ShadowDance

Ами някой спомена Бъфи и... има ли на английски израз от типа на "отиде коня у ряката"?

Бъфи е главна героиня и нивото на писане в сериала е достатъчно високо, за да може да е коментира тук. Пък и ма и комикси с нея...

Има и порнаци с нея - там също жената е главен герой.

Да, наистина конят замина...

Довиждане, Кон

Zeiss_optik wrote:Не й се налага да отстоява независимостта си пред мъжа си по същата причина, която си написала - ние, мъжете искаме жената само за себе си. Мдамм, егоисти сме си в това отношение - и то в много по-висока степен от жените. Ако съпругът й работеше нещо, което да не му ангажира времето толкова плътно - има вероятен конфликт. Но не заради магазина, а заради ходенето насам-натам в извънработно време.
Не съм стигнал до серията със забременяването.
Гледал съм доста серии, но то е било от солидарност към жена ми - самият сериал не ме грабва и не съм го следил.
Не градя женски характери на хартия... Един-единствен път опитах. Творбата беше сравнително успешна, но за изградения характер още и още не съм сигурен... В по-успешна творба имам фонов женски персонаж, но той е силно схематизиран и като като такъв - по моя преценка е бош лаф работа. Навсякъде другаде женските ми образи са загатнати, скицирани или намекнати.
За мъжа жената винаги е загадка. Със сигурност си чувала този виц.

Такаааа, вица е добър и много точно илюстрира, защо мъжете не разбират жените. Ми защото не искат! Защото са изградили съответните клиширани образи в съзнанието си, ще спомена някои от тях - курвата, невинната, майката, приятелката, мъжкараната, феминистката, фолкпевачката, имитаторката на фолкпевачката, кучката и т.н. Тези образи той пречупва предимно през сексуалността си - нещо нормално, тя е движещата сила на тоя свят. И тъпо и упорито отказват да приеме, че жената е същата като мъжа (не броим произтичащите от биологията разлики, които са естествени) има същите чувства, пърди и ходи по голяма нужда. Сред жените има по-тъпи, по-умни, красиви, грозни, слаби, дебели, също както такива индивиди има при мъжете. И сега примерче: мъжа е приел приятелката си за олицетворение на невинността и майчинството. Оженва се за нея и хоп! каква изненада, в един момент тя му изневерява. И вече е курва. Ама той не може, (или по-скоро не иска да допусне) че тя има сексуалност и й се е приискало да й се отдаде. Той може да допусне такова нещо единствено за себе си, а ако го направи жената той не я разбира, тя е загадка! Как така от майка и домакиня стана курва. Загадката на загадките направо Ми загадка няма - всички сме хора и имаме сходни чувства, просто ги проявяваме и изявяваме според възпитание, умствен багаж, среда, възраст, ниво на бушуващите хормони, количество на изпит алкохол и т.н. и т.н., откъдето произтичат всъщност конфликтите и неразбирателството, а не от пола.

+1, макар че литературните героини и те хванаха пътя с коня:)
Не знам, нормално е да обичаме клишета. Правят живота по-лесен, не се налага да го мислиш толкова, доста често дори се оказват верни... докато клишето не се употреби върху теб.

А на мен ми се струва, че разликите между мъжете и жените са огромно много, някои се наблюдават устойчиво и са качествени, и заключването и оборването им в симплификации тип "и мъжете, и жените са хора", не помага никак на дискурса

п.п. но да, офтопик си е

Е, на мен ми се струва пък, че не са "огромно много", че голяма част от тях произхождат от различните ситуации и че симплификациите от типа "те са от Нептун, пък ние сме от Алфа Кентавър" също не помагат.

Разликите произхождат от биологията на половете, нивата на различните хормони и необходимостта от възпроизводство, както при едните, така и при другите. Те се отразяват на външността, от части на поведението, но не могат да изменят из основи човешката същност. Тя си е човешка същност. Загадка просто няма. Всички останали разлики са в резултат на някакви стереотипи, традиции, модели на поведение, възпитание които сме възприели, и в които вместваме разбирането си за мъж и жена. Душата е безполова, нищо че е в женски род Така че всеки писател мъж може да изгради достоверен и "истински" женски образ, ако е талантлив, притежава дар слово и се вгледа в душата си. И обратното. Има достатъчно такива примери за да приемем, че загадка няма. Да не изреждам, защото са много, а и хората в този форум са четящи и сами могат да си дадат пример за такива героини.
Но Morwen е права, че да мислиш в клишета е по-удобно, същото като да вървиш по утъпканите пътища. Само дето, така нищо ново няма да откриеш

Душата по-добре да не я намесваме
Иначе ще се повторя - не виждам никакъв в смисъл в тезата - "ако махнем всички предразсъдъци, социална среда, биологични разлики, възпитание, то мъжете и жените не се различават качествено". Сигурно е така. И какво от това? Как да ги махнем? И защо да ги махаме, само за да докажем една картина при табула раза. Ама светът не е табула раза. Тези неща съществуват и ИМАТ влияние върху поведението, характера и реакциите на различнит полове. Това е неизбежно. Така че всички такива дискурси не целят да кажат, че между мъжете и жените няма прилики и сходни модели на поведение независимо от пола (естествено, че има), а целят да каталогизират и донякъде обяснят разликите, които устойчиво съществуват в статистически смислена достатъчно голяма извадка от мъже и жени съответни.

И - за да се върнем на темата - дали човек от единия пол е в състояние АДЕКВАТНО и УБЕДИТЕЛНО да опише на практика влиянието на всичките тези фактори върху човек от другия пол, докарвайки у героя/героинята си модел на поведение, който изглежда на място в изградената в произведението социална среда.

Силно, силно опростено е тук да се говори за клишета и че имало разминавания с тях. Много ясно, че има.

дали човек от единия пол е в състояние АДЕКВАТНО и УБЕДИТЕЛНО да опише на практика влиянието на всичките тези фактори върху човек от другия пол, докарвайки у героя/героинята си модел на поведение, който изглежда на място в изградената в произведението социална среда.

Капс локнатите оценки са резултат от доста субективни критерии. Обективният проблем е, че в страшно много случаи, що се отнася до жените-герои (не само главни), авторите не се и ОПИТВАТ да дадат на героините си въздух - достатъчно широк набор от ситуации, в които да могат да реагират и действат, за да ги видим като създания, достатъчно обвързани със света около себе си, та да ги чувстваме правдоподобни (или поне стремящи се към правдоподобност).

Иначе ще се повторя - не виждам никакъв в смисъл в тезата - "ако махнем всички предразсъдъци, социална среда, биологични разлики, възпитание, то мъжете и жените не се различават качествено". Сигурно е така. И какво от това? Как да ги махнем? И защо да ги махаме, само за да докажем една картина при табула раза. Ама светът не е табула раза. Тези неща съществуват и ИМАТ влияние върху поведението, характера и реакциите на различнит полове. Това е неизбежно.

Мисля, че е прието на български да се казва табула раса... Въпросът е, че предразсъдъците са, изненадващо, предразсъдъци, социалната среда се променя толкова активно, че няма почти нищо общо с тази от преди няколко поколения, физическата работа вече не е толкова основна, та биологията да е водеща, а възпитанието толкова индивидуално, че няма накъде... И някак всичките тези неизбежни разлики се оказват само опционални.

Ако трябва да гледаме общо на нещата: феноменът "Мъжете и жените не са никак толкова различни" е много скорошен, тъй че е напълно нормално все още социалният дискурс (ех, тая думичка ва!) да тегли ясно видима черта между двата пола, особено в нашата държава, която в това отношение е логично доста назад с материала.

Moridin wrote:Душата по-добре да не я намесваме
Иначе ще се повторя - не виждам никакъв в смисъл в тезата - "ако махнем всички предразсъдъци, социална среда, биологични разлики, възпитание, то мъжете и жените не се различават качествено". Сигурно е така. И какво от това? Как да ги махнем? И защо да ги махаме, само за да докажем една картина при табула раза. Ама светът не е табула раза.

Мисля, че става дума за реално и правдоподобно представяне на герой от женски пол. Тия неща, които казваш, са верни, но определено има тенденция авторите от мъжки пол да се водят от предварително изградени модели за жените базирани на сексуални преживявания (да, не се ебавам), което води до осакатяване на персонажа - липсва определена дълбокост на характера, защото авторът не ще да адресира точно тези страни, които са го травмирали/дразнели. Това е напълно естествено, просто трябва да се опита да се преодолее, за да може, като се чете дадена книга жените да не се чудят "Бе как така не си противореча?" Смешното е, че обикновено енфорсирания стереотип, че жените си противоречат, дава път на по-лесното представяне на плоски женски персонажи, които никога не си противоречат (а това не е реалистично при никого, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ФАЛША!)

Естествено, някои автори феминистки сигурно прекаляват с фалусите, като се опитват да се empower-нат по този начин, но това не би трябва да става днешно време

Напълно съм съгласен с Berner. Освен ясните разлики при полова диференциация при мъжете и жените, единствено е доказано засега, че мъжкият мозък се справя по-добре с пространствената ориентация в глобален аспект, но пък жените се ориентират по-добре по landmarks за сметка на това.

Тъй като повечето хора тук възхваляват фентъзи жанра тук, би трябвало да се намалят/изменят културно-пространствените "предразсъдъци, възпитание", и пак да е believable без допълнителни обяснения и разни секс чеиндж оперейшънс или модулиране на невронни пътища (щото е!).