ShadowDance

Ускорението се чете за една нощ, не мен много ми хареса, отдавна не бях се зачитала в научна фантастика преди това.

Аз съм в някакъв странен и гаден период, в който не ми се чете нищо и реших да сменя малко тактиката и взе че подейства - изслушах Fool Moon, втората поред от The Dresden Files на Jim Butcher. Първата съм я чела доста отдавна и съм я позабравила, но във всеки случай тази не беше лоша, а James Marsters се справя страхотно с четенето Обаче почнах да гледам и сериала и сега малко неприятно ми се мешат собствените представи за героите с образите на актьорите . А това, че гласовете на двамата Дрездени си приличат не помага Както и да е, минавам на Grave Peril.

Прочетох An Evil Guest на Джийн Улф и нещо съм доста объркан. Книга, в която нямаше едно описание на емоция, както вътрешно, така и външно, а всичко беше предадено в диалозите. История, която е почти отсъстваща, а това, което има, е неразбираема смесица от Лъвкрафт и Чандлър... Ако не беше Джийн Улф, щях да кажа, че книгата е средняшка и объркана. Понеже е Джийн Улф, ще кажа, че едва ли съм успял да я схвана

Пък аз най-после се сдобих с "Осем ловки демона". Близо... Седем години след като прочетох първата книга от поредицата за Господаря Ли за първи път и пет години след втората. Но да... Най-после! И се кефя.

Чета "Чудни хоризонти". Антология с български фантастични разкази. За съжаление наистина не ме впечатлява с нищо.

Прочетох Безсмъртният на Зелазни. Странна книга. Повече недомлъвки, отколкото някакво действие, от една страна силно атмосферична (в смисъл че няма особен плот), от друга твърде разпиляна, за да е концентриран атмосферизма... абе по Оня много фин начин на Зелазни е прелестна, но човек като е чел по-късните му книги и остава малко разочарован..

бтв, Симеоне,

Spoiler: show

това нещо за Хефест - макар и достоверно - никъде не се извежда достатъчно ясно, поне в бг превода (а все пак е Юли Стойнов). Има точно *две* подмятания, че нашият може би е по-стар от 200-300 години. И макар че това прави нещата по-яки реално, като е така загатното, все пак не мисля, че може да се твърди с чак такава сигурност каквото и да е )

Сега почвам Война на реалности на Дик, очаквайки горе-долу същия ефект. Все още не намирам библиотека с добра английска подборка (имат само класика, до която може би също ще стигна, ако не предпочета научните книги, които са съкровищница тука от заглавия), та съм он холд с Улф, но после може би ще го захвана от компа

Точно - Inversions си нямаше етикетче "Culture Novel" на корицата, като останалите, а и отзад не се споменаваше Културата. Затова не бях сигурен. За сборника разбрах после


Жоро:

Spoiler: show

Човекът беше свръхсилен, грозен и куц с единия крак. Не знам дали нямаше и намеци за това, че си пада по майсторенето на неща. Беше си ИЗКОВАЛ куче. Изобщо, не знам колко точно намеци са нужни, но в английската версия нямаше много място за съмнение, че той е Хефест.

Ма кво ли се чудя, ако не греша, в бг-превода The Three Days бяха преведени като Тридневната Война, да не би някой да не схване само от споменаването на масирани ядрени бомбардировки...

Ма кво ли се чудя, ако не греша, в бг-превода The Three Days бяха преведени като Тридневната Война, да не би някой да не схване само от споменаването на масирани ядрени бомбардировки...

Ей така, чисто от любопитство, какъв е твоят по-добър вариант за превод на това?

Изненадващо иновативното "Трите дни"? Не обичам преводачи, които смятат читателите за по-тъпи, отколкото ги е мислел авторът. Щом Зелазни не е искал думата "война", не виждам на какво отгоре ще я има в превода. Но всъщност наистина не съм 100% сигурен, че я и имаше де, чел съм я на 15 на български.

По начина, по който оплю "тридневната война", бях решила, че имаш някакъв по-добър вариант от "трите дни", който според мен (лично мнение и не задължавам никого) е много лош. Обяснявам защо:
- буквален е;
- не звучи добре;
- не се връзва като названието в колективното съзнание на "събитието, което промени всичко оттам нататък".
За мен "тридневната война" по доста умен начин бяга от капана на буквалния превод, звучи по-добре (щото е в единствено число и щото ми е по-завършено някак) и отговаря на изискването ми по трета точка. Да, не е буквално, но на смислово ниво е по-точно.

