ShadowDance

Аз дочетох Shin Angyo Onshi, което надобря към края, че дори ми представи и момент, на който се разцепих от кеф (когато нашичкият почна да хвърля зарове). Отвъд тоя момент обаче нищо не ме изкърти, освен артът, който беше доволно як. Сейнен манга, пълна с шоненизми - можеше да е толкова по-добре. Свърши както очаквах - тия дето мислех, че ще си вземат, си взеха и нямаше никви изненади. Изпитвам известно уважение пред факта, че един от най-натопорчените бишонени в историята на комиксите се разлагаше пред нас. Тая гавра с труп ми допадна доста, ама краят й беше супер антиклимактичен.

Огромен проблем (който си е нещо типично с мен и манхуите) са имената от типа Динг Данг Дънг. Не мога да се привържа към герой, чието име ми звучи тъпо, не мога да го произнеса и не мога да го запомня. Като цяло си заслужаваше четенето. Отчитам и това, че манхуата всъщност се базира на реални легенди и исторически личности - падам си по тоя тип неща. До едно време четох и обяснителните бележки за тях, ма после нещо ми доскуча.

Мъжките тела бяха прекрасни. Жените ми бяха силно през центъра всичките, особено тая главната (тя беше доста ритардед и като дизайн и като поведение) - ма където имаше мъжка гола плът, много добре беше направена.

Сега зачетох Slam Dunk, че го планирам от 6-7 години вече. Сашко ми купи таблетче - тва е най-добрият ЕВЪР начин да се чете манга. Ей сега опатках няколко глави на Слам Дънк в трамвая. Мисля да се отдам на тва занимание докато чакам да се посъберат анимета за гледане и тия от 2010-а дето са вече излезли да бъдат събрани в хубави рилийзи в бака-бт.

едит: Забравих да кажа, че кльопнах набързо и Cat Street, което е на мангаката, правила Хана Йори Дангото. Беше приятно четиво, което няма да запомня.

Зачетох се в Gyo. Не ме е страх, но ме е доста, доста гнус. Един път усетих даже физическо гадене. Тоя човек е брилянтен и ужасен едновременно. Автора т'ва.
Едит: Свърших я, финала беше некъв никъв но иначе доста болно.

Току що довърших Slam Dunk и съм ей така:
ВТФ беше тоя финал? Беше тотално анти канона и ме изуми. Чудя се кое от двете се е случило - на мангаката му е писнало да пише или е решил да е нестандартен.
То всъщност сега като се замисля тая манга като цяло си е яко нестандартна за спортна такава. Главният герой беше врещящ кретен със спорадични проблясъци и си остана такъв и до края. Съперникът му Рукава, започна и свърши мангата на светлинни години напред като способности от него. Тая манга всъщност е като прикуъл на стандартна баскетболна манга - т.е. цялото онова комбо от тренировки, мачове и поставяне на отметки в списък с цели, на края на който стои "световен шампион по баскетбол, на когото дори Майкъл Джордан върти свирки" ще се случи евентуално СЛЕД нея, ако някой седне да го нарисува. То и сега имаше тренировки и мачове, ма финалът тури такава точка на цялата история, че съм ей така сега:

Иначе, нещото е писано от мангаката на Вагабонд и следователно е обречено да е добро. Няма нищо общо с Вагабонд нито като усещане, нито като арт обаче. Все едно тоя пич е развил шизофрения по някое време и твори с две различни алтер егота. Слам Дънк е хумористична простотия с доста як екшън по време на мачовете. Чак към края артът взе леко да позамязва на Вагабонда.

Персонажите са много яки - тия петимата главни ги заобожих всичките. Страшна химия има тоя отбор и ни ги показват балансирано - т.е. не гледаме само главния герой. А и от страничните човечета има бая готини. Рукава сякаш ми е любимецът - кефи ме повече от аналога си Мията от Хажиме но Иппо. Темерут като него е, ама е много по-прост и дръвчещ се на околните. И няма грам мелодрамица там. Сакураги (главния) някога не можах да го изтърпя в аниме вариант, щото много крещеше. В манга вариант също се понася трудно, ма някак успява да кефи и той. Имаме и две женки за романс, но романс няма, щото кому е нужен такъв...

Силно се изкушавам да изгледам и анимето сега. Ако мачовете са анимирани както трябва, ще е брутално. Ама пуст Сакураги много вряскаше. И се учи да дриблира некви епизоди поред - в мангата почти веднага стана... Т.е. май са го развлекли... Кажете става ли за чеп за зеле, ако сте го гледали.

Claymore47_Fen wrote:Зачетох се в Gyo. Не ме е страх, но ме е доста, доста гнус. Един път усетих даже физическо гадене. Тоя човек е брилянтен и ужасен едновременно. Автора т'ва.
Едит: Свърших я, финала беше некъв никъв но иначе доста болно.

Остро несъгласен съм. Тая манга е УБЕР дистърбинг, точно на психологическо ниво (освен дето е мега гнусна де), а финалът е убийствен. Има толкова много Лъвкрафт вътре, че атмосферата можеш да я пипнеш с пръст.

Amelia wrote: Силно се изкушавам да изгледам и анимето сега. Ако мачовете са анимирани както трябва, ще е брутално. Ама пуст Сакураги много вряскаше. И се учи да дриблира некви епизоди поред - в мангата почти веднага стана... Т.е. май са го развлекли... Кажете става ли за чеп за зеле, ако сте го гледали.

Изтърпях го до 59 епизод със стабилно търпение. Ужасно е провлачено - докато почнат да играят минаха 20-тина епизода, а първият мач продължи към 9. Дори да не обръщам внимание на това, че логиката във цялото аниме просто липсва, пак не си заслужава според мен.

Roland wrote:

Claymore47_Fen wrote:Зачетох се в Gyo. Не ме е страх, но ме е доста, доста гнус. Един път усетих даже физическо гадене. Тоя човек е брилянтен и ужасен едновременно. Автора т'ва.
Едит: Свърших я, финала беше некъв никъв но иначе доста болно.

Остро несъгласен съм. Тая манга е УБЕР дистърбинг, точно на психологическо ниво (освен дето е мега гнусна де), а финалът е убийствен. Има толкова много Лъвкрафт вътре, че атмосферата можеш да я пипнеш с пръст.

Доста вероятно е ефекта да не бе постигнат защото го четох когато всички бяха в дневната. Като почна Узумаки ще гледам да го чета късно вечер.

Strelok wrote:
Изтърпях го до 59 епизод със стабилно търпение. Ужасно е провлачено - докато почнат да играят минаха 20-тина епизода, а първият мач продължи към 9. Дори да не обръщам внимание на това, че логиката във цялото аниме просто липсва, пак не си заслужава според мен.

10x. Май ще го пропусна, щото от няколко човека вече чувам ква разтегната боза е. Всички казват, че мангата е пъти по-добра.

Тоя Такехико Иноуе има и друга баскетболна манга - REAL. Погледнах я отгоре-отгоре и сега се опитвам да събера смелост да я прочета. Става дума за инвалиди, които играят баскетбол и се борят с живота. Изглежда доста дълбока, като Вагабонд. Обаче много сдухарска тема, баси... На всичкото отгоре я прави едновременно с Вагабонд, което означава че и двете манги имат навика да изпадат в хиатуси дге...

Затова подхванах финализираната Ину Яша манга - изобилна е доста, ще има да си я чета сега няколко дена. Бях гледала някога част от анимето - то май беше по-цензурирано май. Обичам Ину Яша кви лафове снася и как се драка с околните. Румико Такахаши винаги я е бивало с намааните мъжки персонажи. Обичам и Мироку и коцкарството му. И Кагоме и санго ги обичам. И Шипо е толкова сладък! Нараку обаче е много тъп гадняр...

