ShadowDance

Дъдли си е пич. Обзалагам се, че всъщност той е Заплахата, а не Волде...не-знам-кой-си. Сигур е някакво чудовище, пратено да унищожи хранителните запаси на мъгълите;p Ма айде стига толкоз с глупостите, че го обърнах на тотален спам

Факт... ;)

Междувременно аз се чудя как, баси, след тая яка книга ("Malazan" #4) ше фана да чета тъпия Тад Уиляма :( не че съм я свършил, ма е на няколко дена разстояние...

Рол, това си е чист душевен мазохизъм. Аз само първия съм чел, но беше някъде след втория или третия Ериксон и едвам не я изхвърлих тая помия. Но пък може да гледаш позитивно - че си към края и скоро ще се свърши Някакси не мога да пповярвам, че авторът, сътворил прекрасния Адърланд(Дамян Яков, мръсници, ей, мразя виииии!!!) може да напише такава боза.

Хмм, душевен мазохизъм, а? Знаеш ли кво, мисля на теб да дадем да пишеш ревю за следващия Едингс :р Изедници, никво съчувствие към ревюиращите! Да не мислиш, че за кеф ше я чета, а?!

Аз до миналия ден също слушах Най-свежия глас на българското фентъзи, който за малко да ме оглуши с адските си писъци в комбина с Другия Глас Дейвид Ко, пеещ "Наследник на престола", но стига вече! След като от тази обединена звукова атака едва не се гътнах, в момента се възстановявам с препрочитане на Фионавар - същински балсам за прегрелите ми сетива...:Р

Ааа!!! Не ме бий, моля!!! Ако трябва и за Едингс ревю ше напиша, не ме бий, особено с някой Уилямс, че много тежат:p Сериозно, аз ти съчувствам, много даже. Щото каузата ти е благородна, поне ще отвориш очите на тоя оня, че ако слушат някои други списания... Не знам доколко успешна би била тази тактика, но ми се струва, че ако се комбинира с някакви яки сай-фай разкази, ще е доста по-леко. Нещо доказано и леко като Еднорога на Зелазни, да речем, или пък някаква пародийка.

Може да се наложи, да... Или просто после на системи и така...

Започнах "Гобленът на Фионавар", обаче...искам да попитам нещо, ама никой да не се засяга: за целия жанр фентъзи ли е характерен този убийствено претрупаноописателен, патетичен стил?
И героите са едни такива - живеят си те нормален средностатистически живот и внезапно без да задават въпроси тръгват след първия срещнат, който им заяви, че е магъосник от друго измерение и е дошъл да отведе тях - с нищо не отличаващите се от останалата част от човечеството- на място, където ще поемат ролята на "спасителите на света".
Не искам да се заяждам просто питам, защото и преди съм споменавала, че за мен "фентъзи" са Р. Зелазни и У. ле Гуин, а при тях такива неща няма.
Както и да е. Аз ще си я дочета тази книга. А пък после ще пиша пак.
А междувременно ще си препрочета "Хиперион".

Ами не е характерно за всички, някои *просто* са глупави :) В началото си Фионавар е доста наивен, но като цяло поетичността и красотата на стила компенсират прекрасно :) Е, само на английски съм я чел поредицата, но все пак...

Аз пък я четох на бг и не че не ми хареса, но и не ме остави пленен. Явно преводът е бил здраво оплескан, защото в "Лъвовете..." имаше една такава невероятна красота на словото, а тук даже не съм се замислял особено над стила. Иначе света си е много красив, но героите леко куцат, пък и малко изкуствено ми стои всичко. А и познато... Тигана ми звучи доста обещаваща иначе.

Аз пък си чета Чун Куо сега и съм много доволен. Само се чудя как ще ги чета после четирите неиздадени на бг...

Regsa wrote:Започнах "Гобленът на Фионавар", обаче...искам да попитам нещо, ама никой да не се засяга: за целия жанр фентъзи ли е характерен този убийствено претрупаноописателен, патетичен стил?
И героите са едни такива - живеят си те нормален средностатистически живот и внезапно без да задават въпроси тръгват след първия срещнат, който им заяви, че е магъосник от друго измерение и е дошъл да отведе тях - с нищо не отличаващите се от останалата част от човечеството- на място, където ще поемат ролята на "спасителите на света".
Не искам да се заяждам просто питам, защото и преди съм споменавала, че за мен "фентъзи" са Р. Зелазни и У. ле Гуин, а при тях такива неща няма.
Както и да е. Аз ще си я дочета тази книга. А пък после ще пиша пак.
А междувременно ще си препрочета "Хиперион".

Всъщност Кей се води за един от авторите с най-добър стил в жанра, с което аз съм напълно съгласен. Има и много по-зел от него особено в стилово отношение. Отделен е въпросът, че преводът на Фионавар е дебилен, първите опити на автора са твърде наивни и повлияни от Толкин, че началото на поредица е ужасно малоумно и т..н. Важното е, че в другите си книги човекът има страхотен напредък.

Random, ако ти се чете от компа, ги имам последните четири в html и доста четивни, да знаеш Колкото до Фионавар, на мене патетичността и поетичността доста взе да ми харесва по едно време, в началото е просто не на място поради делничната обстановка, но после се...хм... калибрира по блестящ начин.

Аха, точно :)

Вчера след изпита четох "Идору" и съм все още under the influence. Случайно да искате да ви напиша нещо за Гибсън?

Искаме, искаме :) Аз тази книга не я разбрах. Прочетох я наскоро и съвсем не беше това, което очаквах. Някаква философия, някакви визии за бъдещето имаше в нея, маскирани с елементи на трилър, че и екшън... Много ми е странна.

Тъкмо прочетох "Кръгът" - от чиста фенщина, прзнавам си. Пак някаква странна смесица, или аз нещо не го разбирам японският стил.