ShadowDance

Прочетох на Patrick Rothfuss - The Wise Man's Fear. Момчето хубаво хвана вятъра ама въпреки, че имаше малко повече екшън от първата ми се стори доста мудна , а аз съм фен на големите описания и смятам ,че те правят измислените светове пълнокръвни.Обаче Рутфъс на моменти пише като че ли каквото му скимне то бяха разисквания на венерически болести и незнам какво ли не неща нямащи според мен ни най -малка връзка с повествованието.Иначе историята ми харесва само плявата е много и тук таме някоя фъшкия.

Аз дочетох днес "Град от пепел" на Касандра Клеър.
Супер приятна ми беше и определено я смятам за по-добра от "Град от кости". Личи си, че авторката все повече се научава да пише. Книжката е препълнена с тийн драми, но в тях имаше някаква дълбочина, нещо искрено и трогателно. Баналностите този път са по-малко отколкото в предишнита книга. И романът не е връх в който и да било раздел на литературата, но просто е адски приятен за четене, нито за минута не ми омръзна, исках да прекарам повече време с тези герои, да ги видя в повече ситуации.
7.5, а защо не и 8, от 10:)

Захванах "Хоук и Фишер" на Саймън Грийн. Чета я за втори път, всъщност, и все още ми харесва, макар че на моменти имам чувството, че преводачът, редакторът и коректорът трябва да бъдат обезглавени с моторна резачка. Бая буквално преведени идиоми, повторения, сбъркана пунктуация и така нататък. Самият факт, че на корицата името на Фишър е написано "Фишер", а в книгата навсякъде е с "Ъ", е достатъчно показателен. Въпреки това книгата е доста увлекателен криминален роман, който все още ми доставя удоволствие, въпреки че знам кой е убиецът.

Успоредно зачетох и "Fragile Things" на Геймън. В оригинал, за да ми е по-трудно. Не знам заради стила на автора ли е или заради липсата ми на опит с четене на книги на английски, обаче още първият разказ ми беше доста изморителен, макар и да ми хареса страшно много, макар и да не съм чел Лъвкрафт. Определено ще го завърша, но не знам кога.

tigermaster wrote: опит с четене на книги на английски, обаче още първият разказ ми беше доста изморителен

Най-накрая брат по съдба! Ако чета Суейнъстн или автори от сорта в интернет или автори с по-елегантен стил като Бакър и направо през минута трябва да отварям речника . При Суейнстън е по-лесно, затова и ще си купя омнибуса, но за Бакър мисля да накарам роднини да ми го купят в книжен вариант, може би ще ми е по-лесно от на компютъра, а ми се струва че доста си заслужава. Когато ме беше засърбяло за Абъркромби по едно време си изтеглих Before They Are Hanged и я четох ми беше лесна, непознатите суми не ми правеха такова впечатление. А откъса на Сноу Креш който четох ми беше много забавен и лесен.

И за да не съм офтопик:Зачетох Одисея в Космоса през 2001. Доста ми е (here comes the blasphemy) неоригинална и при все че има някакъв чар не ми много интересна.
Зачетох и Лолита. Набоков има страхотен стил, особено що се отнася за еротиката. Засега съм в накъде на 180-та страница и май съм малко болен защото не ми се струва толкова извратена.

Аз прочетох Магьосници на Лев Гросман. Успя да ме заинтригува, разсмее и накрая да ме депресира. Според мен се е справил добре

Завърших "Орденът на Асасините: Ренесанс", добра книжка, но може би трябваше да я чета след играта
Започвам първата книга от "Диамантен меч, дървен меч" на Перумов.

Шум - Ханс Хенрик Льойке
Много читаво фантастично криминале. Стегнат стил, хубава идея и една-две изненадки в сюжета... Скоро ще излезе и друг негов роман. Оценка: 8/10.

Грозните - Скот Уестърфийлд
Антиутопичен юношески роман. При това хубав, но първи от четирилогия... Не се научиха да пишат по-стегнато тия хора. Оценка: 7/10

.

Прочтох VALIS на Филип Дик. Ненормална Дори по стандартите на Дик. Една от най-яките книги, които съм чел. Абсолютно психарска във всяко едно отношение. Отнася се най-вече именно към процеса на полудяване, към самотата, болката, вдъхновението, изцелението, свързани с него. Изключително мистична и религиозна, до голяма степен бих я оприличил като изтрещялия близнак на The Cosmis Trigger на Робърт Антон Уилсън (която също е една от най-яките книги, които съм чел). Също така е и много интересен прозорец към съзнанието на Дик, тъй като е до голяма степен автобиографична. Но, ако не сте прочели поне 2-3 книги на автора или пък 1-2 на Уилсън, по-добре не я подхващайте. На моменти е толкова изтрещяла и саморазголваща, че само от четенето се чуствах леко напушен

Освен това съм на последните страници на Лолита. Колкото и да ми доскучаваше тематично на места, не мога да не се възхитя на начина, по който Набоков е писал изреченията си Толкова красиво писане на английски май скоро не ми беше попадало пред очите.

@Random, Лолита на английски ли я чете? Ам малко я занемарих че се зачетох и в Парфюмът. Дали ще бъде много нагло ако представям Лолита в училище? В понеделник ще имаме час за представяне на книги и се чудя каква фантастика или фентъзи да представям като съм представял Пътеводителя, The Road и 1984.

Не виждам какво би било наглото в това да я представиш, това е само една от най-големите класики на миналия век, все пак Но четенето в оригинал е силно препоръчително тук.

Бе не знам дали ми е на нивото, друго че няма откъде да я намеря на ингриш. Зачетох вчера и Владетеля на Макиавели.

Прочетох Новата книга-игра от Български автор - Котаракът и черният карцис.
Препоръчвам на всички които някога са се радвали на книгите игри, още повече че автора е задминал цялата стара школа с много обиколки като качество на писането и действително всичко беше направено като интерактивна книга (айде дълъг разказ да е) а не като писание за първолаци с уонаби таблички. (Всъщост в конкретната няма никакви зарчета и таблички).
Цялата работа лъха на много по професионално отношение отколкото бях свикнал да виждам навремето.

Ти ме уби.. верно?

(кво им беше на зарчетата и табличките бтв)

Ами книгата е книга - чета си я опънат на дивана с чаша в ръка. Всякакви зарчета и писаници ще ти накъсат темпото на четене

И аз я препоръчвам с две ръце, познавам автора, много кадърен е и като писател, и като човек, и си изпипва всичко с което се занимава.