ShadowDance

Moridin wrote:

Нали идеята им е да са психически смазващи, останалите са боза?

Мен колкото по-силно ми е въздействал един филм (смазал?), толкова повече подобни искам да видя. Мазохизъм, може би, но смисленото кино почива на него в крайна сметка

10те разлики? :Р Ае стига спам

Тия две неща нямат нищо общо. А между "колкото повече гледам, толкова повече ми се гледа" и "Аз като гледам нещо такова, не ми се гледа никога повече подобно" има ПОВЕЧЕ от 10 разлики. И спам е това, дето се движи из главата ти вместо мисли. И верно стига.

Иначе не говоря за това след един такъв филм да искаш да гледаш втори, макар че на Бергманиадата точно това правех. Не, идеята е, че след периода на инкубация на осъзнаването ми за филма ми се дощява да гледам още такива. Нужно си е време за почивка.

Любимец, скрий се Тарковски е ТОЧНО това, от което има нужда човек след двойна доза Бергман, те са ТОЛКОВА различни

А между "колкото повече гледам, толкова повече ми се гледа" и "Аз като гледам нещо такова, не ми се гледа никога повече подобно" има ПОВЕЧЕ от 10 разлики.

А аз кога съм твърдял второто? Целият ми пост беше единствено с концепцията, че ме учудва колко хора са на второто мнение, което очевидно имплицира, че аз съм на противоположното, т.е. първото, което след това просто и ти каза с други думи.

Demandred wrote:Подкрепям Моридин, това е суперразпространено дори и сред много интелигентни хора...колкото и странно да ми това лично на мен, особено имайки предвид какво съм изгледал в последната година и нещо да речем... Явно съм от токачалките с високи изисквания.

Това изказване... какво общо има интелекта тук или интелигентността? Не всичко е разум, Demandred, понякога, но само понякога, на преден план са само чувства и тогава идват мисли като "Никога повече от същото". Защото, както каза и Любимеца, просто ти се иска да се качиш на някоя висока скала. Ае, какво се обяснявам и аз, такива неща не могат да се обяснят. Карай, който разбрал - разбрал.
И не ми стана ясно, все пак, колко от пишещите тук са гледали Реквиема. Щото нито един коментар за филма не прочетох.

За "Реквием за една мечта" ли става дума? Гледал съм го, не ме впечатли особено.
Не съм напълно сигурен дали Любимеца се шегува, но принципно съм съгласен с него. И някак си не виждам връзката между интелигентността и склонността да гледаш не знам колко си шедьовъра подред.

Ами аз отдавна съм му се наточил на Реквиема, ама все не стигам до него... както и до каквото и да е, всъщност

Роланд, хич няма да се крия. Има нещо общо между Бергман и Тарковски, и то е начинът, по който въздействат на нервната ми система. После винаги се възстановявам с Cartoon Network и кутия сок... Какво да се прави, аз съм слабо същество.

Матрим, връзката между интелигентността и способността да гледаш не знам колко си шедьовъра подред е почти несъществуваща, което се доказва от моята иначе блестяща, но леко неподатлива на велики дълбокомислени филми персона, но връзката между разбирането на киното и желанието да гледаш не знам колко си шедьовъра подред е доста дебела. Колкото по-навътре е един човек в манията си по добри филми, в познаването си на добри филми, толкова повече му харесват неща, които повечето хора не могат да понесат. Поне по мои наблюдения, де...

С коментара за интелигентните хора нямах предвид, че всички такива би трябвало да споделят моите и на Роланд виждания - а по-скоро, че ми е доста странно, че толкова малко от тях го правят(въпреки че оценяват обективно качествата на филмите - предпочитат да не ги гледат, или го правят много рядко). Иначе е ясно, че не нивото на интелигентност е водещо във възгледите по този въпрос, а по-скоро емоционалната чувствителност, да я наречем.
Или мазохистични тенденции, знам ли и аз...

но връзката между разбирането на киното и желанието да гледаш не знам колко си шедьовъра подред е доста дебела. Колкото по-навътре е един човек в манията си по добри филми, в познаването си на добри филми, толкова повече му харесват неща, които повечето хора не могат да понесат.

Така е и според мен. Колкото повече, толкова повече.

