Post
by Dr. Horrible » Tue Aug 11, 2009 10:43 pm
Аз не казах, че във Firefly нямат дълбочинни страни, дори точно обратното – казах, че „Firefly има дълбочинни персонажи” и чак тогава добавих „но в повечето случаи са представени комичните им страни”. Ето Кайли и Уош и Зоуи и Джейн и на доста места и Бук имат смешни и имат доста комедийни реплики или моменти, което си е стила на сериала. Саймън също се вписва в комичните сцени, покрай взаимоотношенията си с Кайли и Джейн. Но този хумор не е лош, завладяващ е. Не съм казал, че героите не са дълбочинни, не съм казал, че не ги харесвам – няма Уидънов герой, който да не боготворя. Казах, че тези от Dollhouse ги свързвам повече със себе си, по-мои са.
Макар да обожавах историите във Firefly, сюжетните линии на Пол и Адел,примерно, бяха по-трогателни за мен. Пол още в началото с цялата му липса на какъвто и да било смисъл в живота му. И после след появата на снимката на Каралайн, той вложи в търсенето й целия си живот, това беше единствения му смисъл. И макар в началото да започна като желание да се помогне на момичето в нуджа, после се превърна в едно вманиачаване и фикс идея, жажда за смисъл, извратена жажда за извършване на нещо благородно, той до такава степен се побърка, че дори сънуваше, че парви секс с мъртвото й тяло. И после човечецът загуби цялото си достойнство и себеуважение, усещаше се, че е пълна дупка. И беше впечатляваща сцената, в която се определи като „клиент”. И накрая, когато метафорично казано той спаси Каралайн, настъпи някаква яснота и се усети, че е време да помогне на тази жена, която през цялото време беше до него и освободи Новембър… Просто беше чудесно.
Но, както казах милион пъти, това че харесвам Dollhouse повече не значи, че ще кажа лоша дума за Firefly.
But goddamn,
you got me in love again
) и се завършва тъжно-сериозно.