Става ли Английският за чеп за зеле, или не? ^_^
Бе и английския си има предимствата, ся изключително приятни дълбокомислени изрази могат да се сглобят накратко като - What а bunch of smartasses
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Това за охеликоптрянето ми хареса 
Иначе съм съгласен, че спорът кой език имал най-богати изразни средства е леко безсмислен, къде отива примерно ескимоският с неговите 97 синонима за "сняг"?
Просто в момента най-богатият е английският, защото е имперски и най-много хора създават текст на него, вероятно в същите пропорции между добър и лош, като във всеки друг.
Натумбачих се
Иначе съм съгласен, че спорът кой език имал най-богати изразни средства е леко безсмислен, къде отива примерно ескимоският с неговите 97 синонима за "сняг"?
Просто в момента най-богатият е английският, защото е имперски и най-много хора създават текст на него, вероятно в същите пропорции между добър и лош, като във всеки друг.
Натумбачих се
И вероятно общо още 5 съществителни и 10 глагола?Interpreter wrote:Това за охеликоптрянето ми хареса
Иначе съм съгласен, че спорът кой език имал най-богати изразни средства е леко безсмислен, къде отива примерно ескимоският с неговите 97 синонима за "сняг"?
Дам, кво да праим, че за добро или лошо Русия е излязла от средновековието 19-ти век, а Бългаия не е съществувала 5 века по време на турското? Се едно не се каза хиляда пъти, че не спорим за историческите причини, а за фактите...Interpreter wrote:Просто в момента най-богатият е английският, защото е имперски и най-много хора създават текст на него, вероятно в същите пропорции между добър и лош, като във всеки друг.
Натумбачих се
And you can't dance with a devil on your back...
Това няма общо с темата, просто ми се дощя да се изкоментирам много начетено примера на Амелия.
A spirited crowd! A gaggle of smart-asses! An assembly of the sharp-witted!
Речниковият състав на английския позволява и още доста комбинации, всичките без нужда дори от глагол, за да изразят най-различни (and now, especially for Joro) регистри – простащина, разговорност, неутралност, помпозност, ирония, и т.н.
Отново, заради огромния брой концепции чисто на ниво отделна дума или словосъчетание, при някой от тия даже не е нужен контекст, за да се усети тона. Естествено, има го и в други езици, но в английския е особено богато.
А това с родовете според мен в случая е ирелевантно, защото това са абстрактни понятия. При тях концепцията, която думата извиква в ума, е основното, а родът не допринася за това – по-скоро установената практика и звученето.
Примерно, нюансите между „сбирщина” и „сбиртък” (ако има такива де, може да си измислям) не са плод на разликата в родовете, а на натъпкването на „ршт” в едната дума и рязкото, отсечено звучене на последната сричка във второто. Така “assembly” и „gaggle” не са ощетени от липсата на род, тъй като едното е очевадно латинска дума, започваща с широко, предно „а” и съдържаща преливащи съгласни като „м” и „л”, а другото звучи почти като задавяне. Значение има и колко са били употребявани, естествено.
Освен това концептуално родовете на най-различните думи са достатъчно ясни в английския, за да няма нужда от граматическо маркиране.
В преносно значение “Sun” примерно винаги е в мъжки род, “Moon” е в женски, “cat” - също “dog” – в мъжки, “horse” и той, “cow” пък – в женски, и т.н. А това, че не е експлицитно указано, много помага в литературната употреба на английския, където най-различни думи могат да приемат различен род, в зависимост от нуждите на автора (поет, най-често, или примерно фентъзист, създаващ някаква оригинална митология). А в същото време конвенционалното разбиране за родовете в английския си е абсолютно фиксирано.
@ Амелия по темата – между другото, именно за литературната употреба на английския и за литературната му традиция ми беше думата в темата.
Сигурен съм, че има неща, в които българският е уникален от английския, но и обратното е вярно, като подозирам, че тези неща от посока английски към български са повече.
Тук навлизаме вече в причините. А те са, че с английския са имали много повече време да си играят всякакви хора, доста от тях - умели автори, и е нормално да се е превърнал в нещо по-завъртяно в крайна сметка.
Никъде не е ставало въпрос за мерене на пишоци, нито за по-по-най-. Със сигурност не и в това, което се опитвах да кажа цяла тема. Други литератури са допринесли по също толкова уникални начини към словото, и абсолютно никъде даже не съм имал предвид, че трябва да се пренебрегват за сметка на английския. Отбелязвал съм най-различни плюсове на литературата на английски, щото от това разбирам и никъде даже не съм намеквал, че другите литератури са лишени от такива.
