Page 127 of 241

Posted: Thu May 12, 2011 11:26 am
by Vankata
Много, много моля, не четете Конан на български :!:
За справка: ТАЗИ ТЕМА
Е, вярно, там се говори за най-кошмарните случаи, но и от изданията на "Бард" не съм във възторг. Основният им проблем беше, че всяка книжка имаше различен преводач и качеството варираше от що-годе прилично до едва поносимо. За съжаление, дори и по-свестните преводачи не бяха успели да уловят добре поетиката в стила на Хауърд. Да не говорим, че всеки си имаше собствено мнение за това как трябва да звучат имената на български.

Posted: Thu May 12, 2011 11:31 am
by RRSunknown
Аз се сещам само че бяха превели Drake като Паток :)

Posted: Thu May 12, 2011 11:43 am
by Vankata
Това е от книжка на някой друг автор, не на Хауърд. Тях не съм ги чел в оригинал и нямам представа от качеството на преводите. Но пък Конан-имитациите са си доста посредствени по принцип, така че трудно биха могли да се влошат много. ;)

П.П. Сега се сетих, че в една от книжките се споменаваше за "миньони", като явно се имаха предвид "minions" :lol:

Posted: Thu May 12, 2011 11:49 am
by RRSunknown
Е на Робърт Джордан си бяха добри отвсякъде.

Posted: Thu May 12, 2011 12:18 pm
by Vankata
Ммм... не съм съвсем съгласен. Да, бяха приятни за четене, но по никакъв начин не можеха да се мерят с оригиналите на Хауърд. Нито като стил, нито като атмосфера, нито като разнообразие на историите.

Posted: Thu May 12, 2011 12:24 pm
by RRSunknown
Спокойно си се мерят даже. Неслучайно втория филм за Конан беше по книга на Джордан а не по книга на Хауърд.

Posted: Thu May 12, 2011 1:59 pm
by Vankata
Ъъъ... книгата е по филма, а не обратното. :wink:
А причините да не се използват оригинални истории на Хауърд за филмиране са много: повечето истории са твърде кратки, много неща в тях влизат в разрез с днешната политическа коректност, не дават достатъчно възможности за зрелищни ефекти, освен това повечето американци са свикнали с образа на Конан от комиксите и не биха одобрили представянето му като социопат и бандит, да не говорим за изобилстващите садо-мазо елементи... Ако се замисля, сигурно ще се сетя за още нещо, но и тези са предостатъчни.

П.П. Май оспамихме темата, така че ако имаш желание да продължим тази дискусия, ще е по-добре някой модератор да отцепи последните постове.

Posted: Wed May 18, 2011 12:46 pm
by Dante
Прочетох "Ерик", спрямо другите неща на Пратчет - доста не ми хареса.
Бтв, стилът на предишния му художник Джош Кирби...отвратителен е (в Ерик, имам предвид). Нито една рисунка не ми хареса, на кориците седи що-годе добре, но само защото е малък формат. Толкова гротескно рисува, че чак ти става неприятно.
Всъщност има някои доста добри корици, сега ги прегледах, но "Ерик" е едно от най-грозните неща, до които съм се докосвал. Като сравнявам офромлението и рисунките на "Последния герой", просто....

Posted: Wed May 18, 2011 12:59 pm
by Moridin
@@ е за пръв път чувам човек който да не харесва кориците на Кирби

за мен са на светлинни години пред новите (които са доста добри сами по себе си). Дори бих казал, че ако не беше с тия корици, Пратчет нямаше да е Пратчет. Лека му пръст на Кирби.

Posted: Wed May 18, 2011 1:56 pm
by Dante
Корици като тези рулират много:

http://www.artists.neherielart.com/uplo ... img_07.jpg
http://www.fortunecity.com/rivendell/rh ... kj0162.jpg

Аз също много се кефя на някои корици.
Ама само разгледай илюстрациите на "Ерик". Просто ми идва твърде много гротеската.

Posted: Wed May 18, 2011 2:37 pm
by Mushu
Е там все пак основно дяволи имаше, какво искаш :D Боже, аз когато си я купих, не можех да спра да й се любувам :) Лека му пръст на Кирби, какви неща само остави след себе си.

Posted: Wed May 18, 2011 3:54 pm
by Martix
дочетох
Адските машини за желания на доктор Хофман.

