Да, реших, че точно защото хич не владея българската граматика коментарите ми ще имат нещо общо с "това"? Как да го разбирам това изречение? Понеже ми е слаба българската граматика недоумявам, като видя пълни членове и почвам да ги махам ли?
Имах предвид, че привнасяш някакви познания, струва ми се, от една сфера в друга, с която като цяло още имаш да наваксваш
"Иван извади портфела си, а Петкан - неговия" Това също не ми звучи много добре, макар и да е естествено правилно (или не е?).
Не е.
Би ли използвал това изречение в художествен текст? На мен ми звучи тромаво. Не е ли много по-удачно да се каже "Иван и Петкан извадиха портфелийте си". Ето, използвам възвратния падеж, а не притежателното местоимение им, защото ми звучи грешно.
Ъм... казваш същото като мен. Именно в книжовния език (с който в голяма степен се припокрива художественият) форми като възвратните местоимения са много по-гъвкав инструмент от евентуално заместващите ги притежателни. Всъщност, случаят е много аналогичен на погрешното използване на винителния падеж. Има случаи, в които грешката е *очевадна*. "Кой ще поканиш? - Ще поканя той." "Иван и Петкан извадиха портфейлите им." В други не е, което не ги прави по-приемливи. Аз нямам проблем да ги има, щото маркират регистъра на един по-простоват и непосредствен тип общуване, което може да се използва в текст.
Да станат норма обаче? Тц. "Комуто" може да е много рядка форма вече, но това е защото "На когото" значи същото и го е изместила - само добавяш една и съща думичка пред винителния падеж и си готов. По-просто е."Неговия" определено не значи същото като "своя". Въпреки това определено не ща "комуто" да отмре, понеже пък маркира по-висок регистър, така както "неговия" вместо "своя" маркира по-нисък.
Аз негодувам не срещу това, че се използва по-тежка инфлекция в българския, а че ви е толкова неприятно да видите по-олекотените варианти да се използват, а даже да ги считате за странни.
Нищо против по-олекотени варианти. Но не мисля, че говорим за разлики тип "своя" срещу "си", както и обясних по-горе.
И точно към икономичен и точен изказ се развива езика, не обратното. За пример са синтетичните езици с много падежи, които разрешават голяма свобода на словореда:
SVO
SOV
VSO и т.н
При повечето накрая един от тези патърни се утвърждава и установява като дифолт и така се отсява ненужните първоначални .
В много от тия случаи е ставал въпрос за културно приобщаване на аналитичността. Там е работата, че аналитичните езици от векове принадлежат на доминиращи култури. Аз лично нямам познания за развитието на езика от дълбока древност, когато културата не е била такъв фактор, та да твърдя със сигурност, че аналитичността не е естествено развитие, но нещо ме съмнява.
Според мен да мислим, че аналитичността е "по-проста" и затова е "по-естествена", значи да приписваме "естественост" и едва ли не "природност" на един - според мен - много вероятно културно обусловен феномен.
Естествено, че загубата на всички леко рестриктира стилистично езика (например емфатия), но явно е достатъчно незначително, иначе нямаше да се случва. Значи граматиката на езика винаги може да бъде пригодена за артистични цели независимо от крайния й резултат.
Честно казано, не виждам логиката в "Ако беше значително, нямаше да се случва." Няма как да определим обективно значително ли е, или не. Можем само да кажем, че някакви хора са сметнали някакви неща за достатъчно незначителни, за да ги няма. Иначе, да, граматиката може да бъде пригодена за артистични цели винаги, но не виждам как заменянето на "своя" с "неговия" е нещо различно от обедняване на смислосъздаващия потенциал на езика.
Това за кохезията е вярно. Къде директно го оспорвам? Би ли пояснил как примерите ми говорят за противоположното?
Примерите ти разглеждат нещата от тясната перспектива на изречението. Има и по-крупни структури от него, за това говорех

И въобще, някак не ми се струва чак толкова хубаво нещо езикът да разчита толкова на контекст, особено книжовният. Точно щото се кефя на възможността изречението да е малко или много самостойна смислова структура, когато поиска да е такава, а не да не може, освен ако до него няма още едно-две-пет.
Едит: Хриси, то и в еволюцията има хубави и лоши мутации

Само дето езикът е толкова преобусловен, че и да се натрупат много лоши мутации, пак ще се разбираме или ще си мислим, че се разбираме.
Щото да обработиш реплика на събеседник не значи да разкодираш намерението му, а да разкодираш неутралната езикова структура, дето му излиза от устата. Твоята интерпретация в повечето случаи не съвпада с неговата, а в повечето от тия случаи бая се разминава, колкото по неточно се е изказал. Те хората затова се трепят по форуми, щото повечето пишат както говорят и става мазало.
Проблемът наистина е, че си *мислим*, че сме разбрали *намерението*, а не че просто сме произвели някакво тълкувание на купчина думи.
Едит2: Хаха, ето един нелош (ако и не идеален) пример за помощта от пълен член бтв: "И въобще, някак не ми се струва чак толкова хубаво нещо езикът да разчита толкова на контекст, особено книжовни
ят"