зарадваха сценките с дечурлигата, мутанта и циганката - дано да има още от това.

Не смятам, че Теон е жалко копеленце внезапно. Хич даже - предостатъчно потенциал за това демонстрира още в първи сезон, а и доста подробно показаха преминаването от единия в другия лагер. Просто последните два епизода, почнал вече да се плъзга по наклонената плоскост, стремглаво си пада самозабравен към дъното. (Нещо доста подобно като скорост на развитието се случи с Дармъди в последните 3-4 епизода на Империята.)

Врътката със Заро и Пиат Прее много ми хареса, особено колко искрен беше вторият, като й обясняваше, че всъщност много иска да й помогне и въобще и двамата бяха "Ама, калиси, ние тука с добро... Само секунда да изтребим тия досадници чрез психопатска допелгангер-магия и ше си говорим още" Те наистина са вършили някакви неща в неин интерес, междувременно being a total creep-fest. (А сцената си стана доволно зловеща от един момент нататък.) Денерис така или иначе не беше фокус на сцените в Карт, тъй че не съм й обръщал внимание.

Сцените с Джон и Игрит не ми бяха скучни, най-вече щото момичето заковава ролята перфектно и ми беше интересно да я гледам. О, да, и аз нърдгазмирах, като чух "You know nothing, Jon Snow" Просто съвършено го каза.

Серсей се е отървала от гнусната бръчка между веждите, а и са й дали много за изиграване - според мен го докарва. Едит: Много ми хареса паузата в самия край на разговора със Санса, преди да каже: "...little dove." За пръв път се обърна така към нея без ирония. Много ме изкефи и как ги бяха заснели с Тирион - вместо да им бутат камерата в лицата, ги бяха рамкирали някак на приглушената светлина, в центъра на кадъра и поотделно, а след това Тирион се приближи, но така и не стана ясно докоснал ли я е, или не. И, на мен ли ми се стори само, или наистина Серсей гледаше право в камерата, а Тирион леко странеше с поглед от нея? Също интересно.

В лагера на Роб Карстарк ми носеше вид малко на селския овчар и моментите с умоляването също не ми влязоха много, признавам. Джейми и Олтън обаче бяха веднъж (Костер-Валдау фтв), както и Бриен vs. оня убитак, дето се натисна да влезе в палатката на Катлин: "Пусни ме, ма, woman." "Няма да те пусна, man!"

Тайуин и Аря са все така яки и като посока на развитие, и като изпълнения. Бран и останалите някак не ми направиха особено впечатление. Silver, на теб какво ти хареса конкретно там?

Въобще, още от самото си начало, епизодите в този сериал наистина ми приличат на поредица винетки и етюди, но наистина добрите неща на ХБО винаги са ми създавали такова впечатление. Просто нещата поотделно са ярки и понякога губя общата картина. Но според мен тук я разкриват много убедително до момента. А и наистина качеството на заснемането на тия винетки тук е поне в 3/4 от случаите много високо. Ся, не разбирам от киноправене, но винаги има готини детайли, за които да се хвана, а аз обичам детайлите.

Едит: А, и като споменах горното - панорамния шот от Харенхол.

Ами харесва ми историята с децата, защото всичките в групата са някакви ауткасти - едното сакато, другото не си показвало носа навън, онзи - малоумен, тази - проста селянка. Има някаква много добре работеща химия между Бран, Ходор и Оша.

На Теон виждам чудесно откъде му идват комплексите и нямам против, обаче са го докарали близо до нивото на Джофри по есхолщина за нула време. С Джими от Империята е съвсем различно - онзи е писан буквално като шекспиров персонаж.