Много ми е трудно да я коментирам. Точно това е книга, за която бих казал, че Е нещо особено.
Имам само две оплаквания като и двете са въпрос на личен вкус и в никакъв случай не са минуси за книгата предвид целта й и годината, в която е писана.

Първото оплакване е, че писателката е яростна феминистка ...
Това го приемам като духа на 60-те. Притежавайки стил на писане сравним с природна стихия, авторката е сътворила такива епични и дълбоки гаври с женственото, че да се зачуди човек, как изобщо жените са оцелели до днес.

... фройдистка - това е второто.
Сексуалните желания нека си управляват света, но
Spoiler: show
Просто бруталните изнасилвания, включващи почти всеки герой по няколко пъти ми дойдоха в повечко. Rape-rate - а е по-висок от този в Небесните Господари.
Можела е малко да се ограничи авторката.
Това btw е пример за свободата, на която се радват писателите. Ако описаното в книгата бъде изобразено във филм или игра, страните в които въпросният продукт нямаше да бъде баннат се броят на пръстите на стругар алкохолик.

back 2 the book
Като изключим тези лично мои предпочитания книгата е нещо огромно.
Героите карат митологичните богове да изглеждат някак жалки. Засенчват Слънцето, Луната и всичко друго, което може или не може да бъде засенчено.
Стила е не като някакво си романче. Книгата е като философски труд. Отдавна не ми се беше случвало да срещна толкова много непознати думи. Не само, че книгата изисква втори прочит, но докато я четях много изречения го изискваха.
Буквално всяка страница гъмжи от страхотно формулирани форми на речта. Аналогиите са невероятно образни. Книгата е съкровищница за интелигентния читател.
Докато например от Джонатан Стрейндж е доста по трудно да се извадят устойчиви афоризмни цитати, които да ловят съзнанието и извън контекста, то Адските машини гъмжи и от такива. На всяка втора страница се среща описание или аналогия, която ти се иска веднага да споделиш с някого, а по-добре с всички.
И да продължим сравнението между двете. Докато Джонатан Стрейндж е някак перфектна. Създава илюзия за константност. Написана е точно така, както трябва и не може да промениш и една думичка без да развалиш хармонията.
В Адските машини е обратното. Всичко в книгата носи духа на хаоса. Това не е книга, а буря, разярен океан. Вечно в движение. И дори съм сигурен, че на втори прочит книгата няма да е същата. Думите са вече напечатани. Редът им е избран. Но посланието ще бъде друго.

Книгата със сигурноста няма да се хареса на всеки. Но и не е това целта й. Ако имаше списък от книги, които всеки трябва да е чел. Бих я сложил в него. Дори най-вероятно сред първите 300.

За финал малко цитати от първа глава(да не спойля много), че много къс ми се види поста. Съвсем случайно подбрани:
Spoiler: show
Чувствах се сякаш гледам филм. в който Министърът беше героят, а невидимият Доктор - определено злодеят; но този филм беше безкраен и аз го намирах за отегчителен, тъй като никой от персонажите не ми беше симпатичен, макар да ги уважавах,


Писмото мина през безброй компютри. Мина през Лаборатории за тестване на реалността А и Б, фотокопирахме го, преди да иде в Лаборатория В. Добре че направихме така, защото се оказа автенично.


Министърът ту поглеждаше часовника си, ту потропваше с крак; интригуваше ме да разбера дали е неспособен да извърши тези две действия едновременно, може би защото умът му бе толкова целенасочен.


- Ако бях религиозен човек, Дезидерио - проговори той най-сетне, - щях да кажа, че тъкмо сме се измъкнали от среща с Мефистофел.
Винаги ме бе поразявало колко дълбоко религиозен е Министърът.

Posted: Wed May 18, 2011 5:00 pm
by Claymore
Чудех й се дали съм достатъчно умен за да я схвана, но след такива отзиви ще си я взема при всички случаи. Феминизма ще го изтърпя, пък фройдизма ме кефи соу... ще й дам шанс.

Posted: Wed May 18, 2011 5:54 pm
by Dante
Claymore47_Fen wrote:Чудех й се дали съм достатъчно умен за да я схвана, но след такива отзиви ще си я взема при всички случаи. Феминизма ще го изтърпя, пък фройдизма ме кефи соу... ще й дам шанс.
А знаеш ли колко струва?

Posted: Thu May 19, 2011 12:11 am
by Claymore
20 лв май, сега ще видя ревюто на Рандъм че да се уверя.