AlDim wrote:Gantz е доста добро, но краят на втория сезон отрязва историята много грозно. Най-добре щеше да ако бяха спрели в някакъв момент за да има възможност за бъдещо продължение, но не, Gonzo трябваше да прецакат нещата с някакъв дебилен измислен от тях завършек. Ако ще го гледаш ти препоръчвам да стигнеш до 21-ви епизод и нататъка да продължиш с мангата. Епизодите от 22 до 26 са абсолютно безсмислени.

Това пост от зората на времето на АлДим. Да процедирам ли така, мангата струва ли си? Да не стане като със Берсерка дето го изчетох за месец и после гледам тъпо и чакам 5 месеца за една глава средно качество.

Амели, в един момент става меко казано досадна Ину Яшата Накрая нямах търпение да приключи вече В смисъл едно десетина тома по-кратка можеше да е, лол

Засега ме забавлява - то като се чете накуп не си личи толкова колко е разводнена. Кефи ме, че приключи драмата с меча и демоничната форма на Ину Яша, че ми беше писнала.

А за Гантз - мангата е много кървава и зла, ма и тя се точи некви хиляди години вече. Аз я зарязах по едно време, докато свърши, че не ми се четеше по чаптър на седмица. Дори не я знам докъде е стигнала - минаха 5 години оттогава. Сега проверих - още се влачи...

Може би има надежда, в TVTropes пише че автора е казал че това вече май е финалната фаза... Дано да не стане като с "финалната" на Блийч... Аз ще я пробвам, пък и ако не се опаря, няма да съм аз. А преди тъпият финал за който се наспойлих (едва ли е голяма загуба), до коя глава на мангата стига анимето? Да знам откъде да почна

Не знам. Изчети си я отначало за всеки случай.

Или скоростта ми на четене на манга и гледане на аниме драстично се е подобрила или съм вманиачен по Ганц. Вчера ометох 111 глави.
Едит: ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ОТ ВСИЧКИ ХОРА КУРОНО

Spoiler: show

СЪЖИВИ НИШИ

??!!
Едит №2:

Spoiler: show

Куроно умря!!!!!

За анимето или мангата говориш?

Аз изчетох Ину Яша.

Spoiler: show

Голема бозаааа и тия накрая дори не се целунаха.
След като оная пача Румико Такахаши беше навряла сички възможни клишета в тая манга, да беше турила и целувката дяе! Я по-добре да си се придържа към чисто комичните заглавия, че й се отдават повече.

Много разтеглена беше тая манга - оная огромна част с бебето и мека-Мьоринмару, или както там се казваше, можеха направо да се прескочат преспокойно, с което историята НИЩО нямаше да загуби. Ама НИЩИЧЩИЧЩИЧКО. Половината ъпгрейди на Тессайга и те бяха безпредметни - примерно червената Тессайга, която се предполагаше да реже бариери, не преряза нито една, дето да имаше някво значение. Тая затърка некви миниъни на Нараку, които изглеждаха значителни и вкара към края някъв нов миниън ей така от нищото. Той горкият нито можа да замести предишните като присъствие, нито нищо - само се шматкаше там докато и той умре антиклимактично. ВТФ.

Самият Нараку до края толкова вече ми беше писнал, макар че покрай оная досада Мьоринмару беше почнал чак да ми липсва по едно време. Мироку, Санго и Сешомару май си ми остават фаворити. На Кагоме, Кикио и Ину Яша драмите ми дойдоха свръх. Сигурно е бил един малък ад тая манга да се чете по чаптър на седмица.

Кат казах драми - в доста от по-късните волюми преводачите почват тотално да се гаврят с тая манга и трябва да кажа, че саркастичните им бележки под черта и забавните фенартчета на края на всеки чаптър ми бяха по-занимателни от самата манга. На моменти съм се хилила с глас. Може да браузна и да ви пусна малко от тея картинки, ако ми дойде музата.

Мангата. И оставаме с дървеняка Като и събраният от Куроно екип, в който има един - двама печени, но пък Кей беше единственият развит герой. Тия плейъри от Осака обаче са егати наркопсихарите.