Значи, може би ще ти стане ясно какви са тея спрегнати киселини и основи, ако знаеш какво имаш в една колба, съдържаща разтвор от такива. Та ето ти обяснение какво става с тези соли, които произвеждат спрегнати основи/киселини по Брьонстед-Лоури механизъм (т.е. с обмен на протони).
Като разтвориш една такава сол във вода, тя най напред ще се дисоциира до съставните си йони. Оттам с йоните могат да се случат две неща:
1. Нищо - ако йонът идва от силна киселина или основа (примери Cl-, NO3-, Na+, Ca2+ и т.н.). Той си остава да си плува в разтвора, без да влиза в химична реакция с водата.
2. Хидролиза - т.е. реакция с водата, ако йонът идва от слаба киселина или основа. Примери:
- хидролиза на ацетатен йон
CH3COO- + H2O = CH3COOH + OH-
Знакът "=" тук означава обратим и равновесен процес, т.е. тая реакция протича и в двете посоки и като се изравни скороста на правата и обратната реакция ще получим равновесие. Виждаш, че при хидролизата се отделят OH- йони. Това означава, че pH на тоя солеви разтвор (ако катйона на солта идва от силна основа) ще е по-голямо от 7, т.е. ще имаме основен характер. OH- йоните си реагират като OH- йони - т.е. воден разтвор на тая сол ще реагира с квото OH- реагират. Сега, относно разяждането - за да имаме такова, ни трябва голямо количество OH- йони. Това е трудно да се получи при обратим процес като горния. При силните основи е лесно - те се дисоциират на 100%, т.е. всичката основа, която сложиш в разтвора ще ти осигури OH-. Тук само малка част от анйона на солта ще произведе OH-. Като насложиш и това, че солите все пак имат ограничена разтворимост във вода, много трудно ще получиш корозивен разтвор като тоя на NaOH например. То и той разяжда в по-високи концентрации само - аз бая съм се обливала с такъв и нищо не ми е ставало.
- хидролиза на амониев йон
NH4+ + H2O = NH3 + H3O+
Отново обратима реакция, тоя път произвеждаща хидроксониеви йони и обуславяща киселинно pH (когато имаме анйон от силна киселина). H3O+ си реагират като H3O+. За корозивните свойства важи квото написах горе за OH- йоните.
Относно реакцията с алкохоли.
Киселините могат да реагират с алкохоли до получаване на естери. Обаче, тези киселини трябва да са ОКСОКИСЕЛИНИ, т.е. да съдържат кислород, свързан с водород (OH група). Примерно:
CH3COOH + C2H5OH = (CH3CO)OC2H5 + H2O
Скобите горе обграждат частта, която идва от киселината. Това извън тях е от алкохола. Според засега известния механизъм на естерификацията кислородът, който свързва киселинния и алкохолния остатък (т.е. кислородът извън скобата) ИДВА ОТ АЛКОХОЛА. Не от киселината! Киселината губи OH група, алкохолът губи H. Звучи противно на всякаква логика, обаче ако разучиш в детайли механизма на реакцията, има смисъл. Т.е. за да може нещо с киселинен характер да взаимодейства с алкохол до получаване на естер, то трябва да има OH група в себе си. Спрегнатите киселини имат един протон, краден отнякъде и съответно няма да влизат в естерификация. Там евентуално би могла (трудно) да протече някоя реакция характерна за неоксокиселини. Май имаше заместителни реакции някви, при които OH групата на алкохола се заместваше с парче от киселината... И нещата зависеха много от това каква е киселината - дали е по-силна от водата или не, за да може да се получи добра напускаща група (вода в случая)... Това не си го спомням много добре - виж в учебника си по органична химия за реакция на алкохоли с киселини, които не са оксокиселини.
Надявам се да съм била от помощ.
