ShadowDance

Струва ми се механично и ученическо Книжното ревю е вторично творчество, не научен доклад Освен това категориите, според които се оценява книгата в това предложение, ми се струват твърде абстрактни.

Е, не аз ратувам тук за "обективизъм" при подобно оценяване...

E, аз не съм споменал обективността. Сравнението с научния доклад беше по линия на суховатостта.

Че това са просто съвсем общи ориентири за структуриране на изложението.
Дали самото ревю ще е суховато или не зависи изцяло от ревюиращия.
Ако пише увлекателно и аргументирано, ще се получи приятно четиво.
То си е до човека и до това, което би вложил като конкретно съдържание в даден модел като този от линка.

Ами проблемът е най-вече, че наистина са съвсем общи ориентири. Другият проблем е, че предлага конкретна подредба - кое първо, кое второ и т.н., което може да накара някой неопитен, но надъхан ревюиращ да си играе на "свържете точките" и така и да не разбере какво значи да пишеш наистина добро и разчупено ревю. Иначе де да знам, тия ориентири ми се струват pretty self-evident така или иначе, да не говорим, че това не е "модел на четене", а модел на мислене след като си прочел нещо (достатъчно пъти, за да го усвоиш).

Всъщност постнах линка тук, защото нямаше по-подходяща тема, а не съм сигурен, че заслужава отваряне на отделна.

Идеята ми беше точно оценяването на книги, както е поднесено в ревютата в списанието.

Ако се използва някакъв общ модел като канава, това би било полезно за по-добро ориентиране на читателите на ревютата като база на сравнение за преценката на даден ревюиращ на различни заглавия, струва ми се.

Като единна координатна система с няколко критерия, в която се поставят елементите на всяка ревюирана книга, поне така си го представям като видях това в линка.

Нямам предвид сравнение на несравними заглавия, а съпоставка на отношението на един и същ ревюиращ към различни книги - всяка сама за себе си.



Просто подхвърлям идея. Далеч съм от мисълта да ви давам акъл как да си пишете ревютата, единствено предлагам малко храна за размисъл.

Ами поне моята позиция по въпроса е, че едва ли има читатели, които ще тръгнат да правят сравнителен анализ на книги, в случай че някой ревюиращ възприеме предложения по-горе метод. Решението дали някоя книга го кефи, или не, читателят взима въз основа по-скоро на асоциативно полу-художествено внушение, придадено от ревюто.

Стилът на написване на ревюто има голямо значение. Демонстрираното отношение, както и подхвърлени на правилни места "подобни" или "различни" заглавия, с които авторът сравнява книгата, също носят по-голяма тежест. Освен това, освен ако ревюиращият, избрал чеклиста от по-горе, не тръгне конкретно да сравнява две или повече книги, то читателят няма да може сам да направи адекватно сравнение, пък било то и с помощта на "единна координатна система". Ревюиращият е използвал някакви описателни изречения, за да покаже отношението си към сюжета на една книга, а за да покаже отношението си към сюжета на друга книга е използвал съвсем други, написани по друг начин, сложени на друго място в ревюто си и в съвсем различен контекст. Как при това положение да прецени читателят дали казаното за едната книга е по-високо като оценка от казаното за другата? Според мен пак опираме до асоциативното внушение, което читателят е получил - а то е сбор от всичките тия елементи, изредени в онзи темплейт, само че някои понякога се пропускат (защото ревюиращият се фокусира върху това, което според него е най-важно за облика на съответната книга), смесват се (защото така би се получил по-стегнат текст) и т.н.

Така че според мен читателят едва ли би могъл без подробен текстов анализ на ревюто да изолира всички онези елементи, че и да ги съпостави с други такива изолирани елементи у други книги. Остава му да остави ревюто просто да му въздейства.

Пък и погледнато от страната на ревюиращия, подобно "улеснение" за читателя, което тази система предполага, може тотално да му секне ентусиазма да пише ревюта. Още повече, че ако няколко човека тръгнат да я възприемат (или която и да е друга "единна" система"), то хората ще четат вариации на една и съща структура в леко различен стил от няколко автора и ще им дотъпее. Всъщност ако това се случи, и стилът ще се уеднакви страшно много, доколкото той е тясно обвързан със структурата, която авторът си подбира.

По-принцип в използването на някаква схема лошо няма, но истината е че аз най-много се радвам на усещането за нещо много лично, което остават ревютата в Шедоуденс, което именно при опирането на каквато и да е схема ще изчезне. Да, би могло пак да е интересно написано, но няма да може да е наистина разчупено и уникално.

По въпроса за ориентирането на читателя по-добре - страхотна работа вършеха ревютата от двама автора за една и съща книга, дори и двамата да мислят, че е страхотна/лоша, различно поднесеното мнение създава една доста по-добра представа и четящия може лесно да прецени дали това е неговата книга, въпреки че примерно и двамата ревюиращи не са харесали куп неща в нея.

Ревютата са си цяла наука в зависимост какво и как искаш да кажеш с тях. Ето например ревюта от двама човека - аз виждам полза от тях в два случая :
1. Така наречения от мен "Second Opinion" когато двамата ревюиращи не са съласни за дадено произведение и тогава правят контра ревюта. Дори понякога става интересно ако единия си пише ревюто а другия се вмъква с оборващи коментари.
2. Втория случай е когато се допълват всеки пишейки за някакви елементи за които другия не пише.

Ако и двамата ревюиращи имат подобно мнение и смятат да засягат еквивалентни аспекти то в 90% схемата на двойното ревю става безмислена.


Давам ви и друг момент - тогава когато дадена книга е много силна в даден свой елемент и неотличаваща се в друга. Тогава според мен трябва да се маблегне пространно на този елемент и да се изоставят по несъществените.