ShadowDance

Това с капитаните е все пак пример за тагване на реплики, а не за пълносмислени изречения

Е, то мойто е studied простащина - даже се сетих за някллко по-цветисти стилово варианта - кво ше кажеш за "Засърбя ме между бузите", или "Залютя ми между бузите", или "Закапа ми саламура...хубу, хубу, стига толкоз глупости.

Емо, не сым си го поставяла за цел, иначе можех да използвам доста по-разнообрази синоними - гмеж, паплач, сволоч, тылпа, сыбрание, асамблея, сывкупност и прочее и прочее. И с тях мога да дам най-различни оттеныци на речта си, включително и да сытворя изречения удрящи като чук.
С английския това не ми е вызможно - досега поне не сым видяла изречение от което да ми се насылзят очите (изключвам тези в лаб рипортите на хлапетата, на които преподавам, там доста често ми се реве). Ей така просто от вызхита заради изразителността. Не знам на кое отворено а, заради латинския произход се дылжи, но инглишыт винаги ми звучи официално, културно, леко отчуждено и снобски. Дори разговорният - няма почти никакыв заряд. Може да е щото ми е чужд език - дошыл отвын, след като вече сым добила усета за былгарския. Ма и френският ми е такыв, пык с него нямам тоя проблем. Оня ден мексиканката пык изпсува на испански и това ме размаза - просто убийствено силно прозвуча.
Тва имам предвид.

Иначе за представките, някой ми разправяше, че никыде по света няма дума с три представки като из-по-на-срахме се на былгарски. Глейте са колко нюанси на едно място:
насрахме се - това е ясно. Основното действие.
понасрахме се - насрахме се, ама малко. Офте мофте.
изпонасрахме се - насрахме се малко, но за сметка на това всички поголовно, ей така сыс замах.
Просто велико!

Та да обобщя - откым сила на изразителността английския нещо ми куца. Не е като да не го знам, не е като да не чувствам нюансите и при него. Просто ми е доста по-слаб от былгарски и френски. Че и японски, даже.

Еми явно стигаме до това кое как на кого му звучи, но мисълта ми така или иначе беше за английския като литературен език. Макар че даже и там има една сюрия неща, писани на груб жаргон, но човек няма как да ги изчете всичките, все пак. А иначе съм сигурен, че някой от стотиците селяндуски диалекти, било щатски, било британски или австралийски, все съдържа изродии. Просто трябва да се попадне на точното място.

А тва с трите представки май наистина е така. Един даскал по морфология ни разправяше, че не се сеща за друг език, където може да ги наблъскаш толкова много едно до друго.

Е тука сым облычена сыс северно-американския и новозеландския вариант на английския. Новозеландския като вызклицания и псувни си е кат британския или поне засега това сым чула. Северно-американски секыф може да се намери тука, ма не вервам да ми кажат нещо по-различно от South park или разните изродски филми.

Малко полезни работи за англоговорящите сред нас

http://www.wsu.edu/~brians/errors/errors.html#errors

Мерси, наистина има полезни, поне за мен

Тва е верно само, моля те, пиши с нормален шрифт щото тоя черния вади очи много.

И какво му е нелитературното на английския все пак? "Не ми звучи добре" обаче не го приемам за аргумент, отсега предупреждавам.

Еми ето. Вземи го един италиански език - адски красив уж(споменх ли че граматиката му е страшно забавна), става за песни, литературно звъчи страхотно, защото е наистина богат език и няма толкова много клиширани фрази като в английският. Докато в инглиша всичко се развива до един кръг. Няма я тази поетичност, която я има и в българския. Например едно стихотворение на Ботев звучи доста по-силно на български от колкото на английски.

Старите английски автори като Артър Конан Дойл(шапка му свалям на човека), наистина са знаели как да си използват езика, докато ето една доста нова авторка поне за мен - Джоан Роулинг. Е извинете(главно на ХП феновете, просто адски я мразя тая книга), как ще си завършиш книгата със разбиващото "...everything was fine.". В първият момент като го прочетох седях и гледах тъпо монитора(дори не си направих труда да я купя тая книга) и се чудих дали Роулинг не я е писала докато е била до тоалентна.

В съвременният английски има фрази, които просто се използват навсякаде. Като българското "такова" и те са паразитни и английските автори също ги прихващат. За това казвам, че английският не е литературен език, просто вече е прекалено съкратен и всичките му богатсва са се изгубили някъде в миналото. И никога не бих казала, че не ми звучи добре, просто защото обожавам английският език и мисля, че знам какви са му възмойностите

Дам, това с нелитературността обира точки, наистина

Cheza wrote: Наистина е богат като набор от думи, ама няма как да се отрече, че една дума има 50 значения на български.

Пр: easy - лесно, удобно, спокойно, облекчение, лек(за характер), несериозен, охолен, неоживе, замрял...

Всичко в английския зависи от контекста.

Не е точно така. Това работи и в двете посоки.
Ако се опиташ да преведеш "лек" на английски и той ще има сума ти значения - light, easy, simple, soft , slight, mild, gentle, filmy. Всеки език си има многозначностите при контекста.

Еми ето. Вземи го един италиански език - адски красив уж(споменх ли че граматиката му е страшно забавна), става за песни, литературно звъчи страхотно, защото е наистина богат език и няма толкова много клиширани фрази като в английският.

Няма ли? Кои са клишираните английски фрази, които нямат превод на италиански или друг чужд език. Или може би не разбирам какво имаш предвид с понятието.

Е извинете(главно на ХП феновете, просто адски я мразя тая книга), как ще си завършиш книгата със разбиващото "...everything was fine.". В първият момент като го прочетох седях и гледах тъпо монитора(дори не си направих труда да я купя тая книга) и се чудих дали Роулинг не я е писала докато е била до тоалентна.

И какво ни казва това за английския? С какво пречи една книга на сингапурски или какъвто и да е език да завърши с и "всичко беше/свърши добре." и пак да е същото?

В съвременният английски има фрази, които просто се използват навсякаде. Като българското "такова" и те са паразитни и английските автори също ги прихващат. За това казвам, че английският не е литературен език, просто вече е прекалено съкратен и всичките му богатсва са се изгубили някъде в миналото.

Има и фрази, които не звучат така, въпрос на избор на писателите е кои да употребяват. Ако гледаш речника на тийн филмите, може и да е доста беден, но при Малазана примерно не е така.

Обясних за нелитерността в предишният си пост, а и май съм написала, че всичко зависи от контекста?

А аз май съм написала, че навсякъде всичко зависи от контекста, не само в английския.
Предишният ти пост не го бях видяла толкова бързо, редактирах си моя.

Добрата поезия неизбежно звучи много по-силно в оригинал, отколкото в превод, по очевидни причини. Това нищо не доказва.

Джоан Роулингс пише ултракомерсиално фентъзи за деца. Логично е поетичнотта и разнообразието на езика да не си й особен приоритее и да избягва да използва по-редки думи и изрази, защото голяма част от читателите й няма да я разберат. Обаче това не значи, че сега няма автори, които съумяват да използват добре възможностите и огромното разнообразие в английския език. Примерно във фантастичния жанр, с който съм по-запознат, такива са China Mieville, Gene Wolfe, Рей Бредбъри, Урсула Ле Гуин, Гай Кей и още една камара други.