ShadowDance

Аз съм силно за зарчетата и таблиците (без това да убива литературата, разбира се). Затова и Кървав меч ми беше доста по-интересен от разни Тъмни страни на земята, примерно, които макар и с доста повече "книга", отколкото "игра" и с явни литературни качества, просто не успяваха да събудят тръпка у мен. Но тази съм изкушен да я пробвам, де.

Кървав меч всъщост беше по интересен с изпипапания си сетинг и свят които бяха на много по-високо ниво (и още са) от всичко българско.

Аз обичам зарчета и таблици, ама не пречи да ги няма. Даже си има предимства....
А книгата ще я взема утре надявам се

Дочетох Тъмните му Материи, тухлата на Бард.
Пулмане, защо бе, момче. Защо тоя финал. И трите книги са оригинални, кадърно написани, бъкащи с интересни идеи и избягващи доста клишета. И накрая този финал.

Spoiler: show

Хайде сега за награда, че спасиха мултивселената да вгорчим живота на младите гълъбчета. Да, пясъка изтича от стотици или хиляди(а може би повече) прозорци. Трябва да ги затворим всичките. Така че сори, kiss her goodbye. Е след като могат да си позволят един прозорец за мъртвите, защо да не може още един за спасителите на всичко живо. Един или два, разликата е никаква в сравнение с мащаба на мултиизмерната Вселена. Това и факта, че хората измират бързо в чужд свят(което не е обяснено защо е така) ми стои като нарочна преебавка, за да може да имаме драматичен финал. Да разбирам, че автора е искал да си пласира идеите за съзряването и трудността на живота, но това е толкова изкуствено и нелогично, че ми развали страхотното впечатление от книгата. Все пак през повечето време нещата се случваха така, както трябва, само защото Уил и Лира правеха нещата не така, както им се казваше и се бунтуваха срещу предопределената съдба. И точно накрая забравят тази си определяща черта на характерите(да си възрастен sucks) и се съгласяват без спорове с ангелите.

Нямам нищо против избягването на lived happily ever after края, но не и когато е самоцелно. Deus ex-а няма да го слагам минус, щото без него остава едно няма нищо. А и на доста места нещата не се случиха както бяха предвидени. Страхотна трилогия, изкуствен финал. А има потенциал за 10ка.
7/10

К'во му има на финала????!!!

Изкуствено е сложен, за да стане на Филиповата. Не казвам, че тежестта на това е чак толкова голяма. Но

Spoiler: show

разделянето на Уил и Лира в различни измерения

за мен е ненужно и можеше лесно да се избегне по сто различни начина.

И аз исках да стане по другият начин, но и така ми хареса. На вкус и на цвет товарищ нет.

Martix wrote:Дочетох Тъмните му Материи, тухлата на Бард.
Пулмане, защо бе, момче. Защо тоя финал. И трите книги са оригинални, кадърно написани, бъкащи с интересни идеи и избягващи доста клишета. И накрая този финал.

Spoiler: show

Хайде сега за награда, че спасиха мултивселената да вгорчим живота на младите гълъбчета. Да, пясъка изтича от стотици или хиляди(а може би повече) прозорци. Трябва да ги затворим всичките. Така че сори, kiss her goodbye. Е след като могат да си позволят един прозорец за мъртвите, защо да не може още един за спасителите на всичко живо. Един или два, разликата е никаква в сравнение с мащаба на мултиизмерната Вселена. Това и факта, че хората измират бързо в чужд свят(което не е обяснено защо е така) ми стои като нарочна преебавка, за да може да имаме драматичен финал. Да разбирам, че автора е искал да си пласира идеите за съзряването и трудността на живота, но това е толкова изкуствено и нелогично, че ми развали страхотното впечатление от книгата. Все пак през повечето време нещата се случваха така, както трябва, само защото Уил и Лира правеха нещата не така, както им се казваше и се бунтуваха срещу предопределената съдба. И точно накрая забравят тази си определяща черта на характерите(да си възрастен sucks) и се съгласяват без спорове с ангелите.

