ShadowDance

Бахти. Мисля, че ако някога съм се съмнявал колко съм болен от тия танкове, то след закупуването на танк за 100 кинта и още един за 25, вече не трябва да се съмнявам. Куцото в цялата история е, че веднъж, като започнеш да купуваш премиум танковете, започва да те гложди за останалите и искаш да ги имаш в гаража си. Започвам да ставам колекционер. За щастие сега Британските бебченца ми отвличат вниманието и няма да троша още лев.

http://www.youtube.com/watch?v=jiVRczjrSow

Продължавам със Sleeping Dogs. Геймплеят в тази игра е много по-добър от GTA IV в почти всяко отношение - престрелките, ръкопашния бой, чекпойнт структурата на мисиите. Няма ги и изкуствените опити да блокират част от града, за да го "ънлокваш" по-късно. Можеш да ходиш навсякъде когато поискаш. Въобще може да са крали с пълни шепи, но са го правили с много талант. Основното, с което не се занимават толкова са и без това противоречивите социални мини-игрички и подобни в GTA IV. Има ги, но не дразнят с постоянни опити да ти отвличат вниманието от основната цел на играта. Крайният ефект е нещо много мязащо на Hard Boiled в open world вариант.

Минах Sleeping Dogs. Чудесна беше играта, макар че в края явно доста са я ръшнали. Малко недовършено и претупано беше въпреки епичните мелета в последните мисии. За справка как се прави край - Red Dead Redemption.

Като цяло давам на играта 8.5/10. Геймплеят е най-добрият в жанра, историята беше много добра, визията - също. Страничните мисии бяха средна работа - някои бяха чудесни попадения, други - доста невзрачни (примерно идентичното хакване на камери из целия град). Силно ви препоръчвам да пробвате играта, определено е една от изненадите на годината.

Играх... по-скоро се опитах... да играя Енхансенд версията на БГ 1. След ровене по форумите разбрах, че ми трябва допълнителен софтуер за да я подкарам на уиндоус 7. Посрещнаха ме некви безобразно счупени примейд герои, които сдадоха багажа още при първият вълк, които намериха в гората. Бахти жалкарията.

Без да ща, кликнах на някаква фейсбук стратегийчица, Stormfall. Колко е красива ;_;

Качих си BG 2 от оригиналният ми бокс сет. Единицата ми се стори ужасно праволинейна, оутдейтната и сучна, че да си губя времето да я превъртам отново.

Clive Barker's Undying. Доста иронично заглавие, предвид колко шибани пъти пукнах. В смисъл, не съм хардкор геймъра, но за да мра толкова лесно и често, самата игра трябва да е небалансирана. Когато избера Normal, очаквам да умирам от време на време, не при всяка среща с повече от трима врази. Тъпото е че историята наистина е яка и искам да видя какво става, но не ми се почва от начало на Easy...

Нещо в твоя телевизор е проблема - играта е изключително лесна, аз повечето шутъри ги играя на лесна степен на трудност но за Ъндаинг играх на хард и нямах никакви проблеми.

Явно... Фактът че героя се движи и скача по - бавно от Мастър Чийф в първата игра и че Хаулърите искат прескачат по 20 метра със сигурност лично на мен не ми помага...

Е това не е Хейло - от теб не се иска да бягаш а да ги целиш точно с Екстоплазмата и пистолета. Най -първото ти оръжие - камъка, служи точно за да ги отблъсква. Имай сейв и лоад, не си на чек пойнти - ползвай ги всеки път като ти точнат кръвчица.

В момента в който вземеш косата от манастира (малко след първия бос) ставаш безсмъртен защото всяко убийство ти зарежда живота.

По нататък имаш Щит и Скул сторм с които минаваш в год моуд.

Ми значи ще търпя дотогава.

The Cave - управлението е от дървено по-дървено, но за сметка на това играта е първата от много време, за която мога да кажа, че е забавна. Историите са простовати, но стават за филър, но истинския чарм идва от Пещерата himself. Официално класирам разказвача по-напред от този в Бастион, а който знае какъв болен фен съм на последната, разбира каква чест е това.
Double Fine са велики

Solium Infernum.



Страхотна походова стратегия, емулираща силно настолна игра с карти.

Завръзката е следната - ти си един от лордовете на Ада, които се борят за овакантения трон. Графиката е като за инди-игра, правена от един човек:

Spoiler: show

Но артът на различните "карти" е чудесен:

Spoiler: show

а дълбочината е страхотна. На практика играта представлява изключително коварно Прееби другарче с десетки пътища към крайния успех - който се основава на точките ти Престиж, когато се съберат определен брой тоукънчета в урните на Адския Конклав. (Това колко трябва да се съберат зависи от това колко дълга игра искаш. На всеки ход шансът тоукънчетата да се увеличат с едно е 50/50.)

Не съм я играл достатъчно, за да я обобщя кохерентно така че ето ревюта туки тук. Един гид за начинаещи. Два гениалнитуториъла- дори да не си пуснете играта, трябва да ги прочетете. И един writeup в Rock, Paper, Shotgun на една епична Play-by-Email мултиплейър кампания. От всички ревюта става ясно, че мултиплейърът е наистина мощната част на SI, ако и да предлага само PBEM и хотсийт възможност.

Не е за хора, които си търсят ешкън занимавка за половин-един час. (Освен ако не са готови да приемат, че този половин-един час ще им е 3-4 хода максимум )

Ще се пробва задължително - не я знаех а много се кефя на такива игри.

Друга, по-ранна игра от същия пич е Armageddon Empires - постапокалиптична военна стратегия, отново в стил boardgame. От същите места, където хвалят SI, хвалят много и тази, макар че нея не съм я пробвал.