ShadowDance

Прочетох Деня на трифидите. Хубава беше макар и малко средняшка.
Прочетох и Храната на боговете на Хърбърт Уелс. Малко ми е разконцентрирана, сравнена със Машината на времето и Острова на д-р Моро, но е хубава пък и има гигантски животни!
Прочетох и Кръвта на богомолката на Чайковски. Ще пиша повече в темата като седна за повече от няколко минути.

Денят на трифидите - средняшка?
Не се излагай, кажи, че на теб не ти е харесала.

Не, хареса ми умерено. Точно затова казах че е средняшка. То се подразбира че на мен ми е средняшка. Пък и Уиндам може много повече както показва в Какавидите.

Не успях да прочета "Добри поличби", ебати тъпата книга.
Очаквах нещо...ЧУТОВНО. Не, сериозно, ебати тъпата книга.

Моля?!

Бе и аз не се влюбих в нея, ама се пооливаш малко.

На български или на английски я чете? Защото сестра ми първо я чете на БГ и никак не остана очарована, а скоро я чете на английски и много се изкефи. Наистина, чак пък тъпа...

Забравих да спомена. Първи допир с Майк Резник- Космическият ловец. Интересна беше, а обсесията на главният герой- добре представена. Финала беше изненадващ, поне за мен.
Едит: Заглавието на английски всъщност е The Soul Eater. Прочетете я, хубава е.

Dante wrote:Не успях да прочета "Добри поличби", ебати тъпата книга.
Очаквах нещо...ЧУТОВНО. Не, сериозно, ебати тъпата книга.

Blasphemy!

Dante wrote:Не успях да прочета "Добри поличби", ебати тъпата книга.
Очаквах нещо...ЧУТОВНО. Не, сериозно, ебати тъпата книга.

Вай, вай, вай...

Мини през пазара да ти налея малко акъл в главата.
Как така тъпа ша я наречеш?
Лично го приемам това твърдение...

Прекрасна е

Добре де, поолях се "малко", но знаех, че ще събудя такива реакции у вас. :Д Просто тази книга си я пазих толкова дълго и има толкова огромни очаквания за нея, че останах адски разочарован от нея. Книгата не е тъпа, просто не е чак толкова добра (за мен). А реакцията ми беше така бурна, защото последното нещо, което прочетох на Геймън беше - Никога, никъде, никой ( тук може да видите рецензията ми - http://forestofmagic.info/index.php?opt ... &Itemid=17), а последното на Пратчет - Въоръжени мъже. Та, очакванията за сливането на тия двама титани в една книга, будеха еротични фантазии доста дълго у мен. И когато най-сетне я подхванах...е, нали знаете какво е чувството да останеш незадоволен. ;Д Книгата не е тъпа, извинявайте за острата реакция, просто се ядосах и си го излях тука.
Тази случка трябва да ми е за урок да не изневерявам на философията си: "никога не се радвай предварително и гледах скептично на нещата, защото когато се окажеш прав, падението няма да е толкова голямо, а когато останеш приятно изненадан - удоволствието ще е по-силно". Или нещо такова.

п.п
Скоро ще намина към Синия, хем не съм те виждал отдавна, просто бяха леко със счупен крак и не съм излизал никъде доста време.
A май доста съм те ядосал, за да напишеш 8-то си мнение във форума за 3 години

Сега съм на "Тигана" от Г.Г. Кай - малко бавно тръгва, но по скоро е от настроението ми. Ще видим. Едва ли ще ме разочарова точно този писател.
Междувременно чета алтернативна история за втората световна война - Bitter Seeds от Ian Tregellis. Определено мъжка книга. Засега се разказва от гледна точка на трима мъже - агент на МИ6, втори син на английски херцог, който е маг, и немец, който пък може да е невидим и да минава през стени(тоя последния е експериментално оръжие на нацистите). Стилът на автора иска повечко съсредоточаване, за да не изстървеш важен детайл, но книгата е много интересна.

The Passage на Justin Cronin - доста Стивън Кинговска от гледна точка на език, атмосфера и провлачване. Минал съм около 1/4 и най-сетне май почват да се случват неща.

Прочетох "Книгата на черепите" на Силвърбърг.
Меко казано ми хареса. Повече внимание трябва да му се обръща на този автор.