П.П. И аз съм я чела много отдавна и не помня как е, говоря чисто теоретично кой вариант повече ми харесва.

Не мисля, че Трите дни е зле. Главната буква дава много ясно да се разбере, че става дума за нещо много важно. Това по третата точка. Точка едно никога не е аргумент. Ако буквалният превод е добър, то той е НАЙ-добрият превод. Винаги. По втората точка нямам какво да кажа, на мен ми звучи чудесно, така че е въпрос на личен вкус.

Има по-сериозен проблем обаче. Книгата от самото начало не оставя и грам съмнение, че става дума за война. А Зелазни, бидейки човек с вероятно над средна интелигентност, е познавал думата. И все пак не я е използвал. Според мен е търсел по-митологичен тон и е искал събитието да е някаква форма на апокалипсис в съзнанието на читателя, като същевременно му е казал ясно за какво иде реч. Съответно не мисля, че щом авторът умишлено не е използвал една дума, преводачът трябва да си я позволява. Плюс това, Трите дни реално не са война, а размяна на атомни бомбардировки.

И за да не говорим наизуст, една бърза проверка ми показа, че наистина правилно съм запомнил и преводът е точно такъв.

Изненадващо иновативното "Трите дни"? Не обичам преводачи, които смятат читателите за по-тъпи, отколкото ги е мислел авторът. Щом Зелазни не е искал думата "война", не виждам на какво отгоре ще я има в превода.

Подкрепям, макар и без да съм чел книгата. Да добавя думи само, за да стане ясно и на последният олигофрен за какво иде реч, при положение, че в оригинала не е търсена чка такава яснота, не би следвало да е сред задачите на преводача. А и на български съществуват приети фрази като "Стоте дни" (последният период на управление на Наполеон). Или Десети Ноември, обикновено казваме "след/преди Десети (ноември), а не "след преврата на десети ноември".

Симеоне,

Spoiler: show

съгласен съм, но е по-скоро тип героите в Самотния Октомври (умен съм бил, сетил съм се), нежели да е чак толкова изведено. А и поне в моя превод нищо не е обичал да майстори, нито изобщо се е намеквало дори на ей тонинко, че кучето той си го е направил. Щях да забележа

За Трите Дни вс Тридневната Война... и двете са ок, това не е чак такъв преводачески проблем. Не си бил ти преводач, не си го превел. В случая не се губи смисъл, а не се губи чак толкова и звучене, защото цялостно атмосферата на книгата е повече пост-съвременна, отколкото митологична, митологичното е повече фино преплетено, отколкото да те лъха от всяка страница. Постоянно се говори за самолети, скутери, бомби, убийства, етц, тъй че това че едното "митологично-апокалиптично" трите дни е станало едното "осъвременено-тривиализирано" тридневната война, е като цяло малък проблем за звученето на творбата и определено не христоматиен пример за лош както го изкарваш . А и явно има (вероятно немалко) хора, но поне Гибли и отчасти аз, на които Трите Дни им звучи леко неугледно.

За протокола, не съм съгласен и че "Трите дни" е лош превод, ок си е, има си плюсовете и минусите (обратни на горните).

Ъм, прочети я в оригинал...

Вчера си купих Cry to heaven на Anne Rice. До сега не съм посягала към тази авторка. Ако днес ми остане време, ще я почна.

A History of the World in 10 1/2 Chapters - Julian Barnes

Страшно интелигентна, на моменти много смешна, на моменти с истински емоционален заряд - от хубавия тип постмодернизъм, писан и със сърце, освен с ум и талант.

Реално представлява десет истории и една интерлюдия, свързани единствено тематично. Стилове, сюжети, времеви периоди - всичко останало е страшно разнообразно: има описание на пътуването на Ноевия ковчег от гледната точка на отритната, пътуваща инкогнито дървеница; история на отвлечен от палестински терористи pleasure-cruiser; извадки от "съдебен процес", в който френски селяци искат дървениците да бъдат отлъчени от Църквата, понеже прояли крака на трона в черквата им и някакъв местен епископ паднал и си счупил главата; историята на жена, която (привидно) бяга с лодка от ядрен апокалипсис; анализ на картина от френски художник...

Дотам съм стигнал сега. Знам, че книгата я има и на бг, но не мога да си представя как се е справил преводачът с непреодолимо различните стилове, които Барнс използва във всяка история. Не съм убеден, че ще успея да схвана книгата изцяло на първо четене, но страшно й се кефя