ShadowDance

На Кроу изпълнението беше ужасно добро, бтв.

Много, ама много ми хареса. Особено сега, като си го премисля на трезва глава. Да направиш интересни, няква цифра боксови мачове, които общо взето бяха еднакви, така че да ги гледа човек със затаен дъх си е голяма работа. При това краят им да е предизвестен малко или много. А за изпълнението на Кроу +1.

Приключих след няколкочасово борене Das Boot, оная ДЪЛГАТА версия (досега бях гледала само орязаната). Ебати якия филм!

Много силен е, да. Направо не усетих как минаха часовете, докато го гледах, въпреки екстремната дължина.

Тези дни гледаме Кръстниците пак (при мен е за 6-7ми път). Честно казано ми е истински тъжно, че едва ли някога докато ние сме живи ще се направят пак толкова добри филми.

Muad_Dib wrote:Тези дни гледаме Кръстниците пак (при мен е за 6-7ми път). Честно казано ми е истински тъжно, че едва ли някога докато ние сме живи ще се направят пак толкова добри филми.

Хахаха, ние също се отдадохме на това занимание и наистина се присъединявам към такаформулираната ти тъга

Muad_Dib wrote:Тези дни гледаме Кръстниците пак

Надявам се, че без третата част, защото всички мафиотски филми излезнали след нея са в пъти по-добри от този Кръстник 3. Още ме е яд, че изобщо се осмелих да го гледам. София Копола SUXZZZ

Иначе за гледани филми:
Get Thrashed: The Story of Thrash Metal - уникално як документален филм за trash metal-a. Крайно време беше да има и такъв филм. Представено е всичко адски достоверно от зората и зараждането на траша, през 90-тарската дупка и бума на грънджа, възкръсването с Pantera и всички нови банди след това. Просто уникален! Само малко ме е яд, че никъде не споменават Annihilator, ама какво да се прави. Американска им работа (Annihilator са канадци). Филма е твърдо 10/10 за всички фенове, а за другите може да се просветлят малко ако искат.
Hype! - отново документален филм, но този път за грънджа. Сиатълският бум и цялата експлоатация на този стил и множеството банди. Превръщането на тази музика в комерс и всякаква реклама. И най-вече мненията на всичките изпълнители какъв е бил грънджа и в какво се е превърнал след това. Отново много стойностен документален филм.
Phantom of the Opera на Шумахер - Тъй като съм изключителен поклонник и обожател на Уебър и най-вече на композициите от този мюзикъл, не мога да дам никакво обективно мнение за филма. Много красив и много въздействащ. На Шумахер му се отдава да прави такива филми. Шаренко да има Каста беше на ниво, за Бътлър не успях до почти самия край, да си го представя като Фантома, ама това е отделно на въпрос (ако беше някакъв неизвестен актьор щеше да е много по-добре), въпреки че накрая му съчуствах много.
Labyrint - И тъй като се подкарах на вълна музикални филми, реших да затапя с My guilty pleasure, Лабиринтът на Дейвид Бауи. Колкото и пъти да го гледам, колкото и година след година да остарявам, този филм си остава уникален за мен. Страхотна приказка, саундтрак и игра на все още малката Дженифър Конъли. Който не го е гледал веднага да поправи грешката си, - а пък който го е гледал да преповтори, - защото Джаред, краля на гоблините, дебне зад ная-близкия ъгъл и те чака. Хипнотизиращ!!!

ПС: Заради Labyrint реших да гледам най-накрая The Neverending Story. Еми никак не бях очарован. Може би при повторно гледане може и да открия достойнствата му, но за първи път ми беше адски скучен, разтегнат и много, много бавно придвижващ се към очакваната си крайна цел. Явно влияние има и това, че не съм го гледал навремето като малък, което не е никак малко, защото общо взето филма имаше доста добра предпоставка. Някой ден ще му дам пак шанс!

Youth In Revolt - много нестандартна тийн комедия. Хуморът и актьорската игра бяха на много високо ниво. И двете главни роли са ми тотално непознати. Сякаш момичето съм го гледал и някъде другаде, но ме мързи да влизам в imdb. Бяха чудесни. Филмът не се пъне да бъде прекалено оригинален, но определено е доста различен и съвсем не това, което очаквах. Приятно съм изненадан и определено е една от по-добрите тийн комедии за последните 2 годинки.

Гледах Хищници и ВЕЧЕ не го помня...

Гледах Солт.Ако трябва да дам оценка- 7.7 от 10.Половината филм се чудих какво става и разбрах чак втората половина и много ме е яд че американците не го отнесоха поне веднъж,а филма уж отиваше натам. И все пак беше хубав,бонус точки че бяха уцелили истински руски имена като Олег,Николай и други,което е изумително за американски филм.

И аз гледах Солт днес. Забележките ми са общо взето същите, но не бих му дал толкова висока оценка. Около 6 - 6.5 му стига според мен.

Claymore47_Fen wrote:Гледах Солт.Ако трябва да дам оценка- 7.7 от 10.Половината филм се чудих какво става и разбрах чак втората половина и много ме е яд че американците не го отнесоха поне веднъж,а филма уж отиваше натам. И все пак беше хубав,бонус точки че бяха уцелили истински руски имена като Олег,Николай и други,което е изумително за американски филм.

Мда, но както във всички американски филми, женските фамилии не завършваха на а и имахме "другарката Ченков". Иначе първите имена твърде често ги нацелват, просто кръщават руските злодеи на актуалния президент на Русия, примерно:)
Иначе за мен момент на изненада почти нямаше, освен кой се оказа другия злодей. И аз не мисля, че бих му дала повече от 6-7, да не кажа по-малко. Вече почти не го помня, а това е показателно...

Morwen wrote: Мда, но както във всички американски филми, женските фамилии не завършваха на а и имахме "другарката Ченков".

Е да,ама поне не се стигна до недосмислици от сорта на Снейк Плискин.
Аз чакам да тръгна на лагер на море и после като се върна да дават Генезис че съм му се наточил.

И аз го гледах Salt.Смешно жалкия сценария проваля доста филма.

Ъ... че какво му е на Snake Plissken?! От една страна, "Snake" според мен е по-скоро (армейски) прякор, отколкото истинско малко име (макар че инициалите му са S. D. Plissken), а Plissken съвсем не е предвидено да звучи като руско име... освен ако не съм забравил някоя много важна сцена във филмите, пък, честно казано, не ми се вижда много вероятно

А иначе Salt по-скоро ми хареса, даже доста, като безмозъчно екшънче със забавна, макар и доста прозрачна история. Едно от нещата, които *наистина* ми харесаха, беше това, че героите-руснаци действително говореха руски, със съвсем прилично, а в поне един случай и напълно истинско, произношение.