Нямам нищо против избягването на lived happily ever after края, но не и когато е самоцелно. Deus ex-а няма да го слагам минус, щото без него остава едно няма нищо. А и на доста места нещата не се случиха както бяха предвидени. Страхотна трилогия, изкуствен финал. А има потенциал за 10ка.
7/10

Филип Пулман е всичко онова, което Тери Пратчет не е.

Това комплимент ли е (не съм чел Пратчет) ?

О, за бога

Стивън Кинг също е всичко, което Джеймс Джойс не е. Втф беше това сравнение изобщо?!

И ги сравняваш, защото ...?
Още по-малко пък във връзка с поста ми.

Пратчет пише пародии и сатира като вкарва елементи от модерния свят във фентъзи сетинг.
С Пулман не съм особено запознат(само His Dark Materials съм чел), но от малкото което знам за него оставам с впечатление, че не си пада много по църквата. Това, което пише обаче в никакъв случай не я осмива, нито е пародия на реалността.

Пратчет е всичко онова, което Пулман не е, колкото и е всичко онова, което Роулинг не е.

Вчера без прекъсване изчатках Криожега на Л.М. Бюджолд. Какво да се прави - маниак съм на тема Майлс макар че като затворих книгата остана някакво усещане за претупана работа като особено Епилога ми стои аболютно изкуствено лепнат в последния момент колкото да се свърши.
Макар че знам ли - може би пък цялата тематика на книгата е била подготовка.

И аз наскоро прочетох "Тъмните му материи" и не бях особено впечатлен от финала.
Бтв, само аз ли забелязах, че в цялата книга, непрекъснато, абсолютно навсякъде, по всяко време, за решаването на всеки един проблем в сюжета, Пулман използваще Deus ex?

Martix wrote:Deus ex-а няма да го слагам минус, щото без него остава едно няма нищо.

Май не само ти. Все пак имат мисия на съдбата. Да, това е от онези фентъзита, с пророчествата.

Хм, на мен пък супер добър ми се видя финалът на Тъмните му материи. Цялата история с това, дето го коментирате в спойлери, не я усещах като самоцелна, нито пък нелогична. Дори ми се струва единственият възможен финал. Логичен и категоричен.

Spoiler: show

Защото те в крайна сметка наистина си бяха от два различни свята. И всеки от тези светове си имаше нужда от работа по него, Лира и Уил си имаха дела за вършене в своите вселени. Уил трябва да се върне при майка си, той просто не може да живее в странния и чудноват свят на Лира, там би бил винаги чужд. И тя също трябва да се върне към своя свят и да изучава науките там, не виждам как въобще би могла да израстне и да се реализира в нашия свят. Двамата са близки по светоусещане, но все пак принадлежат на различни светове и това аз го считам за безумно важно и бих бил адски ядосан, ако то беше пренебрегнато и си бяха заживяли задружно и щастливо.
Пък и отделно ми хареса адски много финалът на Лира. Не само финалът на историята й с Уил, а нейният личен финал, нейният собствен завършек. Идеята за това как тя ще учи и ще се старае и ще се труди, за да заслужи истински това, което преди й е било просто подарено... Просто ми се стори адски ценно като идея и послание.

Иначе сега чета Джейн Еър на Шарлот Бронте, остават ми някъде стотина страници.
Книгата ми харесва, дори всъщност ми харесва много. Адски увлеталено написана, просто ме грабна и ако не трябваше да ходя на работа и лекции въобще не бих прекъснал четенето. Персонажите са много интересни и много добре развити, действието не е скучно и бавно, диалозите са приятни, мистерията e интригуваща. Е, на любовните обяснения са отделени малко повечко странички, отколкото би ми се изкало, но все пак дори те не са еднообразни. Въобще е много приятен роман, особено пък за леко по-сантиментални хора.