Post
by Dr. Horrible » Thu May 09, 2019 6:34 pm
Казах и по-горе - човек сам избира дали да наблегне на доброто или лошото. И с Езра Милър е така - да, сигурно не би получил толкова награди, ако беше той играл ролята на Елио (отделен въпрос е, че Call me by your name е незаслужено затрупан с награди и номинации, коя от коя по-абсурдни, включително номинация за Златен глобус за дървената игра на Арми Хамър). Но Езра Милър си има кариера и си има почитатели. Получи шанса да играе Флаш - един от най-иконичните и популярни супергерои на света. Вярно, в тъп филм, но вината не беше негова, и хората харесаха образа му. Има плакати, чантички, самобръсначки и фигурки с неговия образ. Освен това Милър играе и в Хари Потър вселената и по мои впечатления феновете масово са възхитени от образа и играта му в двата филма за Fantastic Beasts.
Много актьори с не по-малък талант не могат да се похвалят и с толкова. Чарли Кокс, например, е феноменален актьор, наистина велик, но дори след Daredevil кариерата му е точно никаква. И освен един Stardust и второстепенна роля в Theory of Everything в киното съвсем го няма. Джон Кразински е страхотен актьор, който далеч не получава достатъчно признание за таланти си. Кларк Грег е практически неизвестен, въпреки очевидните си умения да изгради персонаж само с няколко сцени. И съм убеден, че ако попитаме хората от форума, всички ще могат да посочат много актьори, които харесват, но които нямат Оскари и Глобуси. Други актьори пък печелят награди и слава, които не заслужават (Елио и Арми Хамър). Не е честно, факт, ама не живеем в честен свят, живеем в този. На никой не му е гарантирано, че ще получи славата и парите, които заслужава. На никой нищо не му се полага, нищичко. Специално Езра Милър на 27 вече има много повече пари и възможности отколкото огромният процент от хората на Земята някога са имали или ще имат. Той е изключителен късметлия в сравнение със средния човек на Земята, изключителен. И да, можеше да има ОЩЕ повече, и да, Шаламе има още повече от него, и да, важна част от причината за разликата е точно това, че Шаламе е хетеро, а Езра е гей. И това е нечестно. Всичко това е вярно, да. Но Шаламе не е средният човек. Но според мен е безсмислено да сравняваме най-успешните с най-най-най-успешните и да говорим кой колко бил изстрадал заради сексуалността си и как хомофобията била брутална.
Преди малко се върнах от работа, работя като училищен психолог в обикновено квартално даскало в София, както може би някои от този форум знаят. Поредния много тежък ден. Говорих много дълго с едно момче осми клас, което вчера директорката го хвана да пуши трева в тоалетната. Бяло хетеро момче, което си е решило, че може да прави, каквото си иска. Ама истината е малко по-сложна, защото цялото училище му знаем историята. Гледат го сега баба му и дядо му, щото баща му е починал преди десет години, а майката в момента умира от рак, на финалната права е. Това момче му е такъв хаос в главата, че като влезе в кабинета и аз му казах "Кажи сега, какво става?", той говори без да спре 40 минути, без да си поеме дъх, наведнъж, щото за пръв път в живота му някой го слуша, разказва за дребните кражби, в които се е забъркал, за някви дълъри, дето го гонят, щото ги засегнал, разказва колко трева пушил и как се напивал, как миналата седмица майка му изобщо вече не познала никой от семейството. Дете на 14. Говори като закоравял човек на 50 и изглежда все едно е поне на 30. И не ни е единственото такова дете - половината ни ученици водят някаква невероятна битка за съществуването си, от разбити семейства, разбити домове, показват такива поведенчески тенденции, които в американските учебници се описват като симптоми на деца, растящи в сиропиталища. И се опитвам да говоря с тях, да им помогна, доколкото мога, но най-вече - да ги изслушам, да им дам шанса да разкажат историята си и да си подредят мислите. И слушам ужасни неща. И после се връщам вкъщи. В съвсем приличния си двустаен апартамент, с пердета, килими, и много, много книги. С голям телевизор, който е точно на 12 години, но предава хубаво. С меките ми диванчета, на които дамаската им се протрила, но като се сложи отгоре едно бяло покривало, изглеждат чудесно. С многото ми комикси и с новичките ми безценни дискове с първите три сезона на Agents of SHIELD. Връщам се в малкия си свят и съм благодарен, безумно благодарен, че го имам. Че имам привилегията да живея в такива невероятни условия, за които учениците ми не могат и да мечтаят. Че съм имал шанса да порасна, да уча, да работя по специалността. Всеки ден виждам колко много хора, деца, имат хилядократно по-нещастен живот от моя. И осъзнавам, че моят живот е рай, истински рай, и си обичам всичко от него и съм благодарен за всичко от него. И като чуя как животът на гей мъжете точно в Холивуд бил брутален, направо унищожен от хомофобия, ми е нелепо, честно. Разбира се, че те имат проблеми, разбира се, че им е гадно положението, разбира се, че се сблъскват с двойни стандарти и много врати са им затворени. Но имат множество невероятни възможности да се реализират и да водят страхотен живот. Но няма как да стане, никой човек няма как да е доволен, ако се фиксира само в най-успешните и най-богатите. За мен е важно да мога да се наслаждавам на всичко, което съм имал шанса да получа, а не само да роптая срещу това, което не ми е било дадено.
Наистина се отклоних, извинете ме, но просто цял ден всички тея мисли се насъбираха в мен и исках да ги излея.
But goddamn,
you got me in love again