За Реквиема - лично за мен е страхотен филм, макар леко да прекалява с режисьорските трикове с монтажа от време на време, но като цяло е адски въздействащ, а музиката е прекрасна и подхожда на филма перфектно. БТВ, не е голяма загуба да не гледаш други филми на Ароновски засега, единствения му друг е "Пи", който лично според мен е безумно скучен, мега нереалистичен и безсмислен и твърде претенциозен дори по моите стандарти.

И аз се присъединявам към мазо крилото Няма нищо по освежаващо от weekend със следната програма:

1. Dancer in the Dark
2. Requiem for a dream
3. Breaking the Waves
4. English Patient / за отмора /
5. Grave of The Fireflies
6. The Green Mile / за добро настроение /

Изкуството трябва да въздейства. До крайност. До сълзи. Било то от смях, болка, тъга или радост. Трябва да усетиш предизвикателство. Емоционално и интелектуално. Произведенията, които атакуват само повърхностно сетивата, са просто загуба на време. След всеки силен филм, се чувствам прочистен и зареден с енергия. След разрухата искам отново да творя и да създавам. Това се отнася в най-голяма степен за сферата на човешките взаимоотношения. Неизчерпаема тема. Вечна тема. С 2 думи: Драма му е майката. Виждам, че тук има почитатели на Бергман, с които очевидно имаме да си кажем доста неща /е, ще трябва да преборим тези, които плюят по Batman Begins, но те са малцинство /. Той е майстор на гореописаното.

"Пи", който лично според мен е безумно скучен, мега нереалистичен и безсмислен и твърде претенциозен дори по моите стандарти.

Кхм, кхм. Отделна тема ли да отворим, или тук да се продължава? Как е прието в Shadowdance Пи е доста по-различен от Requiem-a. Там целта не е да се гони реализъм. Филма e изтъкан от символи. Доста интелигентно и стилно направен и определено е адски въздействащ. В търсенето на смисъла понякога излизат различни числа. Един път е 42, друг път -3,14. Всичко зависи от формулата...

Еми така като гледам да отворим направо нов топик за сериозно кино, ако искаш го пусни и ти

Ok. Тези дни ще помисля

viewtopic.php?t=252
Ето ти темата за Бергман, ако имаш желание за възкресяване.

Иначе за "Пи", основният ми проблем не е, че е сюжетно нелеп и нереалистичен, а че не ми въздейства по никакъв начин, не ме накара да се замисля, просто изпитах леко облекчение, като свърши, защото беше почнал да ме дразни главния герой много сериозно, и на другия ден бях забравил почти всичко. А символизъм че има с камари, признавам, но какво от това....

Последно гледах Sin city и ми изгърмя бушоните:-))) Мноо здрав

Кой ме би по главата, ма КОЙ да гледам тука fatastic 4. Виках си тъп ше е, ма да вида колко, ма неее трее му турат Global Alert за тъпота неземна. И анимацията е безумно тъпа верно, ма тва бие рекорда.

Дано "Мадагаскар" ся малко ми опраи вярата в човешкия род.

Xellos wrote:Кой ме би по главата, ма КОЙ да гледам тука fatastic 4. Виках си тъп ше е, ма да вида колко, ма неее трее му турат Global Alert за тъпота неземна. И анимацията е безумно тъпа верно, ма тва бие рекорда.

ROFL!!
Ще го имам предвид макар така или иначе да бях решила, че това вече няма да се гледа.

Demandred, сега разгледах инфото за Аронофски в imdb. Малко филми има човека, верно, едва ли има какво друго да гледам, но виж оценките на всичките му филми са над 7.5. Ами какво да ти кажа, не съм виждала до сега друг режисьор с такива оценки за филмите. Прегледах и инфото за Фонтана. Какво ли ще се окаже пък това? Макар Рейчъл Уайз да не я понасям, заради Хю Джакман може и да се прежаля. Какви ли толкова големи разногласия са имали Брад Пит и Аронофски относно филма, та Брад Пит е напуснал проекта. Pi искам да го гледам, пише, че е sci-fi, но не мога да го намеря.

В плановете ми е да гледам утре Сахара. Ако стане, ще постна коментар.

MADAGASKAR е филма! Dreamworks пак са сътворили анимацийка която ме зарива в килима от смях на моменти. Не че някаква върховна хава, ама след 4-ката направо ми спаси живота тоя филм .

I like to move it move it