Цялата липса на баланс в темата идва от това, че аз имам конкретните примери, с които да онагледя плюсовете на английския, а другите не искат да използват конкретни примери, за да онагледят плюсовете на руския и българския, примерно. Само се подхвърлят някакви думички и изречения и се вика "ха сега да те видя тва как ше го направиш на бг/английски", вместо да се вкарат малко нещата в контекст.
Никой, примерно, не се намери да посочи плюсовете на цветистия жаргон, който може да се получи, като се вкарат в действие всичките представки и наставки, с които българският разполага – „поебавам”, „ебвам”, „преебавам”, „ъ, ми ко да праь, ебачествам/ебействам из дискотякити”, и т.н. Също кондензирания начин, по който може да се изрази чрез тях вида на глагола. Или умалителните. Или нещо от сорта. Както казах, не съм толкова запознат. За добро или зло, българският е много добър в съставянето на цветисти разговорни фрази (отново вероятно исторически обосновано) и е доста жалко, че това не се използва в огромно количество преводи, примерно, или пък че по-поетическите характеристики на българския не се ползват, за да успеят да навлязат и в по-широка (литературна) употреба, както е станало в английския. Вместо това имаме опити за уж красиви поетични текстове на български, наблъскани с прилагателни и изтъркани поетически сравнения, и когато чуем нещо от рода на „слънчевина” или „юдола” или „козни”, се пулим и се смеем, щото са странни (тъй като са неизползвани или щото идиоти като Сидиъс ги ползват ни в клин, ни в ръкав), вместо да си създаваме ярки, индивидуални асоциации, свързани с тях. В английския границата за „странност” на определена дума/израз е доста по-висока. Но така де, отклоних се.
Цялата идея от моя страна беше да покажа на трубадура (в първите си пост-два), че мнението му за английския като литературен език е малко неадекватно, така да се каже, и че езикът си струва ровенето в литературата му (без никъде да казвам, че ровенето в други не си струва). А това че английският разполага с най-много литература, добра и разнообразна, в сравнение с всеки един от другите езици поотделно, значи, че има достатъчно за всеки вкус. Това е. Като нищо щях да приключа с два-три поста, но във всички останали ми се наложи да се повтарям и да изяснявам какво имам предвид, тъй че не се добави нищо съществено към темата. Само дето се почти се избихме един друг.
Едит: Сетих се за още един плюс на българския - подвижните подлог и допълнение. Пример: Коня отиде у ряката. Отиде коня у ряката. У ряката отиде коня. (в смисъл на "не у дупката, а именно у ряката"). Тия инверсии звучат доста по-изкуствено на английски и съответно употребата им е по-ограничена.
A spirited crowd! A gaggle of smart-asses! An assembly of the sharp-witted!
Речниковият състав на английския позволява и още доста комбинации, всичките без нужда дори от глагол, за да изразят най-различни (and now, especially for Joro) регистри – простащина, разговорност, неутралност, помпозност, ирония, и т.н.
Отново, заради огромния брой концепции чисто на ниво отделна дума или словосъчетание, при някой от тия даже не е нужен контекст, за да се усети тона. Естествено, има го и в други езици, но в английския е особено богато.
А това с родовете според мен в случая е ирелевантно, защото това са абстрактни понятия. При тях концепцията, която думата извиква в ума, е основното, а родът не допринася за това – по-скоро установената практика и звученето.
Примерно, нюансите между „сбирщина” и „сбиртък” (ако има такива де, може да си измислям) не са плод на разликата в родовете, а на натъпкването на „ршт” в едната дума и рязкото, отсечено звучене на последната сричка във второто. Така “assembly” и „gaggle” не са ощетени от липсата на род, тъй като едното е очевадно латинска дума, започваща с широко, предно „а” и съдържаща преливащи съгласни като „м” и „л”, а другото звучи почти като задавяне. Значение има и колко са били употребявани, естествено.
Освен това концептуално родовете на най-различните думи са достатъчно ясни в английския, за да няма нужда от граматическо маркиране.
В преносно значение “Sun” примерно винаги е в мъжки род, “Moon” е в женски, “cat” - също “dog” – в мъжки, “horse” и той, “cow” пък – в женски, и т.н. А това, че не е експлицитно указано, много помага в литературната употреба на английския, където най-различни думи могат да приемат различен род, в зависимост от нуждите на автора (поет, най-често, или примерно фентъзист, създаващ някаква оригинална митология). А в същото време конвенционалното разбиране за родовете в английския си е абсолютно фиксирано.
@ Амелия по темата – между другото, именно за литературната употреба на английския и за литературната му традиция ми беше думата в темата.
Сигурен съм, че има неща, в които българският е уникален от английския, но и обратното е вярно, като подозирам, че тези неща от посока английски към български са повече.
Тук навлизаме вече в причините. А те са, че с английския са имали много повече време да си играят всякакви хора, доста от тях - умели автори, и е нормално да се е превърнал в нещо по-завъртяно в крайна сметка.
Никъде не е ставало въпрос за мерене на пишоци, нито за по-по-най-. Със сигурност не и в това, което се опитвах да кажа цяла тема. Други литератури са допринесли по също толкова уникални начини към словото, и абсолютно никъде даже не съм имал предвид, че трябва да се пренебрегват за сметка на английския. Отбелязвал съм най-различни плюсове на литературата на английски, щото от това разбирам и никъде даже не съм намеквал, че другите литератури са лишени от такива.
Цялата липса на баланс в темата идва от това, че аз имам конкретните примери, с които да онагледя плюсовете на английския, а другите не искат да използват конкретни примери, за да онагледят плюсовете на руския и българския, примерно. Само се подхвърлят някакви думички и изречения и се вика "ха сега да те видя тва как ше го направиш на бг/английски", вместо да се вкарат малко нещата в контекст.
Никой, примерно, не се намери да посочи плюсовете на цветистия жаргон, който може да се получи, като се вкарат в действие всичките представки и наставки, с които българският разполага – „поебавам”, „ебвам”, „преебавам”, „ъ, ми ко да праь, ебачествам/ебействам из дискотякити”, и т.н. Също кондензирания начин, по който може да се изрази чрез тях вида на глагола. Или умалителните. Или нещо от сорта. Както казах, не съм толкова запознат. За добро или зло, българският е много добър в съставянето на цветисти разговорни фрази (отново вероятно исторически обосновано) и е доста жалко, че това не се използва в огромно количество преводи, примерно, или пък че по-поетическите характеристики на българския не се ползват, за да успеят да навлязат и в по-широка (литературна) употреба, както е станало в английския. Вместо това имаме опити за уж красиви поетични текстове на български, наблъскани с прилагателни и изтъркани поетически сравнения, и когато чуем нещо от рода на „слънчевина” или „юдола” или „козни”, се пулим и се смеем, щото са странни (тъй като са неизползвани или щото идиоти като Сидиъс ги ползват ни в клин, ни в ръкав), вместо да си създаваме ярки, индивидуални асоциации, свързани с тях. В английския границата за „странност” на определена дума/израз е доста по-висока. Но така де, отклоних се.
Цялата идея от моя страна беше да покажа на трубадура (в първите си пост-два), че мнението му за английския като литературен език е малко неадекватно, така да се каже, и че езикът си струва ровенето в литературата му (без никъде да казвам, че ровенето в други не си струва). А това че английският разполага с най-много литература, добра и разнообразна, в сравнение с всеки един от другите езици поотделно, значи, че има достатъчно за всеки вкус. Това е. Като нищо щях да приключа с два-три поста, но във всички останали ми се наложи да се повтарям и да изяснявам какво имам предвид, тъй че не се добави нищо съществено към темата. Само дето се почти се избихме един друг.
Едит: Сетих се за още един плюс на българския - подвижните подлог и допълнение. Пример: Коня отиде у ряката. Отиде коня у ряката. У ряката отиде коня. (в смисъл на "не у дупката, а именно у ряката"). Тия инверсии звучат доста по-изкуствено на английски и съответно употребата им е по-ограничена.
С пълен член, щот народният гений е бил грамотен! 
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Простак!!! 
Ениуей, в английския редът SVO също може да се променя доста гладичко... "said the captain", "the captain said", etc
Ениуей, в английския редът SVO също може да се променя доста гладичко... "said the captain", "the captain said", etc
Last edited by Moridin on Tue Jun 26, 2007 2:24 pm, edited 1 time in total.
This is it. Ground zero.
Тук се карам несправедливо на Рол, щот мислих, че ми пречукал един пост, а пък то било Жоро. На админ човек вяра да няма, баси! 
Last edited by Marfa on Tue Jun 26, 2007 2:35 pm, edited 1 time in total.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Ади, мързи ме да ти се сърдя, че много горещо, таковата Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests