ShadowDance

Прочетох Нулев брояч. Хареса ми въпреки че наистина очаквах повече екшън от първият си истински досег с Гибсън. В смисъл добре, в този жанр имаме по-често герои хакери но това пречи ли да има престрелки? Тоя жанр има такъв потенциал за зрелищен екшън- всякакви човешки аугментации, нови оръжия, робо-паяци, киборзи с катани но имам чувството че не го използва. Разбира се чел съм малко киберпънк повече съм гледал (познайте какво, започва с а ), но все пак.
П.П. Книгата не е Невромантик но при все че е в същата поредица, не получих усещането за упадъчност, мръсотия и духовна разруха.

Прочетох "30 години фентъзи" на ДАУ. Имаше добри попадения. Прави впечатление, че имат много автори жени.

Прочетох "Взор пред огледалото" (една книга в четири части) на Йън Ървайн. Хубаво е да видиш автор, който се самоиронизира чрез героя си. Неприятно впечатление ми направи, че почти нямаше положителни герои, 3/4 убиваха по някое нещастно сакато момиче в гърба или затриваха цели раси. Сиви герои, които очаквам да срещна в роман на Достоевски, а не във фентъзи, още повече, когато очакват от мене симпатия към тях. Иначе се чете лесно, става все по - увличащо с всеки том, може да се препрочита

Добре, що е нужна тая нагласа към фентъзито като жанр, недостоен за употреба на по сериозни литературни похвати?

Нужно ли е всички герои да са по калъп, наситено черно и наситено бяло...
Не ти ли омръзва историята за малкото, добро овчарче и борбата му срещу злия магьосник - педофил?

raylight wrote:Прочетох "30 години фентъзи" на ДАУ. Имаше добри попадения. Прави впечатление, че имат много автори жени.

Прочетох "Взор пред огледалото" (една книга в четири части) на Йън Ървайн. Хубаво е да видиш автор, който се самоиронизира чрез героя си. Неприятно впечатление ми направи, че почти нямаше положителни герои, 3/4 убиваха по някое нещастно сакато момиче в гърба или затриваха цели раси. Сиви герои, които очаквам да срещна в роман на Достоевски, а не във фентъзи, още повече, когато очакват от мене симпатия към тях. Иначе се чете лесно, става все по - увличащо с всеки том, може да се препрочита

Аз с мъка се преборих с първия том на това нещо и все още не съм събрал ентусиазъм за нататък.

JaimeLannister wrote:

raylight wrote:Прочетох "30 години фентъзи" на ДАУ. Имаше добри попадения. Прави впечатление, че имат много автори жени.

Прочетох "Взор пред огледалото" (една книга в четири части) на Йън Ървайн. Хубаво е да видиш автор, който се самоиронизира чрез героя си. Неприятно впечатление ми направи, че почти нямаше положителни герои, 3/4 убиваха по някое нещастно сакато момиче в гърба или затриваха цели раси. Сиви герои, които очаквам да срещна в роман на Достоевски, а не във фентъзи, още повече, когато очакват от мене симпатия към тях. Иначе се чете лесно, става все по - увличащо с всеки том, може да се препрочита

Аз с мъка се преборих с първия том на това нещо и все още не съм събрал ентусиазъм за нататък.

Подобрява се с всеки том, а краят е много силен. На мен лично героите не са ми по вкуса, но на теб според мен ще ти харесат, ако прочетеш четирите части

beliefcontrol wrote:Добре, що е нужна тая нагласа към фентъзито като жанр, недостоен за употреба на по сериозни литературни похвати?

Нужно ли е всички герои да са по калъп, наситено черно и наситено бяло...
Не ти ли омръзва историята за малкото, добро овчарче и борбата му срещу злия магьосник - педофил?

Аз се радвам на книги като на Абъркромби или Влад Талтош, т.е. реални герои не ми пречат. В реалността все пак има някаква граница между добро и зло. В тези книги няма такава

Нали не очакваш читателят да симпатизира на Хитлер, заради опитите му в рисуването или заради Сталин, който имал строги принципи. Да затриеш цяла раса, за да си спасиш жената е допустимо, ако имаш твърдостта за това, но да продължаваш да търсиш симпатия след това ... Все едно Милошевич и Хашим Тачи да харесваш

Не е нужно да харесвам Хитлер,за да ми е интересна Втората световна.Хубаво е, когато историята е реалистична..Не прекалено брутална,като авторът просто иска да си избие комплексите,за да се мисли за много готин..Просто реалистична.Ясно е,че в едно Средновековие не може всички да са засмяни и доволни като хобити,да се свенят и да си се къпят денонощно и оп изведнъж един зъл магьосник решава да бъде лошия..моралните ценности,както ни ги нагажда обществото,си е нещо съвременно..Ако не се гледаше с лошо да пикая из града,щях да го правя непрекъснато,вместо да търся храстчета зад спирките Средновековието си е един животински мизерен свят и това си е.Дали ще избия някаква си раса,ако единсвеното ми щастие може да живее..естествено 0.o
Иначе приказните фентъзита са си супер.Нямам търпение да дочета The Prince of Nothing и да си се порадвам на Властелинът,примерно.

Светът в "Взор пред Огледалото" не отразява Средновековието като период, нито Европа като територия. Авторът е Австралиец.

За границата между добро и зло - при Джордж Р.Р. Мартин има такава. Има герои, които търпят развитие - като Джайм, има "лоши", които имат ясна мотивация за делата си, но има и доста добри герои, които обикновено си го получават брутално от лошите. Макар при него нещата да са брутални и космическата справедливост да не се раздава прибързано, можеш да се асоциираш с някой добър герой, преди да му отсекат главата и да я хвърлят в реката. При Ървайн повечето главни герои остават живи и се радват на хепиенд... с цената на няколко раси

Изчетох Brothers of the Snake на Дан Абнет. Още една книга по вселената на Warhammer 40k, става въпрос за Iron Snakes space marines chapter. Леко нестандартна е, концепцията на Iron Snakes е базирана на древна Гърция (примерно техният базов свят се казва Итака), и Абнет явно се е опитал да напише книгата така, че да звучи като древногръцки мит - на места се получава, на други - не, но е достатъчно приятно четиво, макар и на места доста неструктурирано.

Най-накрая - “Покани ме да вляза”. Само човек, който прекарва 8 месеца в годината на място със светлина от по 5 часа на денонощие, може да го сътвори това. На Стивън Кинг примерно хорърите му са приказки и ги четеш като приказки, като друг свят, а това е толкова безкомпромисно този свят, че е всъщност по-гадно в моментите извън хоръра.
Много е добра. Шведският филм е изключително плътно по тона и хладността й и мисля че прави толкова, колкото е възможно, за да я достави както трябва, макар че и той пропилява някои фини моменти. Мислех си да гледам и американския, ама май няма – трета интерпретация на тая история ще ми е в повече вече.

Горещо препоръчвам да преосмислиш тази стратегия. Но си дай време и се настрой повече като за приказка. За мен римейкът е разкошен.

Иначе книгата никога няма да я прочета вероятно.

Ние гледахме Американския филм - старае се максимално да следва Шведската нишка. Доста интересно и депресиращо. Да си вампир е дори по - перверзно, отколкото си мислех, заради времето ( не климата ).

Снощи прочеjох преведения "Героя на времето",излезе преди няколко дни от Бард..Страшно ми харесва тази поредица, чакаме сикуелa

Преди половин час захапах Героя. Тая нощ няма да се спи.

Аз го почвам след малко - забавиха ми доставката